Решение № 1093 от 23.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Варна , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20203110111434 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от страна на М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул. „Селище“ № 8 срещу Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 57, ал.2 СК във връзка с чл. 31, ал.2 ЗС и с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2068,50 лева, представляваща дължимата наемна цена за ползване на собствената на ищеца 1/2 идеална част от жилище апартамент находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за периода от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 175,98 лева, представляващо сбор от дължимото обезщетение за забава върху дължимата наемна цена за ползване на собствената на ищеца 1/2 идеална част от жилище апартамент находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, за периода от 15.01.2019 г. до 15.09.2020 г. вкл.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С решение по гр.д. № 785/2018 по описа на Районен съд – град Варна, ответницата е осъдена да заплаща месечен наем в размер на 98,50 лева за ползването на собствената му ½ идеална част от семейното жилище, представляващо апартамент № 18, находящ се в град Каварна, ул. „България“ № 40, бл.Б, ет.7, считано от влизане на решението в сила – 15.09.2018 г. Твърди, че не е необходимо отправянето на покана до длъжника, тъй като наемът е определен от съда, поради което след изтичане на всеки месец, считано от 15.09.2018 г. ищцата дължи определения месечен наем като при неплащане в срок е в забава по отношение на дължимите суми. Посочва, че е заплатила само три месечни наема, с което 1 е погасила задължението си за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2018 г. Дължимият наем за периода от 15.12.2018 г. до 15.09.2020 г. възлиза на 2068,50 лева, а лихвата за забава за периода от 15.01.2019 г. до 15.09.2020 г. – в размер на 175,98 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва предявените искови претенции. Заявява, че решението по гр.д. № 785/2018 г. не се ползва със сила на осъдително решение. Твърди, че е необходима покана като условие за изискуемост на главното задължение. В настоящият случай такава не е налице, поради което главното вземане не е изискуемо. Поради това счита, че недължима е и акцесорната претенция. Заявява, че за успешната реализация на иска по чл. 86 ЗЗД е необходима също покана, а такава не е налице. Моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл. 131 ответникът е предявил насрещна искова претенция по реда на чл. 30, ал.3 ЗС, с която Г. К. С., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 претендира М.Д. Сарагльолски, ЕГН **********, адрес: град Попово, ул.

„Селище“ № 8 да бъде осъден да й заплати сумата от 855,08 лева, представляващи половината от стойността на извършените необходими разноски във връзка с поддръжката на предоставеното й за ползване семейно жилище, находящо се в град Каварна, ул.

„България“ № 40, вх.Б, ет.7, изразяващи се в смяна на дограма – октомври 2019 г.; ремонт на мивката чрез смяна на батерия и сифон на същата – април 2018 г.; ремонт на спукана тръба в банята и ремонт – октомври 2020 г. и на асансьор – февруари 2020 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на същата.

Ищецът по насрещната искова претенция основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С решение по гр.д. № 785/2018 по описа на Районен съд – град Варна, семейното жилище, находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7 и е предоставено за ползване. Твърди, че е извършила необходими разноски, изразяващи се в смяна на дограма през 2019 г. на стойност 1491,80 лева поради прогнилост на старата дървена дограма, начупени прозорци, в резултат, на което при дъжд в стаите е имало теч и енергийна неефективност на старата; ремонт на мивката в кухнята чрез смяна на батерия и сифон на същата през 2018 г. на стойност 46.20 лева поради неочакван теч от батерията и сифона; ремонт на спукана тръба в банята, довела до наводнение на съседите на долния етаж през 2020 г. на стойност 92,16 лева и ремонт на асансьор на стойност 80 лева поради необходимостта от текущ ремонт на съоръжението. Общата стойност на извършените ремонти възлиза на 1710,16 лева. Същите са неотложни и с цел запазване на жилището, както и с оглед нормалното му ползване. По реда на чл. 143 ГПК уточнява, че необходимите разноски са извършени както следва смяна на дограма – октомври 2019 г.; ремонт на мивката чрез смяна на батерия и сифон на същата – април 2018 г.; ремонт на спукана тръба в банята и ремонт – октомври 2020 г. и на асансьор – февруари 2020 г. Моли за уважаване на 2 иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по насрещната искова претенция, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че подмяната на дограмата не е извършена през 2019 г., тъй като още по време на бракоразводното дело е имало идентична претенция като се е твърдяло, че подмяната на дограмата е извършено през 2015 г. Липсват доказателства за извършено плащане към издадената фактура от 2019 г. Ремонта на мивката и на тръбата в банята представляват дребни поправки на повреди, дължащи се на обикновено потребление. Липсват и доказателства за извършеното плащане на сумата от 92,16 лева. Стоковата разписка за сумата от 46,20 лева е за материали, когато жилището е било в режим на съпружеска имуществена общност. Липсват доказателства, които да установяват, че закупените материали са вложени в жилището.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Като писмено доказателство по делото е прието решение № 2562/04.06.2018 г. по гр.д. № 785/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което се установява, че бракът между Г. К. С. и М. Д. С. е прекратен като семейното жилище е предоставено за ползване на Г. К. С., ЕГН ********** и е определено, че последната дължи в полза на М. Д. С., ЕГН ********** за ползване на неговата идеална част от семейното жилище, находящо се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 месечен наем в размер на 98.50 лева, считано от датата на влизане в сила на решението за развод. Видно от представеното писмено доказателство е, че горепосочения съдебен акт е влязъл в сила на 15.09.2018 г.

