Решение № 194 от 08.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 194 гр.

Пазарджик, 08.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети декември, две хиляди и дeветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Илиана

Димитрова при секретаря Константина Рядкова, разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. N 852 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищци по делото са И.А.Д. и Д.В.Д., които предявен искове против ответниците Н.Д.К. ***, Т.Х.З. и Я.К.З., двамата от гр. В..

Обстоятелствата, на които се основат исковете са много подробно изложение в определението по чл. 140 от ГПК, с което делото се насрочва в открито съдебно заседание. Накратко се свеждат до твърденията относно съществуващи правоотношения между ответниците З. от една страна и ответика К. и предприети от тези лица преднамерени последователни правни действия, които целяли и довели до увреждане на интересите на двамата ищци, в частност-до лишаване от възможността им да упражнят своите права по съдебно решение по гр.д. № 255/2014 г.и да се удовлетворят от описания в исковата молба недвижим имот, в качеството си на кредитори на Т.З.. Той е осъден за заплатии обезщетение на всеки от тях за неимуществени вреди с присъда по НОХД № 175/2012 г. на ПОС, изменена в он ВКС в частта относно размера на обезщетението по гражданските искове. Твърди се, че е налице един договор за заем, който е нищожен поради това, че посочената като негов предмет сума от 50 000 лв. не била предадена реално от К. на З., последван от допълнително споразумение за новиране на дълга по този договор, което също е нищожно поради несъществуване на стария дълг. Твърди се също така, че проведения процес по гр.д. е симулативен, тъй като въз основа на договора за заем и новацията, които освен нищожни правни сделки били документи с недостоверни дати, ответниците постигнали решение, което не отговаряло на действителните им правоотношения и това решение увреждало двамата ищци. Позовават се на породената колизия между правата на К., произтичащи от това решение, което следвало да се обяви за нищожно или относително недействително, така че да могат да упражнят совите права по чл. 135 ЗЗД. Предимството на К. идвало от по-ранното вписване на неговота искова молба, а от там произтичал и правния интерес от предявяване на двете групи искове, заявени при условията на алтернативност Изхождайки от изложените още с исковата молба обстоятелства и съобразявайки съдържанието на двете молби, подадени след оставявянето й без движение, съдът приема, че е сезиран със следните искове:

1.1.

За нищожност на договора за заем

1.2.

За нищожност на допълнителното споразумение он 16.03.2009 г.

1.3.

За установяване симулативността на процеса /гр.д. №

929/2013 г. и обявяване нищожността на постановеното по него решение или – за относително недействителност по отношение на ищците на същото решение, а при условията на алтернативно съединяване:

2.1. За относително недействителност на осн. чл. 135 ЗЗД по отношение на ищците на договора за заем.

2.2. За относителна недействителност на предварителния договор за прехвърляне на недвижимия имот /съдържащ се в допълнителното от 16.03.2009 г.

Исковете за нищожност, алтернативно – относителна недействителност на двете правни сделки са допустими в случая, като макар да изхождат от трети лица, първите от тях са предявени при ясно и логично изложени твърдения за наличие на правен интерес.Относно тези по чл. 135 ЗЗД също са изложени достатъчно обстоятелства относно активната правна легитимация на ищците като кредитори на ответника З. и правния интерес от предяваването им.

Относно двата иска аз нищожонст на решението /чл. 26 ЗЗД/, като постановено в симулативен процес или обявяване на нетовота отностена недествителност спрямо ищците /чл.135 ЗЗД/, също са налице препоставките за допустимостта им, при съобразяване ТР №106/07.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г. на ОСГК на ВС. Няма пречка те да бъдат съединение при условията на евентуалност по начина, по който са го направили ищците, след оставяне на исковата молба без движение.

И тримана ответници оспорват исковете,като възарженията на всеки от тях са възпроизведени в определението за насрочване на делото и ще бъдат обсъдени поотделно, в изложениено на фактическите и правни изводи на съда.

