Решение № 28 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№*8 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900188 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от 1) Д. В. Т., ЕГН **********, от гр.П., ул. „Б.“ №*; 2) С. А. Т., ЕГН **********, от гр.П., ул.„Б.“ №*; 3) Д. А. Д., ЕГН **********, от с. В., обл. П., ул. „Ш.“ №**; 4) А.

А. Т., ЕГН **********, от гр.П., ул. „Б.“ №* и 5) А. С. Т., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител С. А. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.“ №* - всички чрез АД „Ч., П. и И.“, гр.С. БУЛСТАТ ***, рег.номер в ЕР ***, представлявано от адв. С. С. Ч. (С.) против „ЗД Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43 и против Л. А. А., ЕГН ********** от гр. П., ул.

„Б.“ №** за присъждане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на А. С. Т..

В обстоятелствената част ИМ са изложени следните твърдения:

На 20.07.2022 г. при ПТП, реализирано от Л. А. А., като водач на МПС, застраховано при ответното „ЗД Евроинс” АД, била причинена смъртта на А.

С. Т., ЕГН ********** - съпруг на Д. Т., баща на С. Т., Д. Д. и А. Т. и дядо на петия ищец А. Т..

Механизмът на ПТП-то е следния: На 20.07.2022 г. около 13:40 ч., на път *** (в посока от гр. П. за гр. П.) при км ****м в близост до с.П. водачът Л. А.

1

А. управлявал автобус марка „Мерцедес“, модел „Интегро“ с д.к.№ ***.

Предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него велосипедист А. С. Т., ЕГН **********, но при извършване на маневрата не осигурил достатъчно странично разС.ие между управляваното от него МПС и второто ППС и ударил с предната дясна част на автобуса велосипедиста, поради което при инцидента настъпила смъртта на управляващия велосипеда А. Т.. Излагат се съображения, че водачът на автобуса имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе нарушил правилата за движение по пътищата; ако бе контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; ако се бе движил със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения и ако не бе предприел маневра „изпреварване“, въпреки липсата на подходящи условия за това, ако бе осигурил достатъчно странично разС.ие между своето и изпреварваното ППС и други нарушения на ЗДвП. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на А. С.

Т. били причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.

Посочено е, че във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 123/2022 г. на РУ на МВР-П. и пр.пр.№2030/2022 г. на ОП-Пазарджик.

Твърди се, че вследствие смъртта на А. С. Т. неимуществени вреди търпели неговите близки - съпругата му, трите му деца и неговият внук.

След случилото се съпругата Д. Т. била напълно съсипана. Тя загубила своя спътник в живота и най-обичан човек, чувствала се отчаяна и обезверена, не можела да спре да плаче, страдала от безсъние - вечер трудно заспивала и се будела често - не можела да спи повече от няколко часа през нощта. Загубата на нейния съпруг била внезапна и съпроводена с изключително интензивни негативни емоционални преживявания, отразили се дълбоко в нейната психика. До преди ПТП ищцата имала спокойно и хармонично семейство, имала до себе си своята най-голяма опора в живота и е живяла спокоен и хармоничен живот. След загубата на съпруга, животът й бил дълбоко почернен, усещането за хармония и спокойствие в семейството й изчезнало, като те отстъпили място на дълбока фрустрация, отчаяние и емоционална опустошеност.

Не по-леко преживявали загубата на техния баща и неговите три деца С. Т., Д. Д. и А. Т.. Макар и пълнолетни, те се нуждаели от своя баща като 2 емоционално присъствие и морална и материална опора в живота им.

Починалият бил изключително близък със своите деца, общуването им било ежедневно, а емоционалната връзка помежду им - особено интензивна. След загубата на своя баща неговите деца се чувствали отчаяни и обезверени. Все още не можели да приемат и осъзнаят напълно случилото се. Не спирали да плачат, напълно се изолирали от света и от околните. Затворили се в себе си и усещането за отчаяние напълно превзело тяхното ежедневие.

Изключително тежко се отразява загубата на А. С. Т. в живота и на неговия внук, който носел същите имена - А. С. Т.. Детето било родено на **** г. и скоро след това му била поставена диагноза ******. Детето имало нужда от поС.ната и неотлъчна грижа до себе си на възрастен човек. Тъй като неговите родители трябвало да работят, дядото поел основата грижа по отглеждане на детето. Той бил неотлъчно до него и се грижил за задоволяване на ежедневните му нужди. В периода 2015-2016 г. на територията на община П. действал европейски проект „Нови възможности за грижи“ и дядото бил назначен за личен асистент на детето по проекта за периода на неговото действие. В периода от раждането на детето до смъртта си, дядото А. С. Т. осигурявал основната грижа за своя внук, която предвид поставената диагноза била жизнено важна за неговото съществуване, поради което между дядо и внук възникнала особена емоционална връзка, много по-силна от обикновената връзка между дядо и внук. Загубата на А. Т.-старши се отразявала изключително тежко в живота на А. Т.-младши, който загубил човека, който полагал основните грижи за него през целия му живот и тепърва щял да започне да усеща все по-силно негативите от неговата загуба.

Твърди се, че в резултат на смъртта на А. Т. ищците изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло, развитие на остра стресова реакция и отключване на продължително тревожно-депресивно съС.ие.

Твърди се, че автобус марка „Мерцедес“, модел „Интегро“ с д.к.№ ***, при управлението на който виновно било причинено процесното ПТП, имал сключена застраховка „ГО” в “ЗД Евроинс“ АД, съгласно полица № *********, валидна от 31.01.2022 г. до 30.01.2023 г.

