Решение № 1597 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900135 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД на главните искове и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на акцесорните искове.

Ищецът - „Т.с. БГ” ЕООД, твърди, че на 04.08.2021 г., след проведена обществена поръчка, сключил с ответника - СЕУ „Д.В.”, два договора за изработка. По първия договор той поел задължение да извърши срещу получаване на възнаграждение строителномонтажни работи по ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”.

По втория договор ищецът поел задължение да извърши срещу получаване на възнаграждение строително-монтажни работи /СМР/ по ремонт на санитарни помещения в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”.

Ищецът заявява, че извършил всички възложени му с първия договор работи качествено, но в хода на изпълнението на работата по тази сделка възникнала необходимостта от извършване на допълнителни СМР, което му било възложено от ответника. Той изпълнил и допълнително възложените му работи, за което му се следва възнаграждение в размер на 4 941, 90 лв. с ДДС, което не е заплатено от ответника.

Ищецът твърди, че извършил и всички възложени му с втория договор СМР, като предал обекта на възложителя на 22.11.2021 г. Ето защо счита, че за него е възникнало вземане за получаване на възнаграждение за изпълнената работа, което е в размер на 38 743, 27 лв. с ДДС и не е заплатено от ответника до момента. Заявява, че отвeтникът признал извънсъдебно, че в негова тежест е възникнала част от това задължение в размер на 22 932, 78 лв. с ДДС. Ищецът посочва, че работата по този договор е изпълнена със забава, която обаче не може да му се вмени във вина, защото се дължи на поведението на ответника, който 1 при обявяване на обществената поръчка не е публикувал проектна документация, въз основа на която да бъдат определени точно отделните видове и обем дейности, които ще са необходими за цялостното завършване на възложената работа, поради което и в хода на строителството се наложило да бъде уточнявано как да бъдат извършени определени видове СМР и да бъдат изпълнявани допълнителни СМР, които не са описани в договора, но са технологично необходими за завършване на строежа, като изпълнение на усилени профили, грундиране с дълбоко проникващ грунд и полагане на саморазливна мазилка. Освен това по време на изпълнение на договора възникнали непредвидени проблеми, които били разрешавани продължително време от възложителя, включително чрез възлагане на дейности, касаещи отстраняване на проблема, на дружества, различни от ищеца, които също не били своевременно изпълнени. Забавата за извършването на част от работите е свързана и с поставени от ангажирани от възложителя архитекти изисквания за закупуване на конкретни материали и изпълнение на СМР-тата с тях, които били по-скъпи от заложените по договора цени, както и не били налични при доставчиците. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 941, 90 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени допълнителни дейности по изпълнение на работата, възложена с договор за изработка, сключен на 04.08.2021 г., с предмет строителномонтажни работи по ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”, сумата от 701, 89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 941, 90 лв. за периода от 03.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, сумата от 38 743, 27 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени работи, възложени с договор за изработка, сключен на 04.08.2021 г., с предмет изпълнение на строителномонтажни работи по ремонт на санитарни помещения в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”, както и сумата от 4 641, 62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 38 743, 27 лв. за периода от 22.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - СЕУ „Д.В.”, ги оспорва. Твърди, че не е възлагал на ищеца извършване на описаните в исковата молба допълнителни строителни дейности по изпълнението на работата, възложена с договор за изработка, сключен на 04.08.2021 г., с предмет строително-монтажни работи по ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”. Посочва, че ищецът е изпълнил работата, възложена му с договор за изработка, сключен на 04.08.2021 г., с предмет изпълнение на строителномонтажни работи по ремонт на санитарни помещения в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”, със забава, некачествено и неточно. Заявява, че ищецът не се е явил на уговорена среща за подписване на констативен протокол за извършените по този договор СМР. Твърди, че е оказвал пълно съдействие на ищеца за приключване в срок на възложената му с договорите работа. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната 2 съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на възнаграждение за извършена работа по договор № 17/ 04.08.2021 г., имащ за предмет ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по предявения иск е претенция на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. Това е така, тъй като ищецът изрично заявява факти, от които следва, че задължението му за изпълнение на строителните дейности, за които се следва възнаграждение в размер на претендираната сума от 4 941, 90 лв., е възникнало от сключен между страните по спора договор. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за извършването на работите, за които се претендира заплащането на възнаграждение. Отделно от това ищецът се позовава и на обстоятелството, че изпълнението на тези работи е свързано с извършването на дейностите по ремонт на помещения в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”, които са възложени със сключен на 04.08.2021 г. с ответника договор за изработка. Когато са направени твърдения, че едни дейности са свързани с възложената със сключен договор за изработка работа, се приема, че не се сочи те да имат самостоятелен характер, а обслужващо значение по отношение на тази работа, поради което и претенцията за заплащане на възнаграждение за тяхното извършване има договорно основание, което е сключеният между страните договор за изработка. С оглед на това съдът счита, че правопораждащият факт на заявената претенция за заплащане на възнаграждение за извършване на описаните в исковата молба строителни дейности е сключен между ищеца и ответника договор за изработка и правната квалификация на предявения иск е чл. 266 ЗЗД. За да бъде уважен този иск, на първо място, следва да бъде установено, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.