Факти и обстоятелства, относно които страните не спорят в настоящия процес:

В полза на ищците Д.са присъдени с влязла в сила присъда обезщетения в размер на по 150 000 лв, които ответникът З. дължи да им заплати за претърпените неимуществени вреди поради смъртта на техния син, настъпила в резултат на престъпление, за което е признат за виновен и осъден.

През 2012 г. длъжникът на ищците Д.и неговата съпруга Я.З. са дарили на своите деца дворно място в гр. В., ведно с постройките в него, притежаван от тях недвижим имот, е бил предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сделката. Павловият иск е уважен по отношение на длъжника на ищиците Т.З. и сделката е обявена за относително недействиетелна за частите от имота, които са били негова собственост: дворно място, стара жилищна сграда и ½ ид. ч. от пристройката и надстроения етаж. Представено е решението на възизвния съд, с което е постановен този резултат, като е прекратено произоводството по отношение на съпругата на длъжника Я.З., а от деловодната програма на ПОС се вижда, че датата на влизане в сила на крайния съдебен акт е 29.06.2018 г. Исковата молба на ищците Д.по това дело е била вписана на 12.11.2013 г./л.29 от делото/. Подадена е първоначално пред РС-В., но делото е изпратено по подсъдонст на ПОС и разгледано под № 255/2014 г.

Няколко дни по рано – на 08.11.2013 г. е била вписана друга искова молба, подадена от отвеника К., с която е бил предявен иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на същата сделка за дарение на имота, като едновременно с това е заявен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за упражняване по съдебен ред потестативното право ищеца за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на имота. Цялото дело под № 929/2013 г. на ПОС е приложено по настоящото.Вписаната искова молбае на л.22 от приложеното.

Тъй като двата иска на Н.К. са уважени с влязло в сила на 08.05.2014 г. решение, то едновременно с обявяване на относителнатна недействителност на дарението, е станало и удовлетворяването на ищеца, в качеството му на кредитор по предваритения договор за прехвърляне на недвимжия имот. Собствеността е прехвърлена по силата на самото съдебно решение, в частта му, с която е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. По този начин К., в качеството на увреден по смисъла на чл. 135 ЗЗД кредитор е постигнал пълното си удовлетворяване, тъй като притезанието му се е изразявало в правото да му се прехвърли собствеността върху недвижимия имот, предмет на увреждащата сделка.

Този положителен за ответника К. правен резултат възпрепятства ищците Д.да се удовлетворят от имота, предмет на обявената и по отношение на самите тях за недействителна безвъзмецдна сделка с имота. от постановеното в тяхна ползва решение по иска по чл. 135 от ЗЗД.

Вярно е, че предхождащото вписване на неговота искова молба му е осигурило привилегия при упржняване на правата, произтичащи от чл. 135 ЗЗД, разглеждания правен спор е породен от убеждението на ищците, че страните по гр.д.№ 929/2013 г. са провели един симулиран процес, което искат да бъде установено със сила на присъдено нещо, като се обяви за нищожно или относително недействително по отношение на тях постаноеното в този процес решение..

За това те се домогват да докажат, че споразумението, съдържащо предваритения договор за прехвърляне на имота от З. на К. е нищожно или относително недействително, че такъв е на първо място договора за заем, а матерализиращите ги документи – антидатирани. И тъй като не били съдадени за нуждите на симулирания процес, без да отразяват действителни правоотношения между страните, съвсем съзнателно били използвани от ответниците, за да създадат впечатение за тяхното съществуване, евентуално – договора да заем и доп. споразумение за прехвърляне на имота били сключени с цел да увредят ищците, какъвто бил за тях и резултата от решението по симулирания процес /увреждащ/.

От своя страна ответницете твръдят, че правоотношенията са действителни, дататите на възникването им, посочени в документите са достоверни, а щом е така – няма как да са относително недействителни по отношение на ищците, чиито права на обезщетение са въникнали по-късно.

