Акт № 2634 от 20.06.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

9.11.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.21

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Росица Динкова дело номер

20104100500656 по описа за

2010 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят Б. М. Н., ЕГН * , с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”Ф. С.”, №...,, В., .3, действащ чрез пълномощника си адвокат Л.Б. - ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №.../... г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№.../... г. по описа на съда, с което той е осъден да заплати на ищеца Н. С. К.,с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”Д. Ч.”, №..., В., .2, А., сумата 2000 лв,представляваща обезщетение за причинени вследствие пътно-транспортно произшествие станало на ... г. в гр.В.Т., неимуществени вреди, както и сумата 770,09 лв- обезщетение за претърпени от същото имуществени вреди, заедно със законната лихва върху двете обезщетения,считано от датата на завеждането на иска-... г. до окончателното им изплащане, както и 1173,83 лева разноски съобразно уважената част от иска, при участието на трето лице –помагач- ЗК „. гр.С..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението,поради погрешно приета за установена фактическа обстановка.Жалбоподателят счита,че решението е необосновано, тъй като фактическата обстановка,която съдът е приел за установена не се подкрепя от събраните по делото доказателства.Намира, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело в крайна сметка до неправилно приложение на материалния закон.Намира,че не са установени елементите на деликта, с изключение на настъпилият вредоносен резултат.Останалите елементи обаче : противоправно деяние, вина на ответника и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат не са установени.Тези елементи са в кумулативна даденост, поради което всички положителни факти, освен вината, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, следва да бъдат доказани с относими и допустими доказателствени средства.Това, според жалбоподателя, не е направено.От друга страна, той счита, че е оборил презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД и в конкретния случай е установил липсата й.Тъй като съдът не е възприел заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, той е изградил своите изводи, изключвайки това заключение, но без да го замести с друго такова, като базира изводите си единствено на свидетелските показания, включително относно времето на инцидента.Приемайки,че инцидентът е станал в светлата част на денонощието и игнорирайки заключението на експертизата, която базира заключението си на факта,че то е станало в тъмната част на денонощието, съдът не е изследвал въпроса за механизма и причините за ПТП.А това изисква специални знания,каквито съдът не притежава.Т.е. съдът е решил спора при липса на заключение на експертиза, която да изследва всички поставени въпроси ,касаещи ПТП и свързани с евентуалната вина на водача , при положение, че се приеме то да е станало в светлата част на денонощието.А това противоречи на разпоредбата на чл.195,ал.1от ГПК,изискваща назначаването на вещо лице за изясняване на спора, когато съдът не разполага със специални знания в дадена област.Според жалбоподателя съдът е следвало да възложи допълнително заключение съгласно правомощията си по чл.201 от ГПК, в случай ,че заключението не е достатъчно пълно за да установи относимите и необходими за доказване обстоятелства.Счита, че гражданският съд е надхвърлил правомощията си, като е признал ответника за виновен в извършването на противоправно деяние, което същевременно е въздигнато в престъпление от НК- чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.129 от НК.

Необосноваността на решението според жалбоподателя се състои в погрешните му изводи относно времето когато е станало ПТП и това е дало основание да не се приеме заключението на автотехническата експертиза и от там следват всички изводи относно вината .Този извод, направен от съда на базата на всички разпитани по делото свидетели, според жалбоподателя, е погрешен.Той счита, че съдът напълно безкритично е дал вяра на свидетелските показания, като не е отчел факта ,че тези свидетели са водени единствено от ищеца и са в близки отношения с него.Техните показания не се подкрепят с други по-обективно установени факти, а именно-часът на приемането на пострадалия в болницата-22 часа, времето необходимо за пренасянето и транспортирането му до там, което съдът приема в рамките на около 15 минути, забавянето на линейката с 20-30 минути, което според една а­итметична сметка налага извод, че инцидентът е станал около 21,15 часа, т.е. в тъмната част на денонощието.Тази нелогичност, както и приемането за меродавни свидетелските показания, са дали основание на съда да пренебрегне заключението на вещото лице по автотехническата експертиза. Според жалбоподателя, дори и да се приеме,че произшествието е станало в 20,30 часа, т.е. 3 минути преди края на периода на здрачаване, това не би следвало да променя извода,че вече е било тъмно и се е налагало да се кара на фарове.При така установената и възприета погрешна фактическа обстановка, съдът е приложил погрешно материалноправната норма на чл.45 от ЗЗД като е уважил исковете.Счита също ,че съдът се е произнесъл неправилно и по лихвата,тъй като производството в тази му част е прекратено с влязло в сила определение, постановено по делото и произнасянето по този въпрос е недопустимо, от което следва обезсилване на решението в тази му част.

Жалбоподателят счита,че презумпцията за вина е оборена по установения ред, че деянието е изключително по вина на пострадалия, при което липсват елементите на деликта – както противоправност, така и виновност и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.Моли въззивната инстанция да направи повторен анализ на събраните вече доказателства и да отмени решението в обжалваната му част, като присъди разноски за двете инстанции.В частта относно лихвата решението да бъде обезсилено на основание чл.270,ал.3 от ГПК като недопустимо.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Н. С. К. ,както и от третото лице-помагач ЗК „. гр.С..

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника –адв.Симеонов заема становище за неоснователност на жалбата.Счита решението за мотивирано и правилно.Намира за правилно възприемането от първоинстанционния съд на свидетелските показания по въпроса за времето на ПТП и на тази база невъзприемането на заключението на автотехническата експертиза.Заявява, че чисто житейски на всеки е ясно ,че по това време на годината към 20,30-21,00-21,30 часа е напълно светло.Иска потвърждаването на решението в обжалваната му част.Не претендира разноски.

