Решение № 2749 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110207381 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД против Наказателно постановление № 870935-F835591/16.01.2026 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМИП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 022,58 евро, за неизпълнено задължение по чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за обективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Предлага атакуваното НП да бъде потвърдено, като развива съображения по същество. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2025 г. била извършена проверка на обект - игрална зала, находяща се в ***********, стопанисвана от „*****" ЕООД, ЕИК **********, при която било констатирано, че дружеството, в качеството му на организатор на хазартни игри , имало издадено удостоверение за издаден лиценз №000030-13 от 02.01.2024 г. на Изпълнителен директор на НАП, на основание чл.

34, ал. 1 от Закона за хазарта и отразява ло актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-10410/ 18.12.2023 г.

1

При проверката било установено, че за организатора на хазартни игри „*****" ЕООД са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент, по реда на чл. 10, т. 1 и т. 4 ЗМИП, във връзка с настъпило условие по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП - при изплащането на печалби на обща стойност, равна или надвишаваща 2 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, спрямо лицето С. С. Н. , EГH **********, спечелило печалба, в размер на 79 000 ,00 (седемдесет и девет хиляди) лева, изплатена на 08.04.2024 г., съгласно представено извлечение за извършен банков превод.

При преглед на документите било установено, че дружеството- жалбоподател, като организатор на хазартни игри, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент, по реда на чл. 10, т. 1 и т. 4 ЗМИП, е приложило само и единствено следното, като мерки, спрямо клиента си:

По т. 1 - идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници: приложено копие на лична карта; декларация за съгласие за обработване на лични данни, в която лицето декларира съгласие за предоставяне на данните от 01.04.2024 г.;

По т. 4 - изясняване на произхода на средствата - изискана и представена от страна на клиента декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП (Приложение № 4 към чл. 47, ал. 1 от ППЗМИП), в която: лицето не заявило произход на средства за участие в игра, като в същата липсва ла сума на декларирани средства за участие в играта и произход на същите. Подадената декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП била от 07.04.2024 г. Преди изискването й ОХИ б и л попълнил декларация - въпросник за идентифициране на клиента и извършване на проверка от 07.04.2024 г., като в нея бил отразен размер на средства, използвани за участие в играта , в размер на 2 000 лева и като произход било посочено „заплата", без да е изяснен периодът на генериране на средствата и без да е подадена информация за работодателя, изплатил същите.

Извършена била справка за здравноосигурителен статус на лицето към 07.04.2024 г. (12:36:19 ч.), но същата не била заверена от лицето, която я е извършило с три имена и подпис.

Попълнена била декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП , от страна на С. С. Н., в която собственоръчно декларирала, че през последните 12 месеца не попадала в категориите по чл. 36, ал. 2 ЗМИП - видна политическа личност.

Дружеството предприело действия по проверка - дали лицето е видна политическа личност (примерен източник - общодостъпен интернет - сайт за проверка - на страницата на Комисия за противодействие на корупцията, който е съставлява официален източник по смисъла на закона), чрез който да идентифицира дали клиента е ВПЛ или не е, но не била извършена идентификация кое било лицето, от страна на организатора, извършило справката с три имена, подпис, дата и час на извършване на проверката, което навело проверяващия екип до извода, че дружеството не е изградило ефективна вътрешна система по реда на чл. 42, ал. 1 от ЗМИП;

Дружеството не било предприело действия по проверка - дали лицето попада в санкционните списъци, по смисъла на чл. 46 от ЗМФТ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя И. И.; АУАН; НП; възражение с приложения; протокол за извършена проверка; удостоверение за издаден лиценз; контролен лист; платежно нареждане; декларация; удостоверение за банкова сметка.

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, 2 поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Коректно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа на казаното от него са и приложените писмени доказателства, като спорът между страните касае приложението на материалния закон, а в подкрепа на твърдението – за ползвани данни от обща информационна система не се представят доказателства, които да бъдат обсъждани и съпоставяни.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.

Императивната норма на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП изисква, по отношение на подконтролните лица, при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, да извършат комплексна проверка на клиента, вкл. и изясняване произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от следните способи:

1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на 3 въпросник или по друг подходящ начин;

2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;

3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;

4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;

5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

При липса на представен (а не се и твърди – такъв да е бил изготвян) протокол по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, касателно възражението за обективна несъставомерност, водеща роля има декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП. Същата, обаче, има не алтернативен (ерго – приложението й не е функция от субективно решение), а подчертано евентуален, субсидиарен характер – съставлява годен способ, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по ал. 1 са изчерпени, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите по ал. 1, но е достигнато до противоречива информация. В този смисъл, възможността по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е изрично уредена, като изключение от правилото, но ползването й в конкретния случай не съставлява изключващо отговорността обстоятелство, при липса на която и да е от предпоставките за прилагането й (на практика, не е приложен в пълнота нито един от тях).

Тук е мястото да се отбележи, че няма принципна забрана за това – дружеството да използва собствен информационен масив (с всички условности на GDPR ограниченията), но без това да е противопоставимо на завишените изисквания към хазартната му дейност, във връзка с мерките срещу изпирането на пари. Това е така, доколкото информацията по чл. 10, т. 2 – 5 (тази по т. 1, с всички условности, свързани с промяна на фамилно име и гражданство, има характер на константа – имена, единен граждански номер, дата и място на раждане) има динамичен характер и цитираният от дружеството - жалбоподател автоматизъм е в остър разрез с изискванията за актуалност на информацията и сигурност в произхода на средствата.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен, безвиновен характер, обсъждане на субективна страна е безпредметно.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова 4 следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.