Решение № 924 от 12.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501480 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9152/28.05.2024 год. по рег. на ЧСИ З.

Димитров с рег. № 808, от Г. Г. Д. от гр. Варна – длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане от 07.05.2024 год. на частния съдебен изпълнител Захари Димитров с рег. № 808, с което е постановен отказ по възражението на длъжника с вх. № 7105/15.04.2024 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров да се прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, производството по изпълнително дело № 20248080400213 по описа на ЧСИ З. Димитров, както и да бъдат намалени вменените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по изп. дело, както и таксите по ТТРЗЧСИ, вкл. и таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ, обективирани в съобщението с изх. № 6605/28.03.2024 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, тъй като съдебният изпълнител е игнорирал факта, че длъжникът е платил дълга си по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното производство за принудителното му събиране – чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отправено е искане за отмяна на отказа за прекратяване на изпълнителното производство с произтичащите от това последици.

В евентуалност, в случай, че жалбата на длъжника в частта й срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство бъде счетена за 1 неоснователна, длъжникът обжалва отказа на частния съдебен изпълнител от същата дата (07.05.2024 год.) да бъдат намалени определените в негова тежест разноски по изпълненинието, обективирани в съобщението с изх. № 6605/28.03.2024 год. до длъжника за образуваното против него изпълнитело дело – да се намали поради прекомерност заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство по възражението на длъжника с вх. № 7105/15.04.2024 год. по рег. на същия съдебен изпълнител, както и да се намалят дължимите такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

По отношение на разноските жалбоподателят навежда, че липсва сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, в която да са посочени всяка от сумите за дължимите такси по ТТРЗЧСИ, поради което и не е ясно за какви извършени действия са начислени такси. Отделно от това се сочи, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена – вместо за база за изчисляването й да бъде взета сумата по изп. лист, неправилно частният съдебен изпълнител е включил и заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Счита, че определената в съобщението с изх. № 6605/28.03.2024 год. по рег. на ЧСИ З.

Димитров сума за разноски по изпълнението, съставляващи такси по ТТРЗЧСИ следва да е в пъти по–ниска от определената в размер на 286, 76 лева. По отношение за адвокатското възнаграждение счита, че тъй като по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия, то следва да бъде редуцирано до размерите по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.

В писмени възражения взискателят „ИСУ Инвест“ ЕАД, със седалище гр. София, оспорва жалбата във всичките й части, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 20248080400213 по описа на ЧСИ З.

Димитров е образувано на 27.03.2024 год. по молба на „ИСУ Инвест“ ЕАД, със седалище гр. София от дата 26.03.2024 год. и приложен към нея изпълнителен лист № 68/12.02.2024 год., издаден по ч. гр. дело № 963/2022 год. по описа на РС-Несебър, с който длъжникът Г. Г. Д. с постоянен адрес в гр. Варна е осъден да заплати на „ИСУ Инвест“ ЕАД, със седалище гр. София, сумата от 440 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2022 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 14, 95 лева – сбора на мораторните лихви върху отделните периодичи плащания, начислена за периода 23.01.2022 – 10.08.2022 год.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че длъжникът е заплатил част от присъдените суми, с изключение на законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 год. до 26.03.2024 год. – датата на подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, чийто размер за посочения период, според взискателя, е 134, 73 лева.

С молбата за образуване на изп. дело са представени доказателства за уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за 2 образуване и водене на изп. дело в размер на сумата от 480 лева с вкл. ДДС.

Наложени са запори върху вземанията на длъжника в две банки, както и възбрана върху притежаван от длъжника апартамент в гр. Варна, вписана в СлВп – Варна на 01.04.2024 год.

Съобщението с изх. № 6605/28.03.2024 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжника на дата 09.04.2024 год. В съобщението е посочено, че към 11.04.2024 год. задължението му по изп. дело е в размер на 901, 49 лева, от които: 134, 73 лева – неолихвяеми вземания; 480 лева – разноски по изпълнителното дело и 286, 76 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Посочено е в съобщението, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява в деня на цялостното погасяване на дълга. В съобщението не е посочено как е формирана сумата от 286, 76 лева и какви разноски по изпълнението включва, т. е., липсва яснота дали тази сума от 286, 76 лева е таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ или в тази сума са включени и други такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и таксите в размер на сумата от 138, 00 лева, съгласно изготвената сметка с № 103674/01.04.2024 год. и таксите в размер на сумата от 55 лева, съгласно сметка № 103682/01.04.2024 год., съставляващи допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

На 14.04.2024 год. длъжникът е подал възражение, регистрирано с вх. № 7105/15.04.2024 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров, с което е поискал производството по изпълнителното дело № 213/2024 год. по описа на ЧСИ З.

