Решение № 86 от 02.10.2023, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Кърджали, 02.10.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря Мариана Кадиева и с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 74 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.П.З. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение 38/23.02.2023 год. по а.н.д. № 817/2022 год. на Районен съд - Кърджали. Претендира се неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че дадената от АНО правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в ЕФ не е посочено коя от хипотезите на чл.182, ал.1, ал.2 или 3 от ЗДвП е осъществена, към които изрично препраща сочената за нарушена норма на чл.182, ал. 4 от ЗДвП. Посочва се, че липсата на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита на нарушителя и представлява основание за отмяна на санкционния акт. В тази връзка изразява становище, че нарушението неправилно е преквалифицирано от Районен съд –

Кърджали по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. неправилно районния съд е изменил ЕФ, като е изключил по-тежката квалификация за повторност и е приложил наказание по основната квалификация на извършеното нарушение. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на деловодни разноски, алтернативно, прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

В становище на пълномощник поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Ответникът – ОДМВР –

Кърджали, редовно призован, чрез упълномощен от директора процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ОП –

Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, от страна по а.н.д. № 817/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата АС –

Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:

С оспореното решение

РС – Кърджали е изменил електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лв. на Д.П.З. от ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 08.06.2022 г., в 16.06 часа, на Път ** км. *** м., разклон ***, в посока от *** към ***, като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. С Определение № 63 / 17.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 817/2022 г. по описа на РС – Кърджали, е допълнил горното решение в частта за разноските като е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати на касатора деловодни разноски съразмерно на уважената част на жалбата.

РС – Кърджали е изложил мотиви, че нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Приел е, че нарушението е установено извън населено място, където ограничението на скоростта от 60 км/ч е въведено с пътен знак. С оглед последното и предвид това, че е безспорно установено отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 24 км/ч, т.е. водачът е превишил разрешената максимална скорост извън населеното място от 21 до 30 км/ч, районния съд е приел, че нарушена е именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В решението са изложени мотиви, че от представените пред Районен съд – Кърджали доказателства, не се установява жалбоподателката да е извършила деянието в едногодишен срок от наказването й с влязъл в сила ЕФ серия ** № ***, посочен в оспорения ЕФ. Прието е, че не е налице повторност, предвид на това, че не са изпълнени условията на §6 т. 33 от ДР на ЗДвП, поради което, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, РС – Кърджали е приложил закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като е преквалифицирал санкционната норма на деянието по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, изключвайки квалифициращия признак „повторност“ и изменил размера на наложеното наказание, съответно на цитираната санкционна норма – от 200 лв. на 100 лв.

РС – Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.

Настоящият състав на

АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.

Основният довод в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се свежда до неправилното преквалифициране на нарушението.

АС – Кърджали не споделя този довод, а приема, че РС – Кърджали правилно е извършил преквалификация на нарушението от такова, извършено при условията на повторност (което не било доказано от събраните пред районния съд доказателства) в нарушение по основния състав. В ЕФ като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В последната разпоредба е предвидена санкция за извършено нарушение при условията на „повторност“ по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП. От съдържанието на ЕФ се установява, че касаторът се е движел извън населено място със скорост 84 км/ч. при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак. Т. е. превишението на скоростта е от 24 км/ч. В чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ от 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч.

В случая нарушаването на материалноправната норма от страна на касатора е доказано, поради което не е било налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

При еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като извършено без квалифициращия му признак „повторно“, като в съответствие с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В настоящия случай РС – Кърджали, в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по основния състав на нарушението по чл.

182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишената скоростта.

От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр. ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е

Ш И :

Оставя в сила Решение № 38/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 817/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

Осъжда Д.П.З. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.