Решение № 462 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000838 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 1031 от 18.07.2020г., поправено с решение № 260849 от 27.05.2021г. и решение № 260046 от 19.01.2023г., постановени по т.д.№ 82/2019г. по описа на СГС „Интелсофт- 98“ ООД е осъдено да заплати на Н. Г.

Г., И. К. Г. и М. К. Г. по 3833,33 лв., представляващи стойността на придобита по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие на техния наследодател К. И. Г. в „Интелсофт- 98“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, като предявените искове са отхвърлени над сумата от по 21 266,67лв. за главниците, представляваща разликата до пълния предявен размер от 25100лв. като част от вземане с твърдян размер от 100 000лв. за всеки един от ищците Отхвърлени са и претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на по 1798,84 лв. законна лихва върху претендираната главница за периода от 01.05.2018г. до 13.01.2019г.

С решението /след допуснатата поправка с решение № 260046 от 19.01.2023г./ е признато за недоказано оспорването на представените от ответното дружество протокол от 24.10.2017г. на общото събрание на 1 съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД, протокол от 08.02.2018г. на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД и разходен касов ордер №1/30.12.2015г. относно авторството на К. И. Г..

С определение №261342/11.11.2020г., постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските.

Така постановено решение не е обжалвано в частта, с която исковете за заплащане на главницата са уважени частично и като такова е влязло в сила.

Поради направен частичен отказ от иска решението е обезсилено с определение №846/23.12.2022г., поправено с определение № 125 от 23.02.2023г., постанови по настоящото дело в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата от 16156,67лв. главница за всеки един от частично предявените искове от общ размер 100 000лв. и производството е прекратено за сумите от по 5 110лв.

С подадена на 08.09.2020г. въззивна жалба ищците в производството Н.

Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г. атакуват първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част с искане да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който предявените частични искове да бъдат уважени до пълния им размер.

Направени са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на исканията на ищците ответното дружество да бъде задължено да представи счетоводните документи, послужили за изготвянето на годишните отчети за 2016г. и 2017г., както и за съставяне на междинния баланс към 30.04.2018г. Не били уважени доказателствените искания, свързани с възраженията, че не е имало основание да се извърши прихващането, за което е взето решение на проведеното общо събрание на дружеството от 24.10.2017г.

Поддържат се възраженията, свързани с това прихващане, които са релевирани в първоинстанционното производство, а именно – че представения по делото РКО №1 от 31.12.2015г. не установява валидно задължение на наследодателя на ищците към дружеството и поради това направеното изявление за прихващане не погасява вземането за дивидент в размер на 74 500лв.

2

Твърди се неправилност на изводите на съда, че погасяването на задължението за дивидент спрямо ищците няма отношение към формиране на чистия актив на дружеството, доколкото същото касае съвсем различно правоотношение, както и че неправилно не е взето под внимание възражението за нередовност на водените от ответника счетоводни записвания.

Поддържа се неправилност на първоинстанционния съдебен акт и в частта му, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на лихва за забава върху претендираните главници Въззивниците считат, че моментът, от който се дължи плащане е определен в закона и това датата, към която трябва да бъде изготвен междинният счетоводен баланс. Доколкото паричните задължения били носими, а не търсими, то не било нужно длъжникът да бъде поканен да плати и забава била налице от момента, в който задължението е определяемо.

На 06.02.2023г. ищците са подали въззивна жалба вх.№264276, с която се обжалва постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение № 260046 от 19.01.2023г., с което съдът е признал за недоказано оспорването на представените от ответното дружество протокол от 24.10.2017г. на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД, протокол от 08.02.2018г. на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД и разходен касов ордер №1/30.12.2015г. относно авторството на К. И. Г..

Оплакванията са, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпреки, че подадената молба е за допълване на решението, то е налице очевидна фактическа грешка, доколкото има разминаване между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразеното в диспозитива на същото.

Искането по същество било за допълване на решението и доколкото било подадено извън преклузивния срок, който според страната е едномесечен, то и този съдебен акт бил недопустим.

При условията на алтернативност, ако все пак съдът счете, че решението е допустимо, то се правят оплаквания за неговата неправилност. Те касаят същността на направените оспорвания като се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е ценил заключението на приетата по делото тройна съдебно- графическа експертиза въпреки възраженията за непълнота и множество фактически грешки и не е уважил искането за 3 допускане на петорна такава. Подписът под касовия ордер №1 не бил положен от техния наследодател, като в подкрепа на твърдението си представят извънсъдебна почеркова експертиза, чието заключение е в противния смисъл.

Ищците са подали и частна жалба вх.№ 296296 от 30.11.2020г. против определение №261342/11.11.2020г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищците за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В същата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че въпреки наличието на трима ищци се дължи възнаграждение само за един адвокат, както и че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение не е прекомерно като са развити са подробни съображения.

Въззиваемата страна е подала отговори на всяка от трите жалби, с които ги оспорва. Излагат се подробни доводи в подкрепа на позицията, изразена с тези отговори.

