Решение № 4137 от 13.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330106044 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Б. А. П. срещу Медицински университет-Пловдив. Твърди се, че ищцата заемала административната длъжност „***" в катедрата по *** и академичната длъжност „***“, както и че последното й брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал.1 КТ било размер на 5360.31 лева. Твърди се още, че на 26.02.2025 г. получила от работодателя МУ-Пловдив Заповед № ***, с която се прекратявало трудовото правоотношение чрез „дисциплинарно уволнение“ на основание извършено нарушение по чл. 190, ал. 1, т.4 „злоупотреба с доверието на работодателя“ и чл. 190, ал.1, т.7 „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Като основания за уволенението били посочени три деяния:

1)участието като „първи автор“ на учебна тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика", 2022 г., с посочен авторски колектив, 106 страници, без библиография, без ISBN, за която било установено плагиатство.“

2)че на 19.09.2024 г. от профила на Б. П. е публикувана в MS Teams, папка Files за студенти 5-ти курс специалност „Фармация“ по дисциплина „Биофармация и фармакокинетика“, през учебната 2024/2025 г. „Лабораторна тетрадка по биофармация и фармакокинетика“ с името на Медицински университет – Пловдив, Фармацевтичен факултет, катедра по фармацевтични науки, без посочен авторски колектив, без издателство, без година на издаване, без ISBN, с добавена 107-ма страница, с цитирана библиография, като съдържанието на същата било идентично с тази по първото нарушение.

Посоченото било подведено под хипотезатата на нарушаване на чл. 126, т.9, 1 предл 1-во и 2-ро на КТ — нарушаване на лоялността към работодателя и недопускане на злоупотребява с неговото доверие и чл.3, ал.2 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив и представлявало „опит да се прикрие извършеното от нея“, т.е. своеобразно подпомагащо нарушение спрямо нарушението по първата точка;

3) липса на упражняване на неоходимия контрол върху дейността на другите членове на катедрата – *** П. П., ***. П. К., ***. Д. П.“, и допускане те да участват като съавтори на посочената учебна тетрадка, по отношение на която било установено плагиатство.

Ищцата възразява как е установено авторството и участието й в посоченото помагало, за което се твърди плагиатство. Оспорва помагалото да има качеството на научен труд, за да е възможно академично плагиатство, както и че такова е установено от непредвиден в закон орган, поради което липсвала предпоставката и на трите нарушения. Сочи, че в длъжностната й характеристика не се включва осъществяване на контрол върху другите членове на академичния състав и това противоречало на академичната автономия.

Твърди, че работодателят нарушил чл. 193 КТ, чл.194. ал.1 КТ, като не уважил искането й да бъде свикано заседание на Комисия по академична етика с нейно участие и като не спазил преклузивните срокове за налагане на наказанието, които твърди да са започнали да текат на 15.03.2024г. Твърди, че копие от Протокол от КАЕ от 28.01.2025 г. не й е връчван, въпреки че същият бил посочен като приложение в поканата за даване на писмени обяснения с изх. №Р-91/17.02.2025 г. Възразява за непосочване на време и място на извършване на първото и третото нарушения в поканата за обяснения до ищцата, както и неясното формулиране с период от време за същите нарушения в заповедта за прекратяване на трудовото правотношение (ТПО).

Счита, че наложеното наказание по третото нарушение е в нарушение на принципа non bis in idem, тъй като за същото деяние вече била наказана с наказание „***“, наложено със заповед №***. Твърди, че деянията, за които е наказана, не представлявали дисциплинарни нарушения по смисъла на КТ и не покривали съставите „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина", като за аргумент в тази насока сочи специалното правило на чл. 56, ал.1, т.4 от ЗВО и чл. 35, ал.1, т.1 от ЗРАСРБ за освобождаване от длъжност на членовете на академичния състав.

Счита също, че е недопустимо едно и също нарушение едновременно да се квалифицира като „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина", което водело до неяснота на заповедта за уволнение.

Въз основа на изложеното иска от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да възстанови ищцата на предишната й работа като „***", както и да осъди ответника да й заплати сумата 32 161.86 лева обезщетение за времето, през което е останала без работа, за срок от 26.02.2025 г. до 26.08.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното 2 заплащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Признава, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на посочените в исковата молба академична и административна длъжност, както и че е била наказана с уволнение със заповед от ***.

По повод възраженията за нарушения на чл.193 КТ, ответникът твърди, че обяснения от ищцата са искани нееднократно и тя винаги се е възползвала от предоставената й възможност да направи това, като е представила: становище с вх. №ФФ-КФН25/25.11.2024г., становище с вх. №ФФКФН5/21.01.2025г., писмени обяснение с рег. №ФФ-КФН-21/19.02.2025г.

Твърди, че никъде във Правилника за организацията и дейността на Комисията за академична етика (КАЕ) към МУ-Пловдив или във Вътрешните правила за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни данни в научната продукция на академичния състав в МУ-Пловдив не било разписано категорично задължение на работодателя на ищцата, т.е. *** на МУ-Пловдив, да организира заседание на КАЕ, на което ищцата да се явява лично, вкл. и да ползва адвокатска защита.

