Решение № 139 от 19.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на ВНОХД № 669/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив по изложените в него съображения.

Оправданият Е. Н. Г. и неговият защитник адв. С. П. изразяват становище за неоснователност на искането и предлагат същото да бъде оставено без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и като съобрази становището на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Искането на Главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 НПК срок, а съдебният акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила и не е проверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

С присъда № 70 от 22.06.2022 г. по НОХД № 2612/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият Е. Н. Г. е признат за невинен в това, че на 30.06.2021 г. в гр. * е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “*“, модел “*“, с рег. №*, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в частност 1,24 на хиляда, установено по надлежния, след като е осъден с влязло в сила на 08.11.2018 г. споразумение по НОХД № 2850/2018 год. по описа на Районен съд - Стара Загора за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

По протест на Районна прокуратура – Стара Загора срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 669/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. По делото е постановено решение № 156/03.11.2022 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена.

По делото от фактическа страна е прието, че на 30.06.2021 г. подсъдимият Е. Г. консумирал алкохол - бира. След това, въпреки съзнанието, че е консумирал алкохол, се качил в управлявания от него лек автомобил марка “*“, модел “*“, с peг. №* и го привел в движение. Около 22.10 часа подсъдимият управлявал автомобила по ул. “*“ в гр. * в посока изток, като близо до № 67 бил спрян за проверка от служители на * РУ на МВР - * – свидетелите Д. П. и Н. Д.. При проверката полицейските служители установили самоличността на подсъдимия като водач на автомобила, като се усъмнили, че е употребил алкохол, поради което го съпроводили до сградата на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР -*, за извършване на проверка с техническо средство, при която била отчетена 1,35 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било отразено управлението на МПС след употреба на алкохол, извършената проба с техническо средство и резултатите от нея и който бил подписан от Г. без 2 възражения. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване, което било извършено в Спешното отделение на УМБАЛ “*“ - *. При извършеното химическо лабораторно изследване на кръвната проба на подсъдимия било констатирано 1,24 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Г.. След предявяване на обвинението по делото, подсъдимият Е. Г., тъй като не бил съгласен с резултата от извършеното химическо лабораторно изследване на взетата му кръвна проба, поискал в разпита си като обвиняем повторно извършване на химически анализ за наличие на алкохол на съхраняваната контролна проба. Повторният анализ бил възложен на Медицински факултет към * – *, като повторната химическа експертиза констатирала 1,30 на хиляда концентрация на алкохол. Като поблагоприятна за дееца при обосноваване на наказателната отговорност от разследващите органи била взета предвид по-ниската от двете отчетени стойности, а именно при първоначалното химическо изследване на кръвната проба - 1,24 на хиляда концентрация на алкохол.

В хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие подсъдимият Г. дал обяснения, в които признал, че на инкриминираната дата е употребил алкохол – бира „Ариана“, и подробно разказал по часове и количество, консумираното от него. Дал и обяснения, че освен изпитата бира, преди да се качи да управлява автомобила си, е приел и “Шведска горчивка“ около 200 мл. Приемът й обяснил с това, че бил преболедувал от Ковид-19, което заболяване не било установено посредством тест, но, тъй като се чувствал доста отпаднал, приемал различни по вид медикаменти, а така също както и хранителната добавка “Шведска горчивка“, която, според него, му помагала най-много. С оглед дадените от Г. обяснения, районният съд назначил съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В заключението си вещото лице посочило, че за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта има три метода: газ - хроматографски (химически) анализ на кръв, газанализатор (Дрегер) на издишания въздух и изчисления по формулата на Видмарк по данни от изследваното лице, като най-точен е първият. Експертът е посочил, че в случая първият анализ - този с Дрегер и резултат 1.35 на хиляда, съответства на лека степен алкохолно опиване. Вторият анализ е на кръвна проба, взета около 40 минути по-късно с резултат 1,24 на хиляда, което е признак, че алкохолът е в стадий на елиминация. Според вещото лице, концентрацията на алкохол в кръвта към 22,36 ч. на 30.06.2021 г. (когато 3 подсъдимият е тестван с техническо средство), ако лицето не е приемало посоченото лекарство “Шведска горчивка“ и съобразно направените изчисления, приемът на 200 мл от препарата реализира концентрация на алкохол в кръвта у 90 -килограмов мъж в размер на 0,88 на хиляда. Така актуалната в случая концентрация у водача е 1,35 хиляда, от която следва да се извади дължимата на лекарството концентрация или: 1,35 - 0,88 = 0,47 на хиляда. На поставения въпрос: Каква би била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Г. към 22,36 ч. на 30.06.2021 г., ако лицето не е приемало посочената “Шведска горчивка“, вещото лице е отговорило, че: концентрацията на алкохол в кръвта, тази слeд консумацията на 1000 мл бира в 21.00 ч., следва да е 0,47 на хиляда. Пак от изчисленията на вещото лице е установено, че в 21 часа, когато подсъдимият е изпил 1000 мл бира, което реализира концентрация на алкохол в кръвта 0,63 на хиляда. В 22,00 часа концентрацията е намаляла с 0,15 на хиляда и е била 0,48 на хиляда. В 22,00 часа подсъдимият изпил 200 мл шведска горчивка, което реализирало концентрация на алкохол в кръвта му 0,88 на хиляда, което, прибавено към наличната към 22,00 часа концентрация от бирата – 0,48 на хиляда, се получава общо 1,36 на хиляда. Този резултат кореспондира с установеното в 22,36 ч., когато подсъдимият бил изпробван с Дрегер, който отчел 1,35 на хиляда. В 23,20 часа била взета кръвна проба с резултат от изследването 1,24 на хиляда, което пък е резултат на елиминацията на алкохола за тези 40 минути.

Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че изцяло следва да бъде кредитирано заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвено в съдебната фаза на процеса, тъй като чрез него, освен че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Е. Г. е изчислена посредством третият метод за установяване – по формулата на Видмарк, е извършена и проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и свидетелката С. – негова приятелка, за вида и количеството на употребения преди извършената му проверка алкохол и 200 мл „Шведска горчивка“.

При тези данни окръжният съд е приел, че подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,48 на хиляда в резултат на изпитата бира, поради което извършеното от него деяние е несъставомерно от обективна страна, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 НК за 4 съставомерността на престъплението, за което на Е. Г. е повдигнато обвинение и е предаден на съд, изисква концентрацията на алкохол в кръвта да е над 0,5 на хиляда. Приел е също, че извършеното от подсъдимия Г. деяние е несъставомерно и от субективна страна, тъй като макар и по надлежния ред да е установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, събраните по делото доказателства не установявали по несъмнен начин в съзнанието на подсъдимия да е имало представа, че употребата на „Шведската горчивка“ ще доведе до наличието на алкохол в кръвта му, а още по-малко – в каква концентрация, както и че не е установено подсъдимият да е знаел, че въпросната хранителна добавка съдържа етилов алкохол.

Изводите на окръжния съд са изцяло неправилни и напълно погрешни. От заключенията на първоначалната и повторна химически експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, както и на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, назначена в хода на първоинстанционното производство, е безспорно установено, че при извършената проверка на инкриминираната дата Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, като е инкриминирана най-благоприятната за него стойност, а именно 1,24 на хиляда (надвишаваща близо три пъти законово допустимата). Прочитът на разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 НК не дава основание да се приеме, че законът прави разлика относно различните източници - алкохолни напитки или лекарствени препарати, съдържащи алкохол, довели до обективно установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС над 0,5 на хиляда. Това тълкуване застъпено в преобладаващата част на съдебните решения на ВКС (напр.:

Решение № 40/10.03.2020 г. на ВКС по н.д. № 43/2020 г., І н.о.; Решение № 290/02.07.2013 г. по н.д. № 813/2013 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 320/26.06.2013 г. по н.д. № 960/2013 г. на ВКС, ІІ н.о. и др.). Конкретната стойност на алкохолното съдържание е в изискуемите от закона рамки и тя е установена по надлежния ред. Престъплението по чл. 343б НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установена по надлежния ред. Деецът носи отговорност за доказаната действителна величина на алкохолна концентрация, без тя да се редуцира с възможното въздействие на лекарствения медикамент върху 5 човешкия организъм.

Напълно неприемливо се явява и разбирането на окръжния съд, че у подсъдимия липсвало съзнание за управление на МПС след употреба на алкохол. Този извод е направен декларативно, без да са положени процесуални усилия за изясняване на разминаването между обясненията на подсъдимия пред разследващия орган, в които е разказал само за изпитата от него бира и тези пред районния съд, в които вече е включил и употребата на 200 мл „Шведска горчивка“. Не се споделя и становището на окръжния съд, че подсъдимият не е знаел, а и не можело да се очаква от него да знае, че въпросната хранителна добавка съдържа етилов алкохол, още повече с различните му концентрации в обемни проценти при различните разфасовки.

Подсъдимият е грамотен – има завършено средно образование, студент е в 4ти курс на *. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, на етикета на разфасовката на тази хранителна добавка е указана дневната доза - по една супена лъжица три пъти дневно, както и концентрацията на алкохол в нея. Следователно, тя е била видима за него и той много добре е съзнавал, че е предприел управление на МПС след употреба на 1 литър бира и на хранителна добавка с висока концентрация на алкохол и то в количество, значително надвишаващо дневната му доза.