Решение № 680 от 02.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Сливен, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230104802 по описа за 2021 година

Й. Т. УВ. от с. Глуфишево, община Сливен излага в исковата си молба, че на 09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището за с. Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, вината за което била на водача на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР - К.Л.В., който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като управлявал със скорост от 100 км./ч. при допустима 90 км./ч.; чл. 42 ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си изпреварвайки, при навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречи на превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на забраната по чл. 43 т. 4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да извърши изпреварване, като по непредпазливост е причинил смъртта на К.И.В. на 69г.- дядо на ищеца, а също и средна телесна повреда на самия ищец. Това деяние било признато от Сливенски окръжен съд по НОХД № 376/2020г. за престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1 във вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, на виновния водач било наложено наказание.

У. твърди, че е имал изключително силна емоционална връзка с дядо си, тъй като са живяли в едно домакинство, винаги са били заедно, помагали са си взаимно, а предвид раздяла на родителите му, ищеца бил по-привързан към и близък с дядо си, отколкото с баща си. Твърди още, че дядото е бил най-близкия му човек, с когото е споделял всичко, а загубата му му причинила изключителни и непреодолими болки и страдания, които го довели до обърканост и лишили от смисъл живота му, като този стрес все още продължава.

Поради това У. счита, че макар да е внук, е материално-правно легитимиран д а търси, съотв.- да получи, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, тъй като отговаря на изискванията, поставени с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК 1 на ВКС.

Твърди още, че за автомобила, управляван от виновния за ПТП-то водач, е имало сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ /ГО/ на автомобилистите при застрахователното дружество „Евроинс“АД. Ето защо към него именно се обърнал той с искане да му бъде изплатено обезщетение от 100 000 лв., но получил само 5 000 лв. Поради това и тъй като продължавал да счита, че болките и страданията му от смъртта на дядо му имат доста по-висок паричен еквивалент- първата от двете суми, се обърнал за съдействие към съда, предявявайки частичен иск с цена 25 000лв., която сума му била присъдена от Сливенски районен съд, с влязло в сила решение. В мотивите към същото съда приел/коментирал, че вземането му за обезщетение би било основателно дори в по-висок размер- 50 000лв., но му присъдил, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, единствено поисканите двадесет и пет хиляди.

След влизането на решението в сила Й.У. предявява нов частичен иск, за същото по вид обезщетение, на основание същите обстоятелства- претърпяни болки и страдания, т.н. неимуществени вреди, настъпили за него вследствие смъртта на дядо му, отново за 25 000лв. Сумата се търси заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска и до окончателното й изплащане.

Ищецът търси сторените от него разноски по делото.

ДА ДОБАВЯ ТЕКСТА ЗА ПИСМЕН ОТГОВОР.......................................

В проведените съдебни заседания страните бяха пълномощници- за ищеца-адвокат, а за ответника- юрисконсулт. представлявани от

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съда приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 376/2020 г. на Сливенски окръжен съд на 28.08.2020г., К.Л.В. е признат за виновен в това, че на 09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището на с. Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, при управление на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като управлявал със скорост от 100 км./ч. при допустима 90 км./ч.; чл. 42 ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си изпреварвайки, при навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречи на превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на забраната по чл. 43 т. 4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да извърши изпреварване, като по непредпазливост причинил смъртта на К.И.В. и средна телесна повреда на Й. Т. УВ. престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. С ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл.

2

342, ал. 1 НК. Впрочем, тази присъда е безспорен по настоящото дело факт.

Всъщност, смъртта се установява и от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт № 1170/ 10.10.2019г.

От удостоверението за наследници № 270 от 14.10.2020г., издадено от кметство с.Самуилово е видно, че В.К. У.а е дъщеря на К.И.В.. Тя е майка на ищеца, видно от удостоверението № 01090 от 23.11.1994г. на община Сливен, а негов баща е Т.Й. У..

Тези факти налагат безпротиворечивия извод, че починалия К.В. е дядо на ищеца Й.У. / по майчина линия/.

Впрочем, това пряко се установява от удостоверение за родствени връзки №240/ 13.09.21 г. на кметство с.Самуилово. От същият документ е видно, че починалия е имал още един внук и три внучки.

Други безспорни по делото факти са тези, че към датата на процесното ПТП е имало сключена и действаща застраховка „ГО“ на автомобилистите, за лекия автомобил „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР.

Също признат от ответника факт е и че още преди да започне съдебни производства срещу ЗД“Евроинс“, Й.У. е заявил искане пред него за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; търсено е в размер на 100 000 лв. Застрахователят му е заплатил 5 000 лв. Тези факти се установяват и от нарочни писмени доказателствени средствауведомително писмо № 6246/ 20.10.2020г. и платежния документ, представен с писмения отговор. /молбата-претенция, представена от ищеца съда не цени като доказателство, защото тя не е документ по смисъл на ГПК- няма подпис на подателя /автора й/.

