Решение № 2593 от 30.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2593 гр. София, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100511543 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20103261 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело №35210/2020г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, ответникът Г. В. В., ЕГН********** е осъден да заплати на ищеца на К.

Р. Г., ЕГН**********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, за което има влязло в сила споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 11.09.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника 452,50 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Г. В. В..

Жалбоподателят поддържа, че на ищеца е заплатено обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР в размер на 5759,28 лева за вредите от същата средна телесна повреда и това обезщетение следва да се приспадне от определеното в настоящото производство. Твърди също така, че ищецът не е доказал да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетяване на неимуществени вреди- отхвърлен изцяло. Алтернативно претендира намаляване размера на определеното обезщетение, както и разноски.

1

Отговор на въззивната жалба не е подаден в срок от ищеца. В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Всички съществени елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са установени от представеното по делото, одобрено в наказателното производство по случая споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в извършване на процесното деяние. Основните спорни между страните въпроси са за вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно- размерът на дължимото от ответника обезщетение.

Настоящият състав намира, че първостепенният съд в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност правилно е определил, че обезщетение в размер на 5000 лева справедливо овъзмездява ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното деяние. Не е подадена и въззивна жалба от ищеца, поради което настоящият състав не може да определи обезщетение в по-висок размер.

Неправилен е обаче изводът на първостепенния съд относно значението на изплатеното на ищеца обезщетението по чл.238 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е получил по повод на същата средна телесна повреда обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗВМР. В това обезщетение се включват всички евентуално претърпени вреди от настъпилата трудова злополука- имуществени и неимуществени, като разпоредбата не прави разграничение между тях. Предпоставките за реализиране на правото на обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР са да е налице установена по реда на 238, ал. 3 от ЗМВР телесна повреда и същата да е претърпяна от служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения, като не 2 подлежат на установяване претърпени вреди. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител с иск по чл. 45 от ЗЗД или срещу работодателя по чл. 238 от ЗМВР. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато се установи, че в полза на увреденото лице е заплатено обезщетение по чл. 238 от ЗМВР, отговорността на прекия причинител може да бъде ангажирана само за вреди, за които не е присъдено/изплатено обезщетение от работодателя (в този смисъл решение №354 от 03.08.2010г. на ВКС по гр.д.№714/2009г., ІІІ ГО). В случая между страните не се спори, че на ищеца е заплатено обезщетение по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР в размер на шест месечни възнаграждения или 5759,28 лева, като не се оспорва и обстоятелството, че това е сума, репарираща претърпените от него неимуществени вреди. Изплатеното на ищеца обезщетение по чл.238 от ЗМВР надвишава определения от съда справедлив размер на обезщетението по чл.45 от ЗЗД, поради което претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. За първата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, а възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е към предвидения в НМРАВ минимум и предвид фактическата и правна сложност на спора. Предвид вече присъдените от първата инстанция 452,50 лева следва да се присъди разликата до 900 лева или 447,50 лева. За въззивната инстанция разноските на ответника са в размер на общо 700 лева, като възражение за размера на адвокатското възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания.

Следователно на ответника следва да се присъдят общо разноски за двете инстанции в размер на 1147,50 лева, освен вече присъдените 452,50 лева.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20103261 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело №35210/2020г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът Г. В. В., ЕГН********** е осъден да заплати на ищеца на К. Р. Г., ЕГН**********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, за което има влязло в сила споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 11.09.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта с която ответникът Г. В. В. е осъден да заплати на ищеца К. Р. Г. 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение, както и в частта с която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 200 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. Г., ЕГН********** срещу Г. В. В., ЕГН********** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата до 5000 лева- обезщетение за неимуществени 3 вреди вследствие причинена средна телесна повреда, за което има влязло в сила споразумение по нохд №2848/2019г. по описа на СГС.

В останалата (отхвърлителната) част за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА К. Р. Г., ЕГН********** да заплати на Г. В. В., ЕГН********** сумата от общо 1147,50 лева (хиляда сто четиридесет и седем лева и 50 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените 452,50 лева с първоинстанционното решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4