Решение № 117 от 28.04.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Шумен, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Геновева П. Стоева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500059 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Фератум България „ ЕООД, гр. София, ЕИК 200599406, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., чрез юрисконсулт Г.Г. срещу решение № 915/09.12.2022 г. по гр.д. № 1295/2022 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца и му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият И. К. И., действащ чрез пълномощника адв. Г. Ч. от САК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски, включая адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Моли да не бъдат присъждани разноски на жалбоподателя и прави възражение за недължимост и прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на същия.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1

1259/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.23, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 360 лева, представляваща разлика между заплатената от ищеца на ответното дружество сума от 1 160 лева и получената от него сума от 800 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит № 937369/21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане и направените по делото разноски.

Ищецът е навел твърдения, че е изплатил изцяло дължимата от него сума по сключен между страните договор за потребителски кредит № 937369/21.10.2020 г. и договор за гаранция с „ Фератум Банк „, в размер на 1 160 лева. Възразил е, че визираните договори са нищожни на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречат на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради нарушаване на процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, липса на валидно заявено съгласие от негова страна за сключването им и неспазване изискванията за форма на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, тъй като липсва посочване на начина, по който да бъде изплатена заетата сума и в какъв срок и не са описани основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР и разходите които се включват в него, което е в нарушение на чл.19, ал.1, вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Освен това не е посочен действителният размер на ГПР, като действителният надвишава установения в чл.19, ал.4 от ЗПК. Каузата за поръчителство по т.5 от договора за потребителски кредит е неравноправна и нищожна, тъй като е във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните; не е уговорена индивидуално, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.. На следващо място, включването в правоотношението на трето свързано с ответника лице – „ Фератум Банк „ е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „ поръчител „. От една страна одобряването на кредита като бърз неминуемо води до одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице, като тази клауза е уговорена още при сключване договора, без да бъде предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка същият да бъде одобрен за кредитиране. В нарушение на чл.19, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК кредитодателят не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „ Фератум Банк „ договор за възлагане на поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично и би следвало да е част от ГПР. Също така сумата от 321.84 лева е част от общо дължимата сума по кредита, без в договора да е посочено, че представлява възнаграждение за поръчителство.

Договорът е недействителен, тъй като грешното посочване на ГПР води до неправилно 2 посочване на общата сума, дължима от потребителя. Посочването на ГПР в договора представлява „ Заблуждаваща търговска практика „ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Определеният размер на лихвата, в който се включва и възнаграждението по договора за поръчителство надвишава трикратния, респ. двукратния размер на законната лихва, поради което е в противоречие с добрите нрави. Договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1 т.11, вр. чл.22 от ЗПК тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно – условията на издължаване на кредита, вкл. в погасителен план. Договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20, вр. чл.22, тъй като не са посочени наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др. условия, вкл. информация по чл.291 ал.4 и ал.6 от ЗПК и за размера на лихвения процент на ден. Евентуално договорите са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, респ. на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност на отделните клаузи в тях. Предвид изложеното и, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит и обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, счита, че дължи на кредитора само предоставената му сума от 800 лева, но не и разликата от 360 лева, до заплатения от него размер на задължението от 1 160 лева.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил „Фератум България” ЕООД, гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бул. „....“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с ЕИК 200599406, представлявано от И.Д. и Д.Н. управители, да заплати на И. К. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. .... 1, бл. 9, ет. 8, ап.

29, сумата от 360 лева, представляващи платено без основание въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № 937369 от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.02.2022 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 350 лева, представляващи сторени от ищеца разноски в производството. Със същото решение е осъдил „ Фератум България” ЕООД, гр. София да заплати на адв. Г.Ч.в от АК – гр. София, сумата в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за защита на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че ищецът, в качеството на заемател и ответникът, в качеството на заемодател са страни по договор за потребителски кредит № 937369 от 21.10.2020 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно договора, „Фератум България” ЕООД предоставя на И. К. И. заем в размер на 800 лева, подлежащи на връщане в срок от 42 дни, считано от датата на превеждане на сумата, съобразно чл.3.2 от ОУ, чрез еднократно плащане на падежната дата 3

– 20.12.2020 г.. В чл.3 от договора е било уговорено, че на падежната дата заемателят се задължава да върне на заемодателя общо сумата от 838.16 лева, представляваща сбор от: а/ сумата на отпуснатия заем, в размер на 800 лева; б/ лихва, определена съгласно разпоредбите на ОУ, в размер на 38.16 лева и в/ лихвен процент от 4.77 лева. Съгласно чл.4 ГПР по договора е бил определен в размер на 49.92. В чл.5 от договора е било посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ Фератум Банк „ . В чл.6 от договора е било посочено, че извън посочените по-горе индивидуални условия, за уреждане взаимоотношенията между страните по договора се прилагат ОУ за предоставяне на финансови услуги / заеми / от разстояние на „ Фератум България „ ЕООД. Към договора е бил приложен и стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация.

По първоинстанционното дело е приложен договор за гаранция / поръчителство /, сключен межда „ Фератум Банк „ и ищеца, съгласно който дружеството, в качеството на гарант се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на заемателя, произтичащи от посочения по-горе договор за заем, включително от ОУ, като отговаря солидарно с клиента спрямо заемодателя. За предоставеното поръчителство клиентът се задължава да заплати по банкова сметка на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 321.84 лева. По отношение на този договор страните не спорят, че е сключен именно във връзка с уговореното в чл.5 от договора за заем обезпечение чрез поръчителство.

С отговора на исковата молба ответникът е представил Общи условия, уреждащи отношенията между „ Фератум България „ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги / заеми / от разстояние.

От приложените документи и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 800 лева през интернет страницата на „ Фератум България „ на 21.10.2020 г., в 9.29 часа, като е посочил телефонен номер и *** и ел. поща [email protected]. След преглед и оценка на искането, ищецът е бил одобрен за кредит в размер на исканата сума, след което системата е изпратила автоматично на посочения от него ел. адрес преддоговорната информация, договора за потребителски кредит и ОУ, като са изпратени линкове с прикачените по-горе документи. На 21.10.2020 г. от посочения от ищеца телефонен номер е изпратен и получен от „ Фератум България „ СМС с текст „ FER PRIEMAM „, по заявка за кредит ID 937369, която кореспондира с подадената от потребителя заявка за кредит. Според заключението на експерта, процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на „ Фератум България „ предоставя възможност потребителят да посочи сума и срок на заема, както и да избере личен гарант физическо лице или гаранция от „ Фератум Банк „.

От първоначалното и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява и не се спори от страните, че заемната сума е била предоставена от ответника на ищеца 21.10.2021 г., с превод чрез EPay.bg по документ № 2000000228872768. За погашение на задължението по договора за заем ищецът е заплатил на ответника сумата от 4

1 100 лева, като най-вероятно разликата от 60 лева е била заплатена авансово при кандидатстването. По данни от счетоводната и информационна система на „ Фератум България „ ЕООД, процесният кредит е приключен, като сумата, представляваща гаранция по договора за гаранция / поръчителство / е предена на „ Фератум Банк „ на 21.10.2020 г..

Към 26.10.2022 г. по счетоводни данни на ответника не са били налице задължения по заема. Според изчисленията на вещото лице, посоченият в договора ГПР от 49.92 % включва размер на кредита – 800 лева и лихва в размер на 38.16 лева. Ако при изчислението на ГПР бъде включена и сумата по договора за гаранция, в размер на 321.84 лева, неговият размер би бил 385.71 %.