Решение № 317 от 07.08.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. П. 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100200 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Г. С., ЕГН ********** от гр. П. ул. „В. К." № **, действащо чрез адв. М. К., обективираща обективно кумулативно съединени осъдителни претенции срещу „ВЛ. М." ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. П. ул. „С. К." №**, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Вл. Ст. Ст., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че съгласно сключен между страните трудов договор № 007/17.02.2022 г. е изпълнявал в ответното дружество длъжността "шофьор на товарен автомобил (международни превози)", при договорено работно време 8 часа на ден, трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Сочи, че договорът е сключен при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Сочи, че след изтичане на срока за изпитване /17.08.2022 г./ трудовото правоотношение се трансформирало в безсрочно.

Сочи, че със Заповед № 011/01.08.2025 г. правоотношението между страните е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

1

Сочи чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Сочи чл. 319 от КТ, съгласно който "Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни".

Твърди, че при постъпването си на работа в дружеството-ответник е представил Решение на ТЕЛК, което не е взето в предвид при изчисляването на броя дни, полагащи му се като платен годишен отпуск. Твърди, че към момента на сключване на трудовия договор с ответното дружество е декларирал пред работодателя си Експертно решение № 0080 от 12.01.2022 г., съгласно което ищецът е със 71% намалена работоспособност поради диагноза „Анкилозиращ спондилит". Твърди, че във връзка с посочената разпоредба /чл. 319 ТЗ/ има право на още 6 дни платен годишен отпуск. В тази връзка счита, че ответникът му дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск както следва: 1 014 лева за неползвани 26 дни платен годишен отпуск за 2023 г.;1 212,90 лева за 26 дни неползван платен годишен отпуск за 2024 г.

И 861,90 лева за 16 дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г. или в общо сумата от 3088,50 лева с еврова равностойност 1579,12 евро.

Твърди, че не е използвал правото си на платен годишен отпуск, във връзка с което е направил опити да разговаря с работодателя си, за да поиска да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяването на ТПО. Сочи, че опитите били неуспешни.

Твърди, че работодателят не му е изплатил дължимото обезщетение по чл.

224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, дължим за общо 68 работни дни.

Сочи, че е депозирал жалба до Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Бл. във връзка с която е уведомил за редица нарушения от страна на ответното дружество, а именно неосигуряване и неизплащане на полагаемия му платен годишен отпуск за периода 2022 г. - 2025 г., както и че е декларирал пред работодателя си Решение на ТЕЛК, което не е взето предвид това, че му се 2 дължат по още допълнителни 6 /шест/ дни платен годишен отпуск за всяка календарна година. При извършената проверка по сигнал с вх. № 25158673/21.11.2025 г. от страна на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Бл. са изискани документи от ответника, който на 10.12.2025 г. представил пред Дирекцията част от изисканата документация на дружеството. При преглед на представеното лично трудово досие на ищеца се установило, че между него и дружеството е сключен трудов договор № 007/17.02.2022 г. за изпълнение на длъжността "шофьор на товарен автомобил (международни превози)", при пълно работно време: 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. В т.5.1 от трудовия договор е определено: „основен/удължен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ за срок от 20 работни дни. Със Заповед от 01.08.2025 г. на основание чл. 325. ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /по взаимно съгласие/ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.08.2025 г., като в последната е определено: „На работника/служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 60 дни, съгласно чл. 224. ал.1 от Кодекса на труда". Също така е представено и Споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие от 01.08.2025 г. Установено е, че в Заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и в Споразумението е положен подпис от ищеца. В хода на проверката са изискани молби и заповеди за ползван годишен отпуск, или документ, с който да е отложено ползването му, но такива не са представени от страна на дружеството - работодател. В разплащателните ведомости на дружеството за периода на месец февруари 2022 г. до месец август 2025 г. включително, не е отразено ползването на платен годишен отпуск и съответно не е изплатено трудово възнаграждение. При проверката е представен разходен касов ордер от 01.08.2025 г., съгласно който е изплатено срещу подпис на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. Ищецът твърди, че не е получавал обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 500 лева, както и че не е подписвал РКО.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 088,50 лева с еврова равностойност 1 579,12 /хиляда петстотин седемдесет и девет евро и дванадесет евроцента/ евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо 3 за общо 68 работни дни, от които както следва: 1 014 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск 26 дни за 2023 г.;1 212,90 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск 26 дни за 2024 година и 861,60 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск 16 дни за 2025 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Ищецът претендира сторените по делото разноски, включително и предоставената адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В законоустановения срок ответникът чрез договорен процесуален представител депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост и неоснователност на предявените претенции. Не оспорва сключването на процесния трудов договор и факта, че ищецът е престирал труд за ответника по делото. По отношение на решенията на ТЕЛК, заявява, че тези решения не са му представяни и той не е знаел за тях, което е причината в трудовия договор, сключен между страните, полагаемият платен годишен отпуск да е уговорен в размер на 20 работни дни. С посоченото обосновава теза за неоснователност на претенциите за дните над 20 за 2023 година и 2024 година и над 12 за 2025 година.

По отношение на претенцията за 2023 година, релевира възражение за изтекла давност по чл. 176а КТ, съгласно която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случаите когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неизползването му.

Твърди, че правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т. е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 КТ. Посочва, че в случая двегодишният срок е 4 започнал да тече от 31.12.2023 година и е изтекъл на 31.12.2025 година, исковата молба е депозирана през 2026 година, т.е. след като е изтекъл давностният срок за ищцовата претенция за 2023 година.

Твърди, че с изтичане на предвидения в закона давностен срок е погасено не само правото на ползване на ищеца на платения годишен отпуск за 2023 година, но и правото му на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за тези две години на основание чл. 224. ал. 1, изр. второ от КТ, съгласно която разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който, не е погасено по давност.

По отношение на претенциите за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за годините 2023 година и 2024 година, счита че не е изпълнена процедурата по чл. 176 от КТ. Ползването на отпуската не е отлагано нито по инициатива на работодателя, нито по инициатива на служителя. Твърди, че поводът отпускът да не е отлаган се корени в начина на работа на дружеството и на шофьорите работещи в него. Шофьорите в дружеството извършват само и единствено международни превози, като уговорката с тях е, че им се заплаща на курс и следва да направят минимум курсовете, чрез които да си изработят работната заплата, уговорена в трудовото възнаграждение. Схемата на заплащане е такава, че до тази заплата се достига с курсове, които отнемат не повече от 10 работни дни. През останалото време шофьорите работят само ако имат желание да заработят повече пари. Твърди, че заплащането става изцяло по банков път.

Твърди, че през 2023 година, 2024 година и 2025 година ищецът не е полагал труд в продължение на повече от 50 работни дни за всяка от тези години. И това не се е случвало чрез писмена молба от страна на шофьора, а чрез устни договорки, но за тях са наясно всички шофьори, които някога са работили в дружеството, включително и С. и именно по негово желание той не е престирал труд през големи периоди от време. По този начин той е ползвал и предвидения от КТ платен годишен отпуск през всяка от годините, през които е бил на работа в дружеството. Твърди, че ответното дружество не извършва и никога не е извършвало дейност различна от транспорт.

С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни.

5

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от договорен процесуален представител, който поддържа предявените искове, сочи доказателства. Оспорва като несъстоятелни твърденията и възраженията на ответника. По същество на делото пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Представя доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства, приобщена е назначената по инициатива на ответника съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха непротиворечиво факта на сключване между страните на трудов договор с № 007/17.02.2022 г., по силата на който ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността "шофьор на товарен автомобил (международни превози)", при договорено работно време 8 часа на ден, трудово възнаграждение в размер на 650 лева, 20 работни дни платен годишен отпуск.