Това са и основните спорни въпроси по делото, които следва да бъдат решени и по отношение на които съдът приема следното:

Относно действителността и датата на сключване на договора за заем:

Представен е договор за заем с дата 01.03.2004 г. и наименован документ, който ответниците наричат „опис“ и който съдържа изявлението на Т. З.за получаване на сумата от 50 000 лв. по договор да заем от Н. К.. Документът /на л. 399 от делото/ е подписан от Т. З., поради което съдът го определи като разписка и даде възможност на ответниците да посочат свидетел за установяване достоверността на датата на осн. чл.181,ал.2 от ГПК.

За уставовяване на факта, че сумата е действително получена, не бяха допуснати свидетели, при съобразяване с общите правила за допустимост на свидетелски показания и по-конкретно – със забраната на чл. 164,ал.1,т. 3 от ГПК. От значение за тази преценка е характера на договора за заем, като реален договор, елемент от фактическия състав за сключването на който е фактическото предаване на сумата

За достоверна дата на сключване на договора и предаване на сумата съдът приема 06.11.2013 г., когато документите са представен като писмено доказателство пред съда с исковата молба, по която е образувано гр. д. № 929/2013 г. по описа на Пазарджшкия окръжен съд. За да достигне до този извод, съдът взе предвид следното:

Ищците по делото, като трети лица, чиито права биха могли да бъдат увредени от антидатирането на договора, заявиха, че оспорват достоверността на посочената в него дата – 01.03.2004 г.

Съгасно чл.181,ал.1 от ГПК този частен документ може да има достоверна дата за тях от деня на настъпване на някой от фактите, посочени в тази разпоредба. Не се твърди, нито доказва от ответниците, страни по договора, да е настъпил какъвто и да е факт, който да установявя по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. За това появата му като доказателство по посоченото дело единствено може да се свърже с достоверната дата на неговото съставяне. Няма основание да се приеме по-ранна достоверна дата, която да обвързва третите лица, в частност – ищците по делото.

Колкото до описа за предаване на сумите, представен в едва в настоящото производство, относно датата на съставянето му могат да бъдат обсъжани показанията свидетеля Т., допуснат от съда с убеждението, че всяакакви доказателства, вкл. и гласни са допустими в случая на осн. чл. 181,ал.2 ГПК. Това убеждение остава непроменено, въпреки възраженията на пълномощника на ищците, като допълнително може да бъде посочена и практика на ВКС в същия смисъл /Решение № 213/2018 г. по гр. д. № 856/2017 г./. А в мотивите на посоченото в писмената му защита решение № 192/2013 по т. д. № 542/2012 г. се разглежда въпроса за недопустимост на свидетелстите показания, когато страна, подписала документа се домогва да доказва обстоятелства, различни от посочените в съдържанието му. Т. е. там става дума за общите правила за забрана и допустимост на свидетелските показания, предвидени в чл. 164-165 от ГПК, а не се изключва приложението на чл. 181,ал.2 от

ГПК, при доказване достоверността на датата на разписка от страната, подписала същата или ползваща се, за да докаже изгодни за себе си факти.

Ето защо следва да бъдат обсъдени показанията на свидетеля Т., който обаче въпреки подробното и категорично изложение на факти, целящи да убедят съда, че датата на съставяне на разписката е 01.03.204 г., не могат да бъдат кредитирани по няколко основни причини.

Близките съседски и приятелски отношения между свидетеля и ответика З. не се отричат, а се потвръждават от последния в обясненията му по чл. 176 ГПК, както и от показанията на св. Г..Последната твръди, че имали и отношения по повод осъществявана съвместна дейност-пълнене на пожарогасители. Дали това е било преди или продължава сега, дали свидеттелят помагат безвъзмездно или получава и приходи, не се установи по убедителен начин, но и не е от съществено значение. Очевидно е, че се касае за дългодишни отношения между доста близки хора и това следва да се има предвид, при преценката на свидетелските показания. Фактите, с които той свръзва точния си спомен за датата, въпреки изминалите 16 години от тогава, не бяха установени с конкретни доказателства по делото и остава съмнението дали наистина са се осъществили или са нарочно поднесени от свидетеля по този начин за създаване на впечателение за достоверност на казаното относно момента на съставяне на описа.