Решение № 405 от 29.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. гр.Несебър, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100337 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по исковата молба на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „*** чрез юрисконсулт Г. К., срещу Д.Д.К., БУЛСТАТ ***, с регистриран на територията на Република България адрес: к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, к-с „С.д.*“, бл. ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземанията в размер на сумата от 170,75 лева – главница, представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. електрическа енергия и мрежови услуги по партида с клиентски номер № ***, отнасяща се за обект на потребление: к.к. Слънчев бряг, к-с „С.д.*“, бл. ***, ИТН: ***; сумата от 9,26 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 12.09.2023 г. до 05.02.2024 г.; законната лихва върху главницата от 170,75 лева от датата на подаване на заявлението – 07.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 117/2024 г. по описа на Районен съд Несебър. Претендират се сторените в хода на исковото и заповедното производство съдебни разноски.

Ищецът посочва, че длъжникът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с клиентски номер *** и за обект в к.к. Слънчев бряг, к-с „С.д.*“, бл. ***, ИТН:

***. Услугите към ответника били предоставяни от ищеца по силата на оповестени надлежно общи условия, като съгласно чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от същите били предвидени задължение на ищеца да снабдява с ел.енергия собствения на ответника обект на потребление, както и насрещно задължение за ответника-собственик на електроснабдения обект да заплаща задълженията си във връзка с предоставената услуга. Твърди се, че 1 ответникът не е заплатил в срок задълженията си за доставена в периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. електрическа енергия в размер на посочената главница, като за забавата се претендира обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адвокат П. Гюрчева от БАК – назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.

Излагат се подробни правни съображения за недоказаност на претенциите, в частност – за недоказаност на качеството клиент за ответника на ищцовото дружество и за индивидуализирания обект.

Ищцовото дружество се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание от упълномощен представител - адв. Б. В. от БАК. Поддържа предявения иск и моли за уважаването му от съда. Претендира съдебни разноски, съгласно списък.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения му особен представител – адв. П. Г. от БАК, която поддържа дадения отговор и със становище от 29.10.2024 г. моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 117 по описа за 2024 г. на Районен съд - Несебър, се установява, че в полза на заявителя „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 61/07.02.2024 г. и за описаните в исковата молба суми. Последната е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и са били събрани данни за отсъствието му от адреса, предвид което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е формално допустим.

Предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск е установителен с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно определение № 701/17.07.2024 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 471/05.09.2024 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия /вкл. собствеността на ответника по отношение на електроснабдения обект за исковия период/, извършването на доставки по договора, ползването на електрическа енергия от ответника за процесния период; размера на задълженията на ответника във връзка с главната претенция, както и наличието на изискуемо вземане по отношения на ответника, размера му и периода на забава по претенцията за обезщетение за забава.

В тежест на ответната страна и при условията на насрещно доказване съдът е възложил установяването на всички правоизключващи, правоизменящи, правоотлагащи и 2 правопогасяващи факти, на които се позовава и направените възражения.

От приета по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 34547/08.11.2007 г. по описа на Община Несебър и приложените към нея нотариален акт и пълномощно /л. 59-77 от делото/ се установява, че ответникът, чрез пълномощник, е декларирал правото на собственост – своето и на Д.С.Д. по отношение на СОС с ид. № ***, съставляващ апартамент № 18 с административен адрес в гр. Несебър, к-с „С.д.*“, бл. ***, придобито по силата на договор за покупко-продажба от 21.09.2007 г., обективиран в нотариален акт, вписан в СВ-Несебър на 24.09.2007 г. Собствеността за ответника по отношение на посочения ап. № 18 се потвърждава и от регистрацията му по БУЛСТАТ /л. 16-18 от делото/, вписаното основание на същата и обявения постоянен адрес на територията на страната.

От съдържащо се на л. 5 от приобщеното ч.гр.д. № 117/2024 г. по описа на НРС преписизвлечение от сметка е видно, че за електроснабден обект с адрес в гр. Несебър, к-с „С.д.*“, бл. *** е разкрит клиентски номер *** при ищцовото дружество /ИТН ***/ с вписан потребител Д.Д.К., като е заведено задължение по фактура в размер на 170,75 лева и за потребена в периода 23.07.2023 г.-22.08.2023 г. електрическа енергия, както и за лихва за забава в размер на 9,26 лева за периода 12.09.2023 г.-05.02.2024 г.

