Решение № 4950 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100514428 по описа за 2024 година

С решение № 11299/11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 9556/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, е уважен частично предявеният от Л. С. К. срещу Б. Л.

З., К. М. Н. и Е. П. Н. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 6/36 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** от КККР, одобрени със Заповед № РД-1832/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 03.08.2021 г., с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „********, с площ от 496 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 17, кв. 213, парцел VI, със съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, по договора за покупко-продажба, сключен между Б. Л. З. и К.

М. Н. и обективиран в Нотариален акт № 2, том IV, рег. № 10054, дело № 271 от 29.12.2022 г. на нотариус А. Ш., с рег. № 500 в НК, с район на действие СРС, срещу сумата от 9 950 лева, платима на купувачите К. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, и Е.

П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, като е отхвърлен искът за разликата над 6/36 ид. ч. до 21.88 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Срещу първоинстанционното съдебно решение са депозирани въззивни жалби от ответниците Б. Л. З., К. М. Н. и Е. П. Н. с идентично съдържание, като се излагат доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно и недопустимо, тъй като в противоречие със закона съдът е приел, че за процесния имот – идеални части от дворно място в гр. София, ул. „********, не е налице етажна собственост, въпреки че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява съществуването още от построяването на сградата, като последващите държавни актове и реституцията не я дерогират по аргумент от чл. 38 ЗС. Излага се, че съсобствениците – реституенти запазват правото си да се разпореждат с обектите и съответните части от 1 дворното място, включително в полза на трети лица. Твърди се още, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като без да е сезиран е игнорирал извършени прехвърлителни сделки и трансформации между съсобствениците, въпреки че липсата на точно определени идеални части не води до тяхната нищожност. По отношение на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС се сочи, че съдът неправилно е редуцирал предмета на сделката от 21,88 % ид. части до 6/36 ид. части от имота, без такова искане от ищеца и без съответно намаляване на цената от 9950 лв. В заключение се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, излязъл е извън пределите на петитума и е постановил незаконосъобразно и недопустимо решение, което уврежда интересите на страните.

Въззивниците молят съда да отмени обжалваният акт и да се отхвърли предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Л. С.

К., в който се поддържа, че въззивните жалби се поддържа, че същите са неоснователни, а първоинстанционното решение № 11299/11.06.2024 г. по гр.д. № 9556/2024 г. на СРС е допустимо и правилно, като законосъобразно е уважен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС и е допуснато изкупуване от Л. С. К. на 6/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** срещу сумата от 9950 лв. Възразява се срещу твърденията за недопустимост, като се сочи, че съдът не е излязъл извън петитума, а правилно е определил действителния обем на правото на собственост на продавача по сделката, прилагайки принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, поради което е признат вещнотранслативен ефект само за 6/36 ид.ч. По същество се излагат доводи, че процесният имот не представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като не е налице необходимият идентичност на собствениците на земята и самостоятелните обекти, като въз основа на историческия преглед на собствеността – от придобиването през 1946 г., през национализацията и последващата реституция – се установява, че имотът е в режим на обикновена съсобственост между наследниците. Поддържа се, че правилно съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС – валидна продажба между съсобственици, липса на отправено предложение по чл. 33, ал. 1 ЗС и упражняване на правото на изкупуване в преклузивния двумесечен срок. В заключение се сочи, че ищцата е доказала качеството си на съсобственик и релевантните факти, поради което решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството е образувано по предявен от Л. С. К. срещу Б. Л. З., К. М. Н. и Е. П.

Н. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 21.88 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** от КККР с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул.

„********, с площ от 496 кв. м.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивните жалби възражения следва да се добавят и следните правни и 2 фактически съображения:

По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ГПК:

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява следната фактическа обстановка:

С Договор от 18.09.1939 г. Л.З.В. и С.Х.Я. са учредили занаятчийско събирателно дружество „Печатница „Изгрев“ - Л. З. - С.Я. - София“, а с Нотариален акт № 39, том IV, рег.

№ 639, дело № 584/1946 г. на I-и нотариус при Софийски областен съд, на 23.03.1946 г.

Л.З.В. е закупил масивна къща и други постройки с двор с обща площ 497.50 кв.м., находящи се в гр. София, ул. „******** и 44, съставляващи парцел VI-17, кв. 213, м.

„Центара“, като от таблица № 1 към СТЕ се установява идентичност на това дворно място с поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР. От насрещно писмо от м. 03.1946 г. до С.Х.Я. и от опис на недвижимо и движимо имущество на Л.З.В. се установява, че имотите са придобити с общи средства на печатница „Изгрев“ за сметка на двамата съдружници по равно, поради което са станали дружествена собственост, а впоследствие имотите са били апортирани в дружеството.

Безспорно е също, че през 1947 г. „Печатница „Изгрев“ е национализирана по силата на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, обн. в ДВ, бр.

302/27.12.1947 г., а от Опис на недвижимите имоти на Печатница „Изгрев“ от 24.12.1947 г. се установява, че към този момент на ул. ******** са съществували масивна бетонна двуетажна сграда, паянтова едноетажна сграда и полумасивна едноетажна сграда с таванско.