Заключението, представено с исковата молба, по авто-техническа експертиза, на вещо лице Узунов съда няма да цени, тъй като не представлява надлежно проведен способ за събиране на доказателства- експертизата не е назначена от съда по настоящото дело.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди бяха събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на майка му В.К. Иванова и на баба му по майчина линия- И.Д.И.. Въпреки, че показанията в голямата им част са за близостта между ищеца и дядо му К.В., съда няма да ги цени в тази връзка, защото тези факти преимуществено са в подкрепа на твърдението на ищеца, че попада в кръга от лицаизключения, родственици на починало лице, които съгласно изричното тълкувателно решение на ВКС, цитирано по-горе, също са легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди. По този въпрос съда по настоящото дело няма право да се произнася; становището му би било недопустимо, тъй като съд вече е формирал задължителна, на осн.чл.297 от ГПК, воля в тази насока и всеки друг съд в РБългария следва да я зачете. Т.е., за съда по настоящото дело е безспорно установено, че между Й.У. и К.В. е съществувала 3 такава физическа и емоционална близост, като визираната в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

От друга страна обаче, фактите, в които се е изразявала тази близост са релевантни, от значение и за претърпяните от ищеца поради смъртта на дядо му неимуществени вреди.

Така е, защото те са в основата на болките и страданията, които едно лице изпитва от загубата на свой познат. Колкото по-близък, по -мил и свиден е бил този човек за него; колкото повече време двамата са прекарвали заедно, колкото повече са общували, толкова по-голяма би била мъката, скръбта за единия от тях от загубата на другия, предполага се. На такава констатация навеждат житейските истини, т.н. опитни житейски правила, които също са източник на правото.

От свидетелските показания се установява, че в твърде ниската си възраст – от годинка и половина, ищеца е живял с баба си и дядо си /по майчина линия/ в дома им в с.Самиулово. Там имал самостоятелна стая, но предпочитал да спи при тях. След това, когато тръгнал на училище в първи клас, родителите му го взели при себе си в с.Глуфишево, но като ученик от четвърти до осми клас ходел на училище в с.Самуилово. Тогава използвал междучасията, за да се види с баба си и дядо си. От казаното от двете жени съда приема, че между Йо. и дядо му К. е била изградена голяма близост; двамата прекарвали много време заедно- напр. в градината в двора им; у дома- хранели се заедно, вечер играели карти; дядо му често го возел с колата си, като продължил да прави това и когато Йо. пораснал, та и след пълнолетието му, защото ищеца все още нямал и няма шофьорска книжка. Показателно е в тази връзка, че и смъртта си К.В. срещнал в присъствието на внука си Йо.- двамата били заедно в автомобила на първия от тях, който го и управлявал, отивайки, за да закупят грозде за У.. И двете свидетелки бяха категорични в показанията си, че именно Йо. е бил любимия внук на К.В.. Също, че обичта, привързаността им е била взаимна- защото ищеца е предпочитал компанията на дядо си пред тази на баща си.

Установи се още, че Й.У. разбрал за смъртта на дядо си докато е бил в болницата, настанен там след получените наранявания от същото ПТП. „Новината“ приел много тежко; разплакал се; почувствал се зле. След това дълго тъгувал за дядо си, като това състояние все още не е преодоляно. Търсел дядо си; ходел на гроба му, където му поставил скамейка.

Затворил се в себе си, в резултат на което престанал да излиза, да общува с приятелите си в компания навън.

Свидетелските показания съда кредитира, макар и двете жени да са в твърде близка родствена връзка с ищеца. По тази причина съда си припомни за текста на чл.172 от ГПК, но последния не го разколеба в становището по първото от този абзац изречение. Разбира се, не е възможно абсолютно и съвсем да се изключи вероятност, но според съда, показанията си те не дадоха в резултат на заинтересованост от изхода на делото. Дори може да се коментира, че те като толкова близки родственици на ищеца имат непосредствени и найточни впечатления от състоянието му.

Така също, показанията им не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, а и не бяха оспорени от страните, макар да е добре да се отбележи, 4 че процесуалния представител на ответното дружество бе активен в поставянето на въпроси към тях в откритото заседание.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, бе назначена съдебно-психологична експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда приема, че процесното пътно-транспортно произшествие има негативно, непатологично отражение върху ищеца. Той не е развил психично заболяване, тъй като са сработили механизмите за справяне. Останали са обаче проявления от емоционален характер. Не е възможно, поради липса на прецизна методика, да бъдат разделени последиците за него от физическата травма, получена при същото ПТП от последиците, настъпили в резултат на смъртта на дядо му.

Така също, не е провеждано конвенционално психиатрично лечение на У., защото по време на престоя му в болницата не е наблюдавана клинична картина на психично разстройство.

Не е потърсена помощ от психолог или друг специалист в последствие. Освен валидол под езика, за успокоение ищеца нощем е пил реза и са ползвани други алтернативни методи.

/впрочем, за такива се получиха сведения при разпита и на двете свидетелки/. Специалистът е наблюдавал разстройство в настроението на ищеца; поведенчески проблеми, изразяващи се в избягване възможността за придобиване на шофьорска правоспособност и чувство за проявена прекомерна несправедливост при изход от житейски ситуации. Все пак вещото лице извежда становище при отговора на първата група въпроси към него, че при ищеца не се наблюдават проявления, характерни за психично разстройство. Не е налице остра стресова реакция към преживяната загуба на дядо му /макар и с уточнението, че това се дължи на факта, че акцента на психичните преживявания на У. е бил в посока собственото му състояние, в което е бил като физически пострадал от катастрофата/.