Ищците предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за 3 заплащане на обезщетение с вх. № *** г. Сочи се, че доколкото застрахователят не изплатил дължимото застрахователно обезщетение в законово предвидения 3-месечен срок, същият изпадал в забава и дължал заплащането на лихва върху претендираното обезщетение.

Твърди се, че тъй като прекият делинквент при непозволено увреждане изпадал в забава и без покана, както и предвид липсата на застрахователно покритие на отговорността за заплащане на законна лихва в периода от 20.07.2022 г. до 02.11.2022 г., съгласно разпоредбите на КЗ, ищците предявяват претенция и срещу водача Л. А. за заплащане на дължимата законна лихва за този период.

Заявеният петитум е: да се осъди ответника ЗД „Евроинс“ АД да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. (двеста хиляди лева) на всеки от тях, претърпени вследствие причиняването на смъртта на А. С. Т. при ПТП от 20.07.2022 г., реализирано от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач, ведно с компенсаторна лихва върху горепосочената главница в размер на законната такава по чл.86 ЗЗД от датата на изтичане на тримесечния срок за уреждане на претенцията (03.11.2022г.) до окончателното плащане. да се осъди ответника Л. А. А. да заплати на всеки от ищците дължимата законна лихва върху претендираните главници за периода от датата на ПТП 20.07.2022 г. до датата на изпадане на застрахователя в забава - 02.11.2022 г. в размер на по 2 000 лв. (две хиляди лева) - част от общо дължимите по 5 000 лв. за всеки от тях, които да бъдат заплатени по следните банкови сметки

Д. А. Д. - IBAN: *****;, БАНКА: „*****“ АД;

С. А. Т. - IBAN: ***** БАНКА: „*****“ АД;

Д. В. Т. - IBAN: ***** БАНКА: „*****“ АД;

А. А. Т. - IBAN: ***** БАНКА: „*****“ АД

А. С. Т. - IBAN: *****, титуляр: АД „Ч., П. и И.“ БАНКА: „*****“ АД Пълномощно с peг. № 1451/26.07.2022 г.

Претендират се разноските, вкл. и адв. възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК о т „ЗД Евроинс” АД е постъпил писмен 4 отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете.

Не се спори, че в конкретния казус към датата на произшествието е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия автомобил по силата на Застрахователна полица № **********, валидна от 31.01.2022 г. до 30.01.2023 г.

Оспорва се обаче описания в обстоятелствената част на ИМ механизъм на ПТП. Въвеждат се доводи, че деянието на застрахования водач не е било извършено от него виновно, което освобождавало от отговорност както него, така и застрахователя. Твърди се, че водачът на автобус с рег.№ ***** се движил с разрешената за съответния пътен участък скорост, когато забелязал пострадалия А. Т., управлявал двуколесното си превозно средство по средата на лентата за движение на автобуса и в близост до осевата линия. След като забелязал велосипедиста, водачът на автобуса, предприел намаляване на скоростта и като се убедил, че има видимост и свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, подал ляв светлинен пътепоказател и предприел изпреварване на движещия се пред него А. Т.. Твърди се, че последният обаче рязко и без предупредителен сигнал изменил траекторията си на движение в посока към изпреварващото го едрогабаритно превозно средство. Тази промяна в поведението на пътя на другия участник в движението била възприета от Л. А., който реагирал своевременно с предприемане на екстрено спиране, но предвид непредвидимостта на маневрата на пострадалия, времето, необходимо на водача за реакция, пътя и скоростта на двете превозни средства, ударът между тях бил неизбежен. Ето защо се твърди, че извършеното от водача не било извършено виновно, което освобождава от отговорност, както него, така и неговия застраховател.

На следващо място се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се изтъква, че с поведението си пострадалият създал опасност и пречки за движението, тъй като се движил по средата на лентата за движение, а не в близост до дясната граница на платното, пренасяйки тежки и обемисти предмети, които пречили на управлението на велосипеда. Освен това пострадалият управлявал двуколесното си пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което се отразило на правилното възприемане на динамично променящата се пътната обстановка и на поведението му на пътя като цяло. Предприетата 5 непосредствено преди съприкосновението рязка маневра без подаване на ясен и достатъчен за възприемане сигнал се дължала именно на въздействието на алкохола и всяко посочените нарушения обективно допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва се наличието на право за получаване на обезщетение от страна на ищеца А. С. Т. по съображения, че отношенията между него и пострадалия не се отличавали с онази изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща материалноправната легитимация на по-далечния родственик на увреденото лице. Обстоятелството, че възрастният А. Т. бил назначен на длъжност „личен асистент“ на своя внук само по себе си не било достатъчно, за да се направи извод в обратен смисъл, тъй като тази длъжност имала възмезден характер и била заемана от пострадалия едва няколко месеца.

Освен това внукът имал двама родители, които били длъжни да полагат необходимите грижи за отглеждане на собственото си дете. Позовава се и на данни от съдържанието на епикриза по ИЗ № ***** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, според която детето се отглеждало от бащата и бабата, което опровергавало твърдението, че пострадалият полагал основните грижи за малолетния ищец.

Оспорва се претенцията за присъждане на лихва за забава, тъй като при извънсъдебното предявяване на застрахователната претенцията застрахователят поискал от всеки един от ищците представяне на доказателства, въз основа на които да може определи обема на вредите, но това не било сторено от нито един от тях, поради което и предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, лихва за забава не им се дължала.