Определение № 699 от 16.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 402/2024
- Вид
- Определение № 699
- Подписан
- 16.07.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68а · Закон за защита на потребителите
- чл.68в · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68з · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 699 гр. Стара Загора, 16.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500402 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 3447/09.07.2024г. от „П.к.Б.“ЕООД, гр.С. против негативното за заявителя- ч.жалбоподател Разпореждане № 971/26.06.2024г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 594/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, с което е било частично отхвърлено заявлението на ч.жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжницата- пълнолетната българска гражданка Н. Ж. С. от гр.Ч., *** за неплатените и претендирани парични суми за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1466, 68 лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2750, 01 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лв., начислени към 06.06.2023г.; лихва в размер на 400, 88 лв. за забава от 02.02.2023г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г./датата на предсрочната изискуемост/; законна лихва в размер на 307, 42 лв., дължима от 06.03.2024г./датата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024г./датата на предявяването в РС/, както и претенцията за разноски за ДТ над 107, 62 лв. и юрисконсултско възнаграждение за размера над 50 лв. на осн. чл. 27 от НЗПП.
Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното Разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му, като иска да се постанови от настоящия въззивен съд издаването на исканата от него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за пълната претендирана сума и за всички претендира от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, като се запозна с всички материали по първоинстанционното ч.гр.дело, като 1 обсъди и мотивите на атакуваното Разпореждане и се съобрази с приложимите по казуса материлноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице /заявител/, в предвидения законен 1седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол негативен за него първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :
Първоинстанционното производство е било образувано по Заявление по реда на чл.410 от ГПК от „П.к.Б.“- ЕООД, гр.С. срещу длъжницата Н. Ж. С. от гр.Ч., *** за издаване на заповед за изпълнение за съответните суми : за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1466, 68 лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2750, 01 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лв., начислени към 06.06.2023г.; лихва в размер на 400, 88 лв. за забава от 02.02.2023г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочната изискуемост/; законна лихва в размер на 307, 42 лв., дължима от 06.03.2024г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024г. /датата на предявяването в РС/, като допълнително са претендирани и разноски за ДТ над 107, 62 лв. и юрисконсултско възнаграждение за размера над 50 лв. на осн. чл. 27 от НЗПП.
С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението за неплатено договорно възнаграждение за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1466, 68 лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2750, 01 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лв., начислени към 06.06.2023г.; лихва в размер на 400, 88 лв. за забава от 02.02.2023г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г./датата на предсрочната изискуемост/; законна лихва в размер на 307, 42 лв., дължима от 06.03.2024г./датата на предсрочната изискуемост/ до 29.05.2024г./датата на предявяването в РС/, като допълнително са претендирани и разноски за ДТ над 107, 62 лв. и юрисконсултско възнаграждение за размера над 50 лв. на осн. чл. 27 от НЗПП, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за тях пряко противоречи на законови разпоредби.
При така установените обстоятелства въззивният съд прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество ч.жалба е изцяло неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
2
От приложения от заявителя /ч.жалбопадател/ писмен Договор за потребителски кредит № 40014082946/12.12.2022г. „П.К.С.“ е видно, че е предоставен потребителски кредит на длъжницата, със съответните правни, финансови и фактически параметри, като за закупените допълнителни услуги от клиента е начислено възнаграждение за тях, както и допълнително възнаграждение за кредитора, че е предоставил такъв вид услуги.
В пункт VI от договора за потребителски кредит изрично е посочено, че клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V и т. VI „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК. Допълнителните незадължителни услуги „Фаст“ е в размер на 1466, 68 лв. и неплатеното възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ е в размер на 2750, 01 лв., като те са били предоставени на клиентката, съответно използвана от клиентката към датата на сключването на настоящия ДПК /договор за потребителски кредит/. Редът за използването на закупените незадължителни допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е подробно описан в Общите условия/ОУ/ на „П.к.Б.“- ЕООД, гр.С. към договорите за потребителски кредит на физически лица. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е също определен и тя е дължима заедно с месечната погасителна вноска от длъжницата по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Посочените допълнителни възнаграждения стават изискуеми с подписването на договора за потребителския кредит и се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски, добавяйки се към месечните вноски за погасяване на кредита - пункт VI от договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна. Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда годишният процент на разходите да не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България, и клаузите в договора, надвишаващи определените прагове по чл.19, ал.4 от ЗПК се считат за нищожни. Именно такъв е и настоящият процесен случай, поради което обжалваното Разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
На съда служебно му е известно, че е налице произнасяне от КЗП по практиката на заявителя относно допълнителните услуги, предлагани от негова страна на потребителите, като със Заповед № 1020/17.11.2017г. на председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага агресивната нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68а във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68з от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 3 възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Цитираната Заповед е влязла в законна сила, считано от 08.07.2019г., когато с Решение № 10606/08.07.2019г. на ВАС- София по приключеното адм.д.№ 13144/2018г. по описа на ВАС- София касационната жалба на заявителя/ч.жалбоподател/ е била приета за неоснователна, тъй като с въпросните пакети за допълнителни услуги заявителят осъществява нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. По смисъла на цитираното съдебно решение „съгласно пар.13, т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл.68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от ЗЗП.
Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на агресивна нелоялна търговска практика, като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Нормата на чл.68з от ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика, случаите, в които от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
При извършване на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилагат тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.“
След като допълнителните услуги не могат да съществуват самостоятелно и са обвързани по силата на пункт VI от сключения договор за потребителски кредит с параметрите на договора, то съдът намира, че е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП, и съответно клаузите в договора относно допълнителните услуги са неравноправни клаузи.
Дейностите по управлението и обслужването на кредита следва да се 4 подчиняват на законовите изисквания по ЗПК, като за потребителя не става ясно по какъв начин разходите по този допълнителен пакет от услуги се отразява на ГПР по кредита с оглед преценката му за икономическите последици от сключването на договора.
На следващо място въззивният съд намира, че конкретните условия, при които се начисляват таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането не са инкорпорирани в представения от заявителя писмен Договор, а са посочени единствено и само във вътрешната негова Тарифа на самото дружество- заявител/ч.жалбоподател/, която не е и приложена и не ясно как посочените разходи се отразяват на договорения ГПР, каквото е положението и относно претендираната такса в размер на 500 лв. при забава на потребителя с повече от 90 календарни дни.