Представителят на третото лице –помагач ЗК „. гр.С. поддържа становище за основателност на жалбата по съображенията изложени от жалбоподателя.Счита, че вината на Н. е изцяло опровергана както в наказателното, така и в гражданското производство от приетите експертни заключения.Иска отмяна на решението.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С обжалваното решение, постановено по гр.д.№...по описа за ... г. Великотърновският районен съд е уважил частично претенцията на ищеца Н. С. К. от гр.В.Т., с правно основание чл.45 от ЗЗД, като е осъдил ответника Б. М. Н. , с ЕГН * от гр.В.Т. да му заплати сумата 2000 лв обезщетение за причинени при пътно-транспортно произшествие на ... г. в гр.В.Т. неимуществени вреди, сумата 770,09 лв обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, заедно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и 1173,83 лв разноски, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в останалата му част до пълния му размер от 2000 лв като неоснователен и недоказан.Ищецът е осъден да заплати на ответника 135,29 лв съобразно отхвърлената част от иска.

За да постанови решението си ,съдът е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства, изслушал е съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. Въз основа на цялостната преценка на събраните доказателства е приел за установена конкретната фактическа обстановка.Приел е,че на ... г.,във времето между 20,00 и 20,30 часа, в гр.В.Т., при пресичане на ул.”И.Д.” в кв.”Б.”, ищецът Н. С. К. е претърпял пътно-транспортно произшествие, като е бил блъснат от лек автомобил марка „Рено Сафран”, рег.№ ВТ... АТ, собственост на неучастващо в спора лице, управляван от ответника Б. М. Н., който се движел по посока Дом за стари хора гр.В.Т..Пострадалият бил откаран в Спешна помощ на МОБАЛ „─-р Стефан Черкезов” и приет в отделение ОАРИЛ в 22,00 часа с диагноза „съчетана травма” и престоял там 28 дни.От медицинската документация по лечението му, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на удара пострадалият е получил разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна част на главата с фрактура на черепните кости, контузия на мозъка, съпътствана с кома, фрактура на горната челюст вдясно и фрактура на лявата бедрена кост.Раната на главата и фрактурата на черепа е довела до проникващо нараняване в черепната кухина, контузията на мозъка с комата са му причинили временно разстройство на здравето, опасно за живота, а като последица от черепно-мозъчната травма той е получил диплопия-двойно виждане при поглед наляво, състояние, което още не е отзвучало.По повод фрактурата на бедрената кост е проведено оперативно лечение и му е поставена метална остеосинтеза.Като негативна реакция на организма се е появила фистула, също още неизчезнала, поради неотстраняване на имплантата.Травмата на костта причинила трайно затрудняване на движението на левия крак за срок от 4-5 месеца, а оздравителният период за това увреждане според експертизата е от 8 до 10 месеца.Съчетанието с още други травми го прави в конкретния случай по-дълъг –около година и половина.В лечението са включени и изразходвани медикаменти, за които вещото лице установява, че имат връзка с получените травми и лечението им.

По случая е образувано Дознание № ЗМ.../... г. по описа на РПУ на МВР за разследване на престъпление по чл.343, ал.1,б.”б”,предл.2,вр. с чл.342, ал.1,предл.3 от НК, което е приключило с Постановление за прекратяване на РП В.Т. от ... г.,потвърдено от ВТРС по ЧНД № .../... г.

Вещото лице по допуснатата от съда автотехническа експертиза се е позовало на материалите по дознанието в т.ч. изготвената от Хидрометеорологическата обсерватория гр.В.Т. справка, че на ... г. слънцето е залязло в 19,59 часа , а периода на здрачаване е бил 34 минути, т.е. след 20,33 часа е настъпила тъмната част от денонощието.Въз основа на данните по делото, експертизата е приела,че произшествието е станало около 20,45 часа, в тъмната част на денонощието, при осветеност на пътното платно само от фаровете на лекия автомобил, при липса на улично осветление, при нормална пътна обстановка- прав пътен участък ,сухо асфалтово покритие ефективно осветление на фаровете на лекия автомобил и липса на други участници в движението .Лекият автомобил се е движил в полагащата му се южна пътна лента в посока изток, а пешеходецът е предприел пресичане на улицата в посока от север към юг.Мястото на удара е изцяло в южната пътна лента, на 4 метра преди края на спирачните следи.Скоростта на движение на лекия автомобил се установява на 47 км/ч, а на пешеходеца- 5,1 км/ч, а към момента на удара скоростта на автомобила е била 24 км/ч.При наличната обстановка водачът е имал възможността да види пешеходеца на 24,8 м преди мястото на удара.Критичната пътна ситуация е възникнала за водача на лекия автомобил в момента, в който пешеходецът е попаднал в светлинния поток на фаровете, т.е. в момента, в който водачът е могъл да го види.Разстоянието, от което е настъпила критичната ситуация за водача е 24,86 м от мястото на удара.Технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил предвид надлъжната дължината на светлинния поток е 50-51 км/ч, а технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил предвид настъпилата конкретна пътна обстановка-28,5 км/ч.При създалата се пътна обстановка водачът е могъл да предотврати удара с пешеходеца само при скорост на движение равна или по-малка от 28,5 км/ч.При пресичане на пътното платно пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от фаровете в момент, в който разстоянието между него и лекия автомобил е по-малко от опасната зона- 30 м- и ударът е бил неизбежен.Според експертизата, от експлоатационно-техническа гледна точка и от гледна точка на безопасността на движението, причината за настъпването на ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от страна на пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, при липса на улично осветление и движещ се отдясно наляво спрямо него лек автомобил с включени фарове на къси светлини, който той е имал възможност да забележи от разстояние около 100 метра.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be7dd213-7373-448d-a955-a618f75f618d