От квитанция от 24.02.2020 г., издадена от Георги Манолов на името на Г.С. е видно, че за ремонт на асансьор дължимата сума е 80 лева.

Като писмено доказателство е приета спецификация и стокова разписка от 09.10.2019 г., издадена от „Щори Дакови“ ЕООД, ЕИК 201553657 с получател Г. К. С., ЕГН **********. От последната е видно, че за ПВЦ дограма, комарници, первази и транспорт дължимата сума е 1491.80 лева. По делото е приета идентична спецификация и стокова разписка от 09.04.2015 г. отново издадена от „Щори Дакови“ ЕООД е получател Г.С. относно ПВЦ дограма, комарници первази и транспорт за сумата от 1193.20 лева.

От стокова разписка от 01.04.2018 г., издадена от „Бурлаков“ ООД, град Каварна, ЕИК 124539263 в полза на Г. К. С., град Каварна е видно, че са закупени следните стоки сифон, мивка, уплътнение, патрон за смесителна батерия, ръкохватка за смесител, гаечен ключ, пвц лепило, силикон и пистолет за силикон и малка тефлонова лента на обща стойност 46.20 лева. За последната сума е представен и фискален бон.

На 30.10.2020 г. е издадена фактура от „Господинови Стройморкет“ ООД, ЕИК 124708749, град Добрич в полза на Г.С., град Каварна, ул. „България“ бл.40, вх.Б, ет.7, ап.18.

От нея е видно, че са заплатени в брой 92.16 лева за спирателен кран, приход с вътрешна месингова резба, редуктив, холендър за водомер, монтажна пяна, меки връзки, комплект за батерия, скоба, коляно, муфа, тройник с вътрешна месингова резба, преход с вътрешна месингова резба, хромиран холендър, пирон дюбел, тръба и лепило за плочки.

Като писмено доказателство е приет договор за наем от 01.09.2016 г., от който е 3 видно, че същият е сключен между Г. К. С. и Доротея Сарафимова. Първата като наемодател и предоставила за временно и възмездно ползване апартамент, находящ се в град Каварна, ул. „България“ № 40, вх.Б, ет.7, ап.18 срещу месечна наемна цена в размер на 180 лева. Посочено е, че срокът на договора е за една година.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Вероника Манолова Димитрова – дъщеря на страните в настоящото производство. От тях се установява, че в апартамента в град Каварна са правени ремонти, покривани изцяло от майка й като баща й не е стъпвал в апартамента повече от 30 години. Твърди, че извършваните ремонтни дейност са смяна на батерия, теч на тръба, от която се наводнили съседите, смяна на дограма преди няколко години, боядисване и отстраняване повреда на асансьор. Заявява, че М.Д. не е давал никакви пари за ремонтните дейности. Уточнява, че не знае кога точно е подменяна дограмата, но посочва, че е било преди пандемията. За извършваните в апартамента ремонтни дейности свидетелката заявява, че знае от разговори, провеждани от майка й по телефона, на които тя присъствала и знае кога майка й е ходила до Каварна. Вероника Димитрова посочва, че живее в град Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 68 заедно с майка си и дъщеря си.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

По отношение на предявеният иск с правна квалификация чл. 57, ал.2 СК във връзка чл. 31, ал.2 ЗС от страна на М.С. срещу Галя Сарагльолска, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.2 СК съдебното решение, с което се предоставя ползване на семейното жилище възниква наемно правоотношение. Нормата на горепосочената разпоредба дава възможност на всяка от страните са поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод или в последващ процес. Източникът на облигационното правоотношение не е договор между страните, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Затова и съпругът – ползвател не е без основание в имота, а съсобственикът може да търси наемната цена на припадащата му се част, която се определя на база средно – месечен наем. В този смисъл е решение № 392/01.02.2012 г. по гр.д. № 1641/2011 г. на 3-то г.о. на ВКС. Елементите на фактическия състав се припокриват с тези на общата разпоредба на чл. 31, ал.2 ЗС като единствено в случая не е необходимо отправянето на покана от ищеца съсобственик до ответника. Това е така поради начина, по който възникват правоотношенията между страните. С оглед гореизложеното неоснователно е възражението на ответника, че е необходимо отправянето на покана.

Тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС дефинира личното ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС, което намира приложение и в случая, макар разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗС да е специална спрямо цитираната норма.

С влязлото в сила решение по гр.д. № 785/2018 г. семейното жилище е предоставено за ползване на съпругата като е определен месечен наем, който същата дължи на неползващия съсобственик – бившия съпруг, а именно сумата от 98.50 лева. Фактът, че ответницата е отдала под наем предоставения й за ползване апартамент се явява ирелевантен в настоящото производство и не я освобождава от заплащането на дължимата наемна цена, определена с постановеното съдебно решение, нито предполага заплащането на по-малък месечен наем, различен от определеният от съда с влязлото в сила решение между страните, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Без значение е кой реално ползва имота. Освен това от представеният договор за наем се установява, че същият е сключен за 1 година от датата на сключване, т.е. до 16.09.2017 г. като не са представени доказателства, че същият продължава да съществува.