Решение № 27 от 22.01.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1101/2025
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Габрово, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210101101 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба предявена от „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу М. Е.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 47, вх. А, ет. 2, ап. 5.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сума в общ размер на 514.81 лева - главница, представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси по сключени между ищеца и ответника по договор за мобилни услуги от 28.02.2023 г. за мобилен номер 359*********, договор за мобилни услуги от 02.03.2023 г. за мобилен номер 359********* и договор за мобилни услуги от 02.03.2023 г. за мобилен номер 359*********. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 419/2025 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане, за която сума е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че между него и ответника М. Е. Г., ЕГН ********** са съществували и валидно действали договори за мобилни услуги, въз основа на които на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за посочените мобилни номера срещу месечна абонаментна такса, съгласно съответния уговорен абонаментен план. Твърди, че ответникът не изплатил в срок задълженията си за месечни абонаментни такси и стойността на потребени далекосъобщителни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договорите с ответника.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е бил запознат с 1
Общите условия на дружеството-ищец. Отделно от горното имало разминаване между претендираните суми посочени в исковата молба и сумите по представените фактури.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно о т договор за мобилни услуги от 28.02.2023 г., сключен между „Йеттел България” ЕАД и ответника М. Е. Г., страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер 359*********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, с промоционална месечна абонаментна такса 23.99 лева, съответно със стандартна месечна абонаментна такса 43.99 лева. Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 28.02.2025 г..
Видно от договор за мобилни услуги от 02.03.2023 г., сключен между „Йеттел България” ЕАД и ответника М. Е. Г., страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер 359*********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, с промоционална месечна абонаментна такса 32.99 лева, съответно със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лева. Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 02.03.2025 г..
Видно от договор за мобилни услуги от 02.03.2023 г., сключен между „Йеттел България” ЕАД и ответника М. Е. Г., страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер 359*********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, с промоционална месечна абонаментна такса 32.99 лева, съответно със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лева.. Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 02.03.2025 г..
Представени са и данъчни фактури, издадени от „Йеттел България” ЕАД на ответника М. Е. Г. за отчетен период 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети).
Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.
В Общите условия на „Йеттел България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т.
27 от общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. В случай, че операторът е осигурил на потребителя възможност за достъп до месечната сметка/фактура, същият не се освобождава от задължението си за плащане. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Йеттел има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с 2 изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Йеттел има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно общите условия. Ответникът е подписал декларация, че е запознат с общите условия на мобилния оператор, които освен това са публикувани и на интернет-страницата на дружеството и всеки потребител има достъп до съдържанието им, с оглед на което възраженията, че липсвал негов подпис и че сключените договори са нищожни като противоречащи на ЗЗП са неоснователни.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 419/2025 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената на 19.03.2025 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
По отношение на установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 251.14 лева - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 28.02.2023 г. , сума в размер на 65.27 лева - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г., сума в размер на 198.40 лева месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на М. Е. Г. да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 514.81 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представените договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 28.02.2023 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г. съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационно правоотношение между страните, което е срочно и валидно за срок до 28.02.2025 г., съответно 02.03.2025 г. В този смисъл за периода: 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г., отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно 3 правоотношение за посочените номера.
За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителни услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.
По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднал в забава, съгласно т. 27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска по основание.
Относно размера им, същият е установим чрез извършване на проста аритметична операция, въз основа на отразеното във фактурите, издадени за съответните договори. С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че размерът на останалите неизпълнени задължения на потребителя за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 28.02.2023 г. е 251.14 лева, за договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г. е 65.27 лева, съответно за договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от 02.03.2023 г. е 198.40 лева, за които суми предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД са основателни.