Страните претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.125 ,ал.3 от ТЗ , както и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото не е спорно, че ищците Н. Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г. са наследници на И. К. Г., който към момента на своята смърт- 13.04.2018г. е бил съдружник в „Интелсофт 98“ ООД и е притежавал 1/ 2 /една втора/ от капитала на дружеството. Същите имат право да искат да им бъде изплатена съответната на всеки-по 1/3 част от стойността на дела на техния наследодател в капитала на дружеството.

В подадените искови молби, съединени в последствие в едно производство се поддържа, че стойността на притежавания от К. Г. дружествен дял е била 300 000лв. Исковете обаче са предявени като частични.

Първоначално са претендирани по 25 100лв. като част от общия размер от по 100 000рлв. За всеки един от ищците, като след направените частни откази пред въззивния съд същите са в размер на 19990лв. за всеки един от тях.

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с 4 която исковете са уважени до размера от 3833,33 лв. за всеки един от ищците, то със сила на пресъдено нещо е установено основанието иска и правопораждащите отговорността на ответника факти. Спорни са само размерът на притежавания от наследодателя на ищците дружествен дял към момента на прекратяване на членственото правоотношение и признатото за недоказано оспорване на подписа на К. Г. върху документите, за които е открито производство за оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК.

Ищците твърдят, че собственият капитал на ответното дружество за 2016г., видно от публикуваните отчети в ТР е 293 000лв.,а за 2017г. вече е 150 000лв., като през втората година наследодателят им на практика не имал възможност активно да участва в работата на дружеството. Както вече беше посочено, същите поддържат, че към момента на смъртта на техния наследодател притежаваният от същия дружествен дял / 25 дяла от капитала/ е 300 000лв.

Ответното дружество оспорва тези твърдения. Представя междинен баланс към 30.04.2018г., видно от който стойността на капитала на дружеството е 22 600лв., а този на наследодателя К. Г.- 11 300лв.

Представя също протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД от 23.10.2017г. и 24.10.2017г. В първия протокол е обективирано решение на съдружниците за разпределение на част от натрупаната печалба като дивидент като на всеки от съдружниците са разпределени по 76842,11лв. С решението, отразено във втория протокол съдружниците са направили прихващане между вземанията, които дружеството има към съдружниците и дивидента, който им се дължи , като за К. Г. това е сумата от 73 000лв.

Видно от протокол с дата 08.02.2018г. съдружниците са разпределили като дивидент по 67623,49лв. на всеки един от тях. От същата сума К. Г. е получил на 09.02.2018г. сумата от 64242,32лв. след приспадане на дължимия данък дивидент.

Във връзка с възражението на ищците, че извършеното с протокола от 24.10.2017г. прихващане е недействително, ответното дружество е представило РКО №1/ 30.12.2015г., от който е видно , че на същата дата К. Г. е получил в брой сумата от 74 500,50лв.

Ищците са оспорили подписите на К. Г., положени под описаните по5 горе протоколи от ОС на съдружниците , както и подписа на това лице на РКО №1 от 30.12.2015г.

С оглед на това оспорване е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК и са допуснати единична и тройна съдебно -почеркови експертизи.

От заключението на вещото лице Х. става ясно, че подписите, положени от името на К. Г. под протоколите с дати 23.10.2017г., 24.10.2017г. и 08.02.2018г. са изписани от същото лице.

По допълнително възложената на този експерт комплексна графическа и техническа експертиза е дадено заключение, че не е установена техническа намеса /манипулация на текстовете и подписите под тези протоколи.

По отношение на описания по-горе РКО експертът е посочил, че подписът вероятно е положен от К. Г., но не е дал категорично заключение.

Назначената тройна съдебно - почеркова експертиза дава заключение, че подписа, поставен на РСО №1 от 30.12.2015г. изписан от лицето К. Г..

Съдът кредитира тези заключения като добросъвестно и компетентно дадени. При изготвянето им вещите лица са използвали научно утвърдени методи на изследване. Фактът, че вещото лице Х. не е приела за безспорно, а само за вероятно полагането на подписа под РКО от лицето К. Г. не се отразява на крайния извод, тъй като същата не достига до противоположно мнение с това на тройната експертиза, а само има вариации в степента на сигурност.

Въззивният съд не приема за основателни оплакванията на ищците за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ за допускане на петорна съдебно - почеркова експертиза с оглед категоричността на изводите на вещите лице, изготвили тройната такава и липсата на противоречие с единичната експертиза.

Във връзка с установяване на размера на дружествения дял в първоинстанционното производство са допуснати и изслушани две съдебно икономически експертизи. Първата от тях е изготвена по т. д. № 84/2019г. на СГС преди присъединяването му към настоящото производство и е изготвена от вещото лице З. Д.. Този експерт е взел за основа на изчислението на дружествения дял изготвения от самото дружество междинен баланс като е 6 посочил, че стойността на същия е 11500лв., а на всеки от ищците се дължат по 3833,33лв.