След национализацията имотите са вписани на Държавно стопанско предприятие „Печатница „Коце Димитров“ - София“, а с Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 1476 от 26.11.1952 г. и Акт за държавна собственост № 1476 от 25.07.1953 г. са актувани целият имот, двуетажната масивна постройка с площ 100.50 кв.м., паянтовата едноетажна постройка с площ 78.40 кв.м. и едноетажната паянтова постройка с площ 34.90 кв.м., като е отбелязано извършено надстрояване с втори и трети надпартерни етажи с общо 8 едностайни апартамента, предаване на имота за управление на С.С.П. „Софжилфонд“ Димитровски район на 04.12.1952 г. и освобождаване на по един апартамент на В. и Я. през 1956 г.

От удостоверенията за наследници се установява, че след смъртта си на 25.10.1973 г.

Л.З.В. е оставил наследници Л. Г.а В.а, Д. Л. З., Б. Л. З. и И. Л.а З.а - М., а след смъртта си на 31.10.1984 г. С.Х.Я. е оставил наследници Л.А.Я., Л. С. К. и Н.С.Я., починал на 14.07.2002 г. и наследен от С.Н.Я..

По делото са представени и множество нотариални актове, от които се установяват последващи придобивания и разпореждания с отделни самостоятелни обекти в сградата на адрес гр. София, ул. „******** и 44, а именно:

С Нотариален акт № 151, том XLIII, дело № 7966/1975 г. от 05.06.1975 г. В.Н.Н. е придобила апартамент на трети етаж с площ 54.94 кв.м., мазе, таван и 5.80 % ид. ч. от общите части и правото на строеж, идентичен с обект с идентификатор ***;

С Нотариален акт № 127, том V, дело № 844/1984 г. от 22.10.1984 г. на С.Х.Я. е признато право на собственост по давностно владение върху апартамент на първия етаж над магазините с площ 105.50 кв.м., заедно с таванско, избено помещение и 12.50/100 ид. ч. от общите части и от дворното място, идентичен с обект с идентификатор ***;

С Нотариален акт № 139, том ХХ, дело № 3435/1986 г. от 16.07.1986 г. Ж.В.З. и В.Б.З. са придобили апартамент на ул. ********, вх. 1, ет. 4, с площ 44.72 кв.м., мазе, таван и 4.20 % ид. ч. от общите части и правото на строеж, идентичен с обект с идентификатор ***;

С Нотариален акт № 33, том XXXXXXV, дело № 12381/1991 г. от 10.10.1991 г. И. И. В. е придобила апартамент на четвърти етаж с площ 46.52 кв.м., избено и таванско помещение и 4.30 % ид. ч. от общите части и правото на строеж, идентичен с обект 3

***.

Със Заповед РД-57-439/12.02.1993 г. на кмета на Столична община на основание чл. 2 ЗВСОНИ е наредено отписване от актовите книги на Акт № 1476/26.09.1949 г. и предаване владението на наследниците на С.Х.Я. и Л.З.В. върху първия етаж на къщата на ул. „********, към онзи момент представляващ два магазина с площ 100.50 кв.м., паянтова къща с площ 33.50 кв.м., паянтова къща с площ 78.40 кв.м. и мястото с площ 497.50 кв.м., като с Удостоверение № 14-94-H-17/17.05.1995 г. е удостоверено, че двата магазина и двете паянтови къщи заедно с припадащите им се идеални части от сградата и мястото са деактувани и отписани от актовите книги за държавна и общинска собственост.

С протоколно определение от 27.01.1995 г. по гр. д. № 4632/1992 г. на СРС е одобрена съдебна спогодба за делба на апартамент на първи етаж вдясно в масивната сграда на ул. ********, при която в дял на Д. Л. З. и Б. Л. З. е поставен двустаен апартамент от 71 кв.м., а в дял на И. Л.а З.а - М. — едностаен апартамент от 34 кв.м., като деленият обект съответства на самостоятелен обект с идентификатор ***.

С Нотариален акт № 67/1998 г. Д. Л. З. и Б. Л. З. са дарили на И.Д. З.а апартамент от 71 кв.м. на първия етаж вдясно, представляващ източната част на обект с идентификатор ***.

С Нотариален акт № 35/31.05.2000 г. Н.С.Я. е продал на Л. С. К. 1/2 ид. ч. от апартамент с площ 105.50 кв.м. на първия етаж над магазините, заедно с 12.50/100 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, идентичен с обект ***;

С Нотариален акт № 37, том I, рег. № 476, дело № 44/2000 г. на нотариус В. Г.а, на 05.06.2000 г. Н.С.Я. е продал на Л. С. К. собствената си 1/4 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда с площ 78.40 кв.м. и от второстепенна сграда с площ 33.50 кв.м., находящи се в гр. София, ул. „********, построени в дворно място с площ 497.50 кв.м., съставляващо парцел VI-17 от кв. 213 по плана на гр. София, м. „Центъра“, като съгласно таблица № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза предмет на сделката са 1/4 ид. ч. от сгради с идентификатори *** и ***.;