Ответникът сочи, че действията от 15.03.2024г. не могат да се приемат за „момент за откриване на въпросните нарушения“, а дали има нарушения и в какво се изразяват те, се установявало с решението на Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №14 от 28.01.2025г. Срокът за налагане на наказание следвало да тече от датата, на която Ректорът бил уведомен с Доклад рег. №Р-442/31.01.2025г. за решението на КАЕ към МУ-Пловдив, взето на заседанието от 28.01.2025г. и отразено в Протокол №14/28.01.2025г. Цитира съдебната практика в тази връзка.

Ответникът твърди още, че в Поканата за даване на обяснения изх.

№Р91/17.02.2025г. до ищцата всички нарушения са индивидуализирани като време на извършване. Така било и в процесната Заповед №*** на *** на МУПловдив за налагане на дисциплинарното наказание „***". Отбелязва, че съгласно съдебната практика е достатъчно да се посочи периодът на извършване, респективно датата на откриване на нарушението, когато се върши с бездействие.

Възразява да е нарушен принципът „non bis in idem“, като сочи, че на ищцата е наложена „забележка“ със заповед от 16.05.2024г. и описва за какво нарушение.

Ответникът намира, че сочените деяния от страна на ищцата покриват съставите на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, противно на становището на ищцата.

Твърди се още, че наказанието на ***. Б. П. било за злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като е използвала наименованието на Медицински университет - Пловдив, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, без да има право на това, поставяйки ги на заглавната страница на двете учебни помагала (Учебна mempaдка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика", 2022г. и „Лабораторна тeтpaдкa по Биофармация и фармакокинетика.pdf"), за които сочи, че било установено 3 от КАЕ, че е налице непозволено заимстване на голям обем текстове от други публикувани издания.

Сочи се от ответника, че Комисията по академична етика (КАЕ) към МУ-Пловдив е поС.но действащ орган, създаден с решение на АС по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗВО и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 8 от Правилник за устройството и дейността на МУ-Пловдив. Процедурата, инициирана по сигнал рег. №ФФ-КФТФ-15/07.11.2024г., била проведена съгласно Правилника за организацията и дейността на КАЕ към МУ-Пловдив и Вътрешните правила за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни данни в научната продукция на академичния състав в МУ-Пловдив. В този смисъл оплакванията на ищцата намира за недоказани.

Твърди, че съгласно длъжностната характеристика на ***. Б. П., ***, същата, като „***“ към *** има задължението да спазва вътрешните правила на Медицински университет - Пловдив - т. 1 от Раздел II „Основни отговорности“ от Длъжностната характеристика на „***“ към Фармацевтичен факултет, вкл. Етичен кодекс на работещите в Медицински университет-Пловдив. Намира за неоснователно твърдението, че със същия се нарушава академичната свобода и сочи, че ищцата е нарушила редица разпоредби от него, сочи конкретно чл.3, ал.2 от Кодекса и чл.46, т.1 от ПУДМУ.

Възразява още, че противно на твърденията на ищцата, същата е подписала, че е получила копие от протокол на КАЕ от 28.01.2025г., като подписът й бил точно под описанието на описаното приложение в поканата за даване на обяснения.

Ответникът поддържа, че заповедта за уволнение отговаряла на установената съдебна практика, според която „нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени.

Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин“.

Моли за отхвърляне на исковете, вкл. за обезщетение за оставане без работа, с оглед предявяването му за бъдещ период и то от 18 месеца.

В хода на съдебното заседание ищцата уточнява, че крайната дата на исканото обезщетение за оставане без работа е посочена до 2026г. поради техническа грешка, като се поддържа, че правилната крайна дата е 2025г.

По искане на ищцата съдът е намалил размера на осъдителния иск за обезщетение на сумата от 31741,80 лв., а за горницата производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 25.07.2025г., обективирано в протокол № 7515 / 29.07.2025г.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от 4

КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на Пловдивския районен съд.

За основателността на исковете следва да са реализирани следните юридически факти: ищцата е да е работила по трудово правоотношение с ответника на твърдяната длъжност – „***“ в Катедрата по ***, трудовото правоотношение да е било прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което да е незаконно наложено, ищцата да е останала без работа за период от 6 месеца, считано от ***.

Съдът прие за установена долуописаната фактическа обстановка от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства, събраните свидетелски показания и заключението на извършената по делото ССЕ, изготвена от вещото лице С. К.. Между цитираните доказателствени източници не се откриват съществени противоречия, с изключение на въпроса дали е връчен на ищцата протокол от заседание на Комисията за академична етика към МУ-Пловдив от 28.01.2025г., който ще бъде обсъден отделно.

Писмените доказателства са еднопосочни. Свидетелските показания потвърждават писмените доказателства относно това как е протекла процедурата по установяване вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Извършената експертиза е мотивирана, компетентно изготвена и неоспорена от страните, поради което изводите й се приеха от съда. При излагане на фактите, съдът ще обсъди и особеностите на отделните докателствени средства.