Решение № 15499 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15499 гр. Со., 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110108129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Подадена е искова молба от А. В. Г., ЕГН **********, срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ....4.

Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., сключен с „Б. Е. Д. К.“ ООД, по силата на който му е отпуснат заем в размер на 1 300 лв., при ГПР в размер на 44,31 % и ГЛП в размер на 38,48 %. Сочи, че в договора са предвидени такси, наименувани „бързо разглеждане на искането за кредит“, за което се дължи сума в размер на 552,84 лв. и „динамично плащане по кредита“, за което се дължи сума в размер на 829,20 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че в случая не е посочено, че таксите за бързо разглеждане и за динамично плащане са включени в общия разход по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита. С включването и на посочените такси ГПР би бил в размер над 50 %, което представлява скрито и необосновано оскъпяване. Това въвежда потребителя в заблуждение относно реалните разходи за обслужване на кредита и нарушава изискванията на чл. 11 ЗПК, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. На следващо място ищецът счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“ - чл. 9, ал. 1 и ал.

2 от договора, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допуска заплащането на такси и 1 комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, каквито в случая са разходите за допълнителни услуги. Счита, че тези разходи представляват скрит добавък към възнаградителната лихва, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че посочените клаузи противоречат и на чл. 33 ЗПК. Обосновава накърняването на добрите нрави с това, че срещу заплащането на тези разходи потребителят не получава насрещна престация. Счита, че предвид нищожността на договора за кредит, съответно на отделни клаузи от него, е заплатил без основание таксите за „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ в общ размер на 1 382,04 лв. (706,63 евро) и същите подлежат на връщане на ищеца. Предвид изложеното, моли за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 382,04 лв. (706,63 евро) получени без основание суми по процесния договор за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че оспорените клаузи от договора отговарят на изискванията на закона и договорът за кредит не е недействителен, като са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК. Твърди, че потребителят не е бил заблуден относно параметрите на договора и общо дължимата сума по кредита. Сочи, че това дали ГПР е правилно посочен е относимо към спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор за кредит. Счита, че доколкото сумите са посочени в СЕФ, то клаузите не са неравноправни. Оспорва двете услуги – „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ да са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Сочи, че допълнителните доброволни плащания не са калкулирани в ГПР по процесния договор за кредит, като при изчисляването му е взета предвид само възнаградителната лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Във връзка с представената от ответника справка за извършени плащания по процесния договор за кредит, в открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, уточнява как е формирана претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно, че същата касае връщане на заплатените по процесния договор за кредит суми над чистата стойност на отпуснатата в заем главница, като с протоколно определение от 24.06.2026 г. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД чрез намаляването му от сумата от 706,63 евро (1 382,04 лв.) до сумата от 566,16 евро (1 107,31 лв.), включваща недължимо платена такса „бързо разглеждане“ в размер на 266,81 евро, такса „динамично плащане“ в размер на 199,44 евро и договорна лихва в размер на 99,91 евро, като на основание чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено за разликата над 566,16 евро до първоначално предявения размер от 706,63 евро. Определението не е обжалвано от страните и е влязло сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 2

ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуални установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“, поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Предявен е и кумулативно съединен с установителните искове осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 566,16 евро (1 107,31 лв.) - получени без основание суми по процесния договор за потребителски кредит.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона или ги заобикаля, а по евентуалните искове наличието на посочените клаузи, които противоречат на императивни норми на закона, заобикалят ги и/или накърняват добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 566,16 евро (1 107,31 лв.) по процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване, респективно за задържане на процесната сума.

Във връзка с уточнението на иска по чл. 55 ЗЗД е нужно да се отбележи, че за редовността му е достатъчно да има изявление, че нещо е платено без основание (недължимо платено). За основателността му подлежи на доказване (от ищеца) даването (плащането), респективно ответникът доказва наличие на основание за получаването.

Хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД може да е налице и без всякакво предходно отношение (ППВС № 1/28.05.1979 г.), а искът е един. Доколкото в исковата молба е предявен иск за нищожност на договора за потребителски кредит и се претендира връщане на платени без основание суми по него, то съдът намира, че с допуснатото уточнение в открито съдебно 3 заседание на 24.06.2026 г. не е налице недопустимо изменение на иска, а единствено са конкретизирани по пера недължимо платените суми в рамките на намаления размер на претенцията (както се посочи, достатъчно е ищецът само да посочи размер на сумата по този иск, а в тежест на ответника е да докаже какво е конкретното основание за задържането й, съответно наличието на валидни договорни клаузи, въз основа на които са събрани сумите).

Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се разгледа в рамките на допуснатото уточнение за сумата от 566,16 евро.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г., със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, регламентиращи допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“, както и че в посочения в договор ГПР – 44,31 % не са включени разходите за допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия договор за потребителски кредит МАХ_300844667 от 15.05.2023 г. и Общи условия към договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 300 лв., със срок на кредита – 12 месеца, като сумата е дължима на равни месечни вноски – 12 на брой по 132,22 лв. всяка, при обща стойност на плащанията 1 586,64 лв., ГПР – 44,31 % и ГЛП – 38,48 %. В чл. 6 от договора е изготвен и погасителен план, с начална падежна дата 20.06.2023 г. и крайна падежна дата 20.05.2024 г.

В чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързо разглеждане на искането е в размер на 552,84 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията т. 7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 829,20 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Така общият размер на задължението е нараснал до сумата от 2 968,68 лв. при главница 1 300 лв., 12 - месечен срок за връщане на сумата, а месечната погасителна вноска е нарастнала до 247,39 лв. Не е спорно между страните, че при изчисляване и посочване на ГПР кредиторът не е включил двете такси.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 4 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за действителност на договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be824958-187a-45bc-9ef9-fb13dacfd1a7