Решение № 4429 от 29.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. Пловдив, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330120451 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., чрез адв. И. срещу „4ФИНАНС” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал.

4, вр. ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността н а клаузата „експресно разглеждане “о т Договор за паричен заем от 23.10.2020г. сключен между страните.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем от 23.10.2020г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем. Поддържа се, че в клаузата „експресно разглеждане “от договора било уговорено задължение за заплащане на сума в размер от 42,32 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на кредит. Възразява се, че посочената клауза изисква от потребителя да заплати за услуга, присъща на ответното дружество и поради това е неравноправна. Сочи се, че това задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е налице предоставяне на услуга, ползваща длъжника. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на клаузите „експресно разглеждане “от Договора. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „4ФИНАНС” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск.. Изтъква се, че длъжникът сам е поискал да се възползва от услугата по експресно разглеждане на документи и поради това следва да заплати нейната стойност. Сочи, че това е услуга, която не попада в обхвата на чл.19ал.1 от ЗПК и съответно не е присъща на ответното дружество. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр.

1 ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно по делото е, а и от от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че Договор за паричен заем от 7.09.2016г. е сключен между страните.

От приетите по делото доказателства се установява, че в ГПР по процесния договор са включени единствено разходите за договорна лихва, което означава, че с включване на таксата за „експресно разглеждане “ ГПР се оскъпява.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ), нито за обслужване по кредита. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 19 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включени при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора от посоченото ГПР не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, таксите за „експресно разглеждане “ по кредита са с характер на възнаграждение и следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР . В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той не би сключил договора. Допълнително, от приетата по делото ССчЕ се установяава, че ГПР-то по кредита се оскъпява значително/21,16%/ в случай, че процесната такса се включи към него.

2

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база. Отделно от гореизложеното, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че сборът на отразените в договора такси е непропорционален спрямо стойността на усвоения финансов ресурс.

С оглед приетите по-горе постановки следва, че процесн ата клауза е изначално недействителна.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Е. Иванова, като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е. Иванова сума в размер от 300 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено и да заплати и 50 лева /ДТ/ и 100 лева/разходи за ССчЕ/на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем от 23.10.2020г., сключен между Н. Г. Л. , ЕГН ********** и „4ФИНАНС” ЕООД , ЕИК 202393458 поради установяването й в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.

ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Ж.

М. сумата от 150 лв. – съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.

ОСЪЖДА „„4ФИНАНС” ЕООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

3