Определение № 1271 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1271 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501179 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника му юрк. Е.Г., против Определение №370 от 24.03.2024г., постановено по гр.д.№ 98/2024г. на Районен съд-Карлово, IIІ гр.с., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „Първа инвестиционна банка“ АД против П. З. П.. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Според жалбоподателя, отмяната на постановеното незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл. 419 ГПК не води до дерогиране на изпълнителното основание - заповедта за изпълнение. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за държавна такса в настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна П. З. П., чрез пълномощника адв. А. С., в който поддържа становището за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, 1 поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД против П. З. П., ЕГН **********, за установяване на следните вземания: сумата от 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 008CC-R-000134/14.10.2008 г.; сумата от 1185.58 лева, представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание т. 8 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 03.09.2023 г. включително; сумата от 110.06 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за периода от 08.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 447.75 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 9 от договора за кредит за от 14.05.2010 г. до 03.09.2023 г. включително; сумата от 2.73 лева, представляваща законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023 г.- включително; сумата от 60.00 лева, представляваща разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 1697/2023г. по описа на РС - Карлово.

За да прекрати производството по делото по предявените установителни искове, първоинстанционният съд се е позовал на влязло в сила Определение № 518/23.02.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 236/2024 г., с което ОС – Пловдив е отменил разпореждане за незабавно изпълнение, по силата на което е издадена заповед № 898 от 18.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 1697/2023 г. по описа на РС-Карлово. Доколкото с въззивното определение е отменено разпореждането за издаване на заповедта и е отхвърлено заявлението изцяло, първоинтанционният съд е достигнал до извода, че липсва интерес от предявяване на установителен иск, тъй като липсва заповед, която би послужила за изпълнително основание – разпореждането за издаването й е отменено.

Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск доколкото липсва заповед за изпълнение, която би послужила за изпълнително основание. Неправилните изводи в обжалваното определение се основават на непрецизния диспозитив на Определение № 518/23.02.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 236/2024 г. на ОС - Пловдив, с което по повод частна жалба по чл. 419 ГПК е постановено и отхвърляне на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вместо отхвърляне на заявлението в частта, с която се иска допускане на незабавно изпълнение на заповедта.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 419, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и следователно предмет на частното производство може да бъде само съдебния акт, с който е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение. Като предпоставка за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК е предвидено длъжникът да е подал възражение срещу заповедта, което по своята същност съставлява материалноправно оспорване на притезанието, предмет на заповедта за изпълнение. Последица от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Последователна и непротиворечива е задължителната за съдилищата практика на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл.

422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не дължи обосноваване на правен интерес от провеждането му. Съгласно константната практика на ВКС такъв правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт например, при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок /чл. 415, ал. 2 ГПК/, какъвто не е настоящият случай.

Постановеното от въззивния съд Определение № 518/23.02.2024 г. за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не засяга самата заповед, а единствено разпореденото в заповедта незабавно изпълнение. В обобщение се налага изводът, че обезсилването на издаден изпълнителен лист, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД против П. З. П. искове за установяване съществуването на парични вземания, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 1697/2023 г.

3 на Районен съд – Карлово заповед за изпълнение.

Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който ще се произнесе по тях съобразно крайния изход на спора.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №370 от 24.03.2024г., постановено по гр.д.№ 98/2024г. на Районен съд-Карлово, IIІ гр.с.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4