Съгласно приобщена и неоспорена фактура /л. 9 от делото/ се установява, че за потребената в процесния ап. № 18 електроенергия за периода 23.07.2023 г.-22.08.2023 г. в размер на общо 755 кВтч, при прилагане съответните цени за дневна и нощна ел.енергия, на 31.08.2023 г. от ищеца е фактурирана сумата от 170,75 лева с вкл. ДДС, като за получател на доставката е посочен ответника.

Страните не спорят относно процедурата по разкриване на абонатен номер за процесния обект, изправността на монтираното за него измервателно средство и процедурата по отчитане и остойностяване на потреблението за същия.

По делото са приобщени и общите условия на ищеца-доставчик, при които са предоставяни процесните услуги, ведно с доказателства за оповестяването им /л. 5 – л. 8 от делото/.

Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в случая надлежното им публикуване по реда на ал. 3 от същата разпоредба в един местен и един централен всекидневник се установява от представените от ищеца писмени доказателства и не е спорно между страните. По силата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.

Същевременно, съобразно чл. 13 от действащите към процесния период ОУ, одобрени с решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната му мрежа и не се е възползвало от правото си да избере друг доставчик.

Дефиницията за потребител на ел.услуги в случая следва да бъде извлечена от разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, с която е посочено, че „битов клиент“ е този, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, като бъде съобразен и чл. 4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната му мрежа и което ползва 3 ел.енерия за домакинството си.

При анализ на обсъдените доказателства и посочената правна уредба, настоящият съд намира за безспорно установено по делото, че ответникът се явява потребител /битов клиент/ на предоставяни от ищеца ел.услуги и за собственото си жилище, за което не се спори, че е присъединено към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество – доставчик. В този смисъл съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение между страните и във връзка с доставката на ел.енергия до процесния електроснабден обект с разкрит при ищеца клиентски номер ***.

Не се оспорва и доставеното до обекта за процесния период количество електроенергия и стойността му по определени с решение № Ц-14/30.06.2023 г. на КЕВР цени. Последните обстоятелства се установяват от всички приети и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, които макар и издадени от ищеца едностранно се явяват взаимнодопълващи се и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани, като вярно отразяващи посочените в тях факти.

Във връзка с основното възражение на особения представител, съдът намира същото за частично основателно. Доколкото по делото отсъстват доказателства за последващо датата на придобиване на имота разпореждане със собствеността, съдът приема, че ответникът К. е бил собственик на същия към процесния период, но за ½ ид.част, съгласно данните от нотариалния акт, удостоверяващ закупуването му заедно с Д.Д. при неуточнени квоти, както и предвид законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността /ЗС/ и отсъствието на доказателства за отношенията между съсобствениците, респ. характера на съсобствеността. В този смисъл, макар и доказана по основание, претенцията следва да бъде уважена спрямо ответника К. до размера на притежаваната от него квота в съсобствеността.

Този извод се налага от разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

По изложените съображения, претенцията за главно вземане за заплащане стойността на потребени услуги в съсобствения на ответника електроснабден обект следва да се уважи спрямо Д.К. до размера от 85,37 лева, като бъде отхвърлена за разликата и до пълния претендиран размер от 170,75 лева.

Що се отнася до акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава по чл. 27 от ОУ, съдът приема същата отново за частично основателна и доказана, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата от ответника сума в размер на 85,37 лева и начислената лихва касае сумата по фактура от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба. В случая падежът на задължението по фактура е посочен в нея – 11.09.2023 г., предвид което и длъжникът изпада в забава с настъпването му без да е нужно да бъде поканен. Така, съдът намира, че ответникът дължи заплащането на основание чл. 86 от ЗЗД на лихва за забава в размер на 4,63 лева, представляваща ½ от претендираното с исковата молба вземане.

Като последица от частичното уважаване претенцията досежно главното вземане, върху сумата от 85,37 лева се следва и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

4

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 285 лева за платени държавни такси и внесен депозит за възнаграждение на особен представител. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 142,50 лева.