Решение № 162 от 25.08.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ихтиман, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200133 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. И. против Наказателно постановление № 21-1204-000662/31.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВРСофия, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

АНО началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

1

На 29.04.2021 г. около 17:47 часа по автомагистрала „Т.“, 35-ти км., с посока на движение към гр. Пловдив, лек автомобил марка „Б.“, модел „Х.“ с рег. № ******** в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колони автомобили в активна и изпреварваща лента, образувал се поради запалил се автомобил, в който имало газови бутилки, заедно с още 3 или 4 коли се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), изпреварвайки колоната автомобили. Автомобилът бил технически изправен, управлявал се от въззивника К. И., който пътувал сам и нямал здравословен проблем.

Движението било възприето от свидетелите Н. Г. и В. И. – служители на ОДМВР – София, които изпълнявали служитебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт (КАТ) във връзка със запалилия се автомобил. Те спрели автомобила и при проверката установили самоличността на водача – жалбоподателя К. И..

За това, че като водач на МПС се е движил в лентата за принудително спиране без техническа неизправност на автомобила и без наличие на здравословен проблем на водача, свид. Н. Г., в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР-София, съставил срещу жалбоподателя Акт GA № 384106 от 29.04.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН от началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, в качеството му на административнонаказващ орган, е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 211204-000662/31.05.2021 г, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично), показанията на свидетелите Н. Г. (включително приобщените по реда на чл.

281, ал. 1, т. 2 НПК дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман), В. И.

(включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман), Х. Б. (частично), докладна записка, справка собственици на превозно средство, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите Н. Г. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман), В.

И. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман) са логични, последователни и непротиворечиви. От тях несъмнено се установява, че на 29.04.2021 г. около 17:47 часа по автомагистрала „Т.“, 35-ти км., с посока на движение към гр.

2

Пловдив, лек автомобил марка „Б.“, модел „Х.“ с рег. № ******** в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колони автомобили в активна и изпреварваща лента, образувал се поради запалил се автомобил марка „Т.“, модел „Р.“, в който имало газови бутилки, заедно с още 3 или 4 коли се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), изпреварвайки колоната автомобили, като бил управляван от въззивника К.

И.. Той пътувал сам в автомобила и последният бил технически изправен.

Липсват доказателства или твърдения водачът да е бил със здравословен проблем или автомобилът с техническа неизправност.

Показанията на полицейските служители им намират пълна подкрепа в приложената по делото докладна записка, както и в АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Значимо във връзка със съдържанието на АУАН, е че фактическите и правни констатации са приети без възражения от наказания. Последното също е косвена индиция за достоверността на показанията от фактическа страна. Те намират подкрепа и в обясненията на жалбоподателя, както и в показанията на свид. Б., включително в частта, че автомобилът на наказания се е движил в лентата за принудително спиране.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свид. Б. в частта, която твърдят, че изненадваща маневра на друг автомобил е принудила наказания И. да навлезе с автомобила си в лентата за принудително спиране. Тези твърдения влизат в непримиримо противоречие с показанията на свидетелите И. и Г.. Двамата са очевидци на деянието, противно на твърденията в обясненията, това е демонстрирано последователно в рамките на показанията им през цялото производство и демонстрират детайлен спомен за случилото се. Така без колебание свид. И., както в показанията, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман, така и пред настоящия състав, излага, че се касае за ситуация, при която 3 или 4-ри автомобила, сред които и този на жалбоподателя, се движили в лентата за принудително спиране и по този начин изпреварвали образувалата се колона. Същият конкретно си спомня възникналия пожар, както и че тези автомобили се движели зад автомобила на директора на ОДМВР-София по това време – Н. С., който със служебния си автомобил също пътувал към запалилия се автомобил. Спомените на свид. Г. не са така детайлни, но същият излага в показанията си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени по АНД № 18/2022 г. на РС – Ихтиман, че лично е възприел движението на автомобила, управляван от въззивника.

Двамата свидетели не съобщават за наличие на подобен инцидент, като описания в обясненията и показанията на свид. Б.. Няма данни и въззивникът да е направил опит да се върне в активна лента. Като отчита логичността, последователността на показанията на двамата полицейски служители, ясния спомен спомен, който демонстрират за случилото, особено при първите разпити, и пълната им корелация с изготвената докладна записка и АУАН, намира, че следва да се кредитират в цялост. Не така стои въпроса с дадените 3 обяснения, тъй като съдът отчита двойствената им природа на средство за защита и доказателствено средство. В случая същите в съответната част представляват средство за защита, тъй като изграждат защитна версия на наказания, но при съпоставката на твърденията с останалите доказателствени източници, изложеното не може да бъде кредитирано. На подобна плоскост са и показанията на свид. Б.. Той е клиент на наказания, пътували са заедно, а и от показанията му може да се направи извод, че управляваният от него автомобил е бил част от същата група неправомерно движещи се в лентата за принудително спиране автомобили. Ето защо предвид може да се направи извод, че с оглед заинтересоваността от изхода му на делото и стремежа да издейства благоприятен процесуален изход за наказания, същият изопачава обективната истина досежно причината, поради която автомобилът на въззивника И. се е намирал в аварийна лента.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са било извършено нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 4 законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци. Неточната цифрова квалификация на нарушението, дадена в акта за установяване на административно нарушение, в който като нарушена разпоредба е посочен чл. 58, т. 3, пр. 2 ЗДвП, вместо чл. 58, т. 3, пр.

1 от ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в правомощията на АНО с наказателното постановление е да даде правилната квалификация на деянието. В този смисъл е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, както и мотивите на ТР № 3/2011 г. по ТД № 7/2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно които неточната квалификация на нарушението в АУАН е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. В конкретния случай посочването на релевантното предложение от чл. 58, т. 3 от ЗДвП не е задължително част от задължителното съдържание на НП, тъй като нормата е ясно посочена, а деянието е описано с всички съставомерни признаци от обективна страна, за да бъде ясно на нарушителя какво се твърди, че е извършеното нарушение.

Допуснатата грешка при изготвяне на АУАН, досежно предложението, е „санирана“ чрез посочване на релевантната правна норма – чл. 58, т. 3 от ЗДвП и фактическото описание на нарушението, с което изискването на закона за описание на нарушението и нарушена правна норма (чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 6 ЗАНН) е изпълнено.