Димитров да бъде прекратено, тъй като дългът по изпълнителния лист бил платен преди образуването му – чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Към възражението са приложени доказателства, от които е видно, че на дата 22.01.2024 год. по банковата сметка на взискателя (същата, която е посочена и в молбата му за образуването на изпълнителното дело) длъжникът Г. Г. Д. е превел сумата в размер на 1242, 31 лева с посочено основание за превода – „гр. дело № 1481/2022 РС-Несебър“. Към възражението е приложен и препис от Решение № 8/09.01.2024 год. по гр. дело № 1481/2022 год., с което са били уважени искове на „ИСУ Инвест“ ЕАД, със седалище гр. София (настоящият взискател) срещу длъжника Г. Г. Д., предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване на вземанията му по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 963/2022 год. по описа на РС-Несебър, съответно: за сумата от 440 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2022 год. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 14, 95 лева – сбора на мораторните лихви върху отделните периодични плащания, начислена за периода 23.01.2022 – 10.08.2022 год. С решението длъжникът е осъден да заплати на ищеца, настоящ взискател и сумата от 533, 24 лева – разноски за исковото производство по гр. дело № 1481/2022 год. на РС-Несебър и сумата от 254, 12 лева – разноски за заповедното производство.

С възражението е поискано още, в случай, че частният съдебен изпълнител не прекрати изпълнителното производство, да редуцира размера на разноските по изпълнението, съставляващи заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, както и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

3

В писмено становище от 29.04.2024 год. по възражението на длъжника, взискателят е посочил, че искането за прекратяване на производството по изп. дело № 213/2024 год. по описа на ЧСИ З. Димитров е неоснователно, тъй като извършените от длъжника плащания по сметката на дружеството – взискател за погасяване на задълженията му по изпълнителния лист са направени след образуване на изпълнителното дело, като последното направено от длъжника плащане е от дата 22.04.2024 год. Посочено е още, че искането за намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнагражедение от взискателя също е неоснователно.

Със становището е представено извлечение от банковата сметка на взискателя, от което е видно, че на дата 22.04.2024 год. длъжникът е превел по банковата му сметка сума в размер на 91 лева с посочено основание за плащането „гр. дело № 1481 законна лихва Разлика“.

С разпореждане от 07.05.2024 год. ЧСИ З. Димитров е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, отказал е и да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, както и таксите по ТТРЗЧСИ, вкл. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По жалбата на длъжника В ЧАСТТА й срещу отказа на частния съдебен изпълнител от 07.05.2024 год. да прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, производството по изпълнително дело № 20248080400213 по описа на ЧСИ З. Димитров по възражението на длъжника с вх. № 7105/15.04.2024 год. по рег. на същия съдебен изпълнител, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Установено е по делото, че към дата 22.01.2024 год. дългът на длъжника Г. Г. Д. към дружеството – взискател по влязлото в сила решение по гр. дело № 1481/2022 год. по описа на на РС-Несебър (образувано след подадено от Г. Г.

Д. възражение против издадена срещу него заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 963/2022 год. по описа на РС-Несебър) е в размер на 1317, 53 лева, включваща 440 лева – главница; 14, 95 лева – законна лихва за минал период;

533, 24 лева – разноски за исковото производство; 254, 12 лева – разноски за заповедното производство, както и 75, 22 лева – законна лихва върху главницата от 440 лева за периода 17.08.2022 год. до 22.01.2024 год.

Установено е също, че на дата 22.01.2024 год. длъжникът е превел по банковата сметка на взискателя сумата от 1242, 31 лева с посочено основание за плащане – гр. дело № 1481/2022 год. на РС-Несебър. Горната сума от 1242, 4

31 лева покрива вземанията, присъдени в полза на взискателя с решението по цитираното гр. дело, съответно – 440 лева – главница; 14, 95 лева – законна лихва за минал период; 533, 24 лева – разноски за исковото производство; 254, 12 лева – разноски за заповедното производство, но не и законната лихва върху главницата от 440 лева за периода от 17.08.2022 год. до датата на плащането – 22.01.2024 год., която за този период е в размер на 75, 22 лева, изчислена с помощта на лихвения калкулатор от внедрения в ОС-Варна програмен продукт „Апис Финанси“.

При това положение към датата на образуването на изпълнителното производство дългът на длъжника е в размер на 75, 22 лева.

От изложеното следва, че към датата на образуването на изпълнителното производство (26.03.2024 год.) длъжникът дължи на дружеството – взискател сума в размер на 75, 22 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 440 лева, за периода от 17.08.2022 год. до окончателното й изплащане (в случая плащането на главницата е извършено на дата 22.01.2024 год.), присъдена с издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 963/2022 год. по описа на РС-Несебър и установена с влязлото в сила решение № 8/09.01.2024 год. по гр. дело № 1481/2022 год. на РСНесебър, постановено в развилото се след издаването на заповедта за изпълнение исково производство по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.