По делото не е спорно, че между СЕУ „Д.В.”, като възложител, и „Т.с. БГ” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор № 17 от 04.08.2021 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работата, която изпълнителят се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа. По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да извърши строително-монтажни работи /СМР/ по ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”. Съгласно постигнатата между страните уговорка на чл. 1 от договора видът и количеството на строителните дейности, които се 3 възлага да бъдат извършени от изпълнителя са определени в три документа, които представляват неразделна част от договора, а именно: - техническа спецификация на възложителя /приложение № 1 към договора/, - ценово предложение на изпълнителя /приложение № 2 към договора/, - техническо предложение на изпълнителя /приложение № 3 към договора/. Това означава, че уговорките, обективирани в съдържанието на тези документи дават информация за това каква е волята на страните относно конкретното съдържание на основното задължение, което възниква за изпълнителя по сключения договор за изработка, а именно относно вида на строителните работи, които се възлага да бъдат изпълнени в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”. Тези документи обаче не са представени в производството от нито една от страните по спора. Като доказателства по делото са приети документи, които са част от тези, които се съставят в процедурата по обществена поръчка, след изпълнение на която е сключен договорът, които са тези, намиращи се от л. 294 до л.

321 от делото. В тях се съдържат указания до участниците в тази процедура, които са изготвени от възложителя и в които подробно е разяснен предметът на обществената поръчка, като са посочени всички видове строителни работи, които ще бъдат възложени по съответните обособени позиции, една от които е ремонт на помещения и входна площадка в сградата на 35 СЕУ „Д.В.”, за която също са конкретизирани отделните видове СМР, които подлежат на изпълнение. С оглед на това и на факта, че страните при сключване на договор за изработка в хода на процедурата по ЗОП не могат да излязат извън тези параметри, съдът счита, че именно видовете строителни работи, посочени в таблица, която е част от тези указания, намираща се на л. 296 гръб – л. 297 от делото, са тези, които са възложени за извършване от ищеца със сключения на 04.08.2021 г. договор за изработка. Ето защо и всички изводи, които съдът ще прави в решението, за това кои СМР са предмет на възлагане с договора и кои не са, ще бъдат основани на посоченото в тази таблица, съдържаща се в документите, въз основа на които е проведена процедурата по възлагане на обществената поръчка.

При съобразяване на твърденията на ищеца, на които той основава предявеният иск, е видно, че той претендира да му бъде присъдено възнаграждение за извършени от него строителни работи, които не са включени в уговорените за изпълнение такива с договора за изработка от 04.08.2021 г., а са работи, които му е възложено да извърши допълнително в процеса на строителство. Това се извежда от обстоятелството, че ищецът сочи изрично, че отношенията между страните във връзка с изпълнението на работите, възложени с договора от 04.08.2021 г., са изцяло уредени, защото той е извършил всички такива СМР-та, те са приети от ответника и последният е платил в цялост уговореното за тяхното изпълнение възнаграждение. След като ищецът заявява, че преди процеса е получил възнаграждение за всички работи, възложени му за извършване с уговорки от сключения с ответника писмен договор, то това означава, че възнаграждението, което той претендира с осъдителния иск, е дължимо за изпълнение на строителни работи, които са извън уговорените като видове и количества в този договор.

За да се приеме, че тези строителни дейности са предмет на сключен договор за 4 изработка, какъвто факт е заявен от ищеца като пораждащ предявеното вземане за възнаграждение, трябва да бъде доказано или че след 04.08.2021 г. между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за това, че ответникът възлага, а ищецът приема да извърши тези работи, или да се установи, че те са технически необходими за завършване на цялостната работа, която е възложено да се изпълни с договора за изработка, сключен на 04.08.2021 г. Тогава, когато се касае за допълнително изпълнени СМР, които нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение по отношение на цялостния строеж, който следва да бъде завършен, и тяхното извършване е станало необходимо, за да може изработеното да отговаря на действащите строителни правила и норми и да бъде въведено в експлоатация, се приема, че тези работи представляват част от вече възложеното със сключения договор за изработка, а не нещо различно, което да се квалифицира като изменение на вида и обема на задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази сделка. С оглед на това такива дейности се считат възложени за извършване по силата на вече сключения договор за изработка, без да е необходимо да бъде изразявано последващо изрично съгласие в тази насока от двете страни по сделката. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 241 от 09.03.2017 г., постановено по т.д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по описа на ВКС, І т.о.