Акт от 18.12.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10259/2020
- Подписан
- 18.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.257, ал.1, т.1 · Закон за горите
- чл.12б, ал.1, т.7 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
- чл.53, ал.2, т.5 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
Р
Е Ш Е
Н И Е
N 265
Гр.Велико Търново 18.12.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева при секретаря Д.С. и с участието на прокурора Благоев като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10259 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 260118 / 11.08.2020г., постановено по АНД № 205 по описа на ВТРС за 2020г., петнадесети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № ********** / 15.01.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на Н.Д.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за нарушение на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Касационното производство е образувано по жалба от Н.Д.К., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се липса на извършено нарушение поради спазване на технологичния план и липса на незаконно направен извозен път. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 14.06.2019г. от горска стража е извършена проверка в имот с кадастрален номер 147037, за който има издадено Позволително за сеч № 0503398 / 11.06.2019г. При проверката е установено наличието на извозен път в имота с посока север-юг, дължина 100м. и ширина 4м., който не е отразен в технологичния план.
Административнонаказващият орган приема наличието на нарушение на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 / 2011г. за сечта в горите и на лицето е наложено административно наказание глоба.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира извода на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление относно наложената глоба за противоречащ на доказателствата по делото.
От изложените от касатора доводи и доказателствените му искания пред въззивната инстанция е видно, че спорен се явява въпроса установения на място път дали представлява извозен път, дали е съществувал преди започване на сечта или е създаден по време на сечта. На този спорен въпрос районния съд дава категоричен отговор – това е новосъздаден път, без да извърши анализ на събраните от него доказателства. На първо място е налице противоречие в показанията на разпитаните свидетели – горските инспектори заявяват, че в обхвата на пътя има отсечени дървета, но не могат да преценят дали те са били маркирани. Липсват данни за брой на тези дървета и големина. Същевременно присъствал на проверката работник заявява, че замерваното място е съществуващ път и там те не са рязали дървета. При наличие на противоречиви показания, съдът следва да обоснове защо кредитира едните, а другите не, като показанията следва да бъдат съпоставени с приетите писмени доказателства. Именно от приложените към административната преписка писмени доказателства е видно наличието на съществуващи в имота стари извозни пътища. Представения технологичен план съдържа две части – графична и текстова. В раздел III, точка 9 „Мерки за опазване на оставащите на корен дървета, подраста, младиняка и почвата” е вписано – колесният транспорт да се движи по съществуващите извозни пътища. Освен това технологичните указания предвиждат извозът от сечището до временните складове да се извършва с въжена линия, за която ще се изгради просека / т.3 и т.6/, както и изграждане и ремонт на временни тракторни извозни пътища с допустимо разстояние между тях 40м. – т.5.1. Следователно в технологичния план са отбелязани както съществуването на стари извозни пътища, така и изграждане и ремонт на временни извозни пътища за движение на трактор. Изводите на административно наказващия орган за липсата на отразен в технологичния план извозен път са в противоречие с тези доказателства и въззивния съд безкритично приема наличието на нарушение. Следва да се отбележи, че представената два пъти схема за добив на дървесина от насаждението е в мащаб, който не позволява установяването на нанесени върху нея сечище, съществуващи извозни пътища, проектирани тракторни временни извозни пътища, трасе на въжена линия и временен склад, каквито би следвало да са отразени съгласно текстовата част на технологичния план. Тази схема дори не позволява да се установи местоположението на процесния имот. За настоящия състав е неясно как проверяващите органи и съда са достигнали до извода, че в технологичния план липсва отразен извозен път, след като схемата е нечетлива.
Дори да се приеме, че върху схемата не са отразени извозни пътища, то е налице противоречие между нея и технологичните указания, част от технологичния план, в които са вписани съществуващи извозни пътища. При това противоречие още административно наказващия орган е следвало да събере допълнително доказателства и да квалифицира правилно нарушението и нарушителя. Така посочените противоречия в писмените и гласните доказателства водят до извода за непълнота на събраните доказателства. Въззивния съд не е изпълнил задължението си за изясняване на спора от фактическа страна и събиране на относимите към него доказателства. При неяснота на фактическата обстановка не е възможно да се определи налице ли е твърдяното от органа нарушение. Производството следва да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд, в което да се изиска от органа представяне на четлива схема на технологичния план, с оглед преценката налице ли е отбелязване на извозни пътища.
Водим от горното, настоящият състав намира въззивното решение за постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260118
/ 11.08.2020г., постановено по АНД № 205 по описа на ВТРС за 2020г., ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.