Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 05.06.2023, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 598/2021
Вид
Решение № 54
Подписан
05.06.2023
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100598 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г. от ..., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. С., обл. С. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е инициирал, за да може установи вземанията си.

Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 22.02.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 108/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 130 от 22.02.2021 г. за сумата от 212,22 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№ 7269966704/15.03.2018 г., 7271304107/15.04.2018 г. и 7272760333/15.05.2018 г., за периода от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от 7,47 лева – главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.10.2016 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 205 лева разноски по делото, от които 180 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 25 лева заплатена държавна такса.

В заповедта е посочено, че претендираните вземания представляват 1 задължения по следните договори, сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) и И. А. И.: Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 10.09.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 02.06.2017 г.;

Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........ от дата 08.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 12.10.2016 г.;

Договор за мобилни услуги за фиксиран номер ...... от дата 21.01.2014 г., със сключено към него допълнително споразумение от дата 04.03.2016 г.;

Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** (сменен от ......) от дата 12.10.2016 г. и договор за лизинг от дата 12.10.2016 г.

В заявлението по чл. 410 от ГПК е посочено, че услугите, предоставяни по договорите са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ......, под който номер са издадени горепосочените фактури.

С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника И. А. И., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) за сумата от 212,22 лева – главница, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори с абонатен № 004830772 за периода от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 7,47 лева – главница, представляваща незаплатени два броя лизингови вноски по договор за лизинг от дата 12.10.2016 г. за мобилно устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3408 4G 8 Grey, дължими за периода от месец 07/2018 г. до месец 09/2018 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 2,49 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането.

От страна на ответника, чрез назначения му особен представител, е подаден писмен отговор. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер, като се прави възражение, че е неравноправна клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, тъй като същата не е индивидуално уговорена и е нищожна. По тези съображения се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 108/2021 г. по описа на Районен съд Своге, като същите не се оспорват по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради което съдът ги възприема като автентични и верни. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са били обвързани от Договор за мобилни услуги от 10.09.2013 г. за мобилен номер .......... и сключено към него Допълнително споразумение от 02.06.2017 г. с избран абонамент „Тотал 30,99“ със срок на действие 24 месеца (до 02.06.2019 г.).

2

Страните са били обвързани и от Договор за мобилни услуги от 08.10.2013 г. за мобилен номер ............ и сключено към него Допълнително споразумение от 12.10.2016 г. с избран абонамент „Нонстоп 40,99/30,99 promo“ със срок на действие 24 месеца (до 12.10.2018 г.).

Страните са били обвързани и от Договор за фиксирани услуги от 21.01.2014 г. за фиксиран номер ................. и сключено към него

Допълнително споразумение от 04.03.2016 г. с избран абонамент „Home 5,90 промо“ със срок на действие 24 месеца (до 04.03.2018 г.).

Страните са били обвързани и от Договор за мобилни услуги от 12.10.2016 г. за мобилен номер ...........(сменен от номер ..........) с избран абонамент „Интернет 3500“ при стандартен месечен абонамент от 14,99 лева на месец, със срок на действие 24 месеца (до 12.10.2018 г.), както и от договор за лизинг към него от същата дата (12.10.2016 г.) със срок на действие 23 месеца, по силата на който от ищеца е предоставено на ответника мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3408 4G 8 Grey, а последният се е задължил да заплати 23 броя месечни лизингови вноски и една допълнителна, за да придобие правото на собственост върху устройството или в случай, че не го върне на лизингодателя в срок от един месец след изтичане срока на договора, всяка от които вноски е в размер 2,49 лева с ДДС. Мобилното устройство, посочено в т. 7 от договора за мобилни услуги е получено от ответника, видно от чл. 4 от договора за лизинг.

Налице е неизпълнение по горепосочените договори за отчетния период от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. от страна на ответника, който не е заплащал месечни абонаментни такси, които не са обвързани с фактическото потребление и са предварително определени в договорите за мобилни услуги, а относно използваните услуги следва да се отбележи, че това обстоятелство не се оспорва от ответната страна, в който смисъл е изричното изявление на назначения му от съда особен представител, направено в о.с.з., проведено на 07.02.2023 г. С оглед доказването от ищеца на горните факти, тежестта за доказване на евентуално направени плащания е на ответната страна, като доказателства в тази насока липсват по делото. Мобилното устройство, посочено в Договора за мобилни услуги от 12.10.2016 г. и в договора за лизинг от същата дата е получено от потребителя, както вече се посочи, но отново липсват доказателства за извършени плащания на дължимите суми за процесния период. Тъкмо обратното – от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задълженията на ответника по процесния договор за лизинг са в размерите, претендирани от ищеца, доколкото не са платени три вноски по 2,49 лева или общо 7,47 лева, а задълженията за месечни абонаментни такси и за използвани услуги са в размер на 239,13 лева, което надвишава претендираната от ищеца сума от 212,22 лева, но това обстоятелство не може да бъде съобразено от съда (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).

Във връзка с неизпълнението и по силата на общите условия мобилният оператор едностранно е прекратил договорите за мобилни услуги. Съгласно чл. 12, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг, месечните лизингови вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги.

3

Освен това, към датата на приключване на съдебното дирене е настъпил падежът на всички претендирани от ищеца суми по договора за лизинг и за ответника е възникнало задължение да ги плати. По делото липсват доказателства от ответната страна да е извършено плащане на същите, както и да е върнато на лизингодателя мобилното устройство, като дори липсват подобни твърдения по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните:

Налице са валидни договори за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг, сключени между ищеца и ответника. „Теленор България” ЕАД (към днешна дата с наименование „Йеттел България” ЕАД), чрез лицата които го представляват, доказа съществуването на вземанията, размера им и тяхната изискуемост. Ответникът не представи доказателства, че е изпълнил задълженията си по договорите.

По силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело не се събраха доказателства такива да са налични, включително тази, сочена в писмения отговор. Това е така, доколкото в настоящия случай до приключване на съдебното дирене по делото е настъпил падежът на всички задължения по договора за лизинг, с оглед на което е неотносимо по делото дали е настъпила или не предсрочна изискуемост на задълженията по него и какви са условията за това, предвидени в общите условия, приложими за процесния договор за лизинг и по-конкретно в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от същите.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 855 лева, от които внесен депозит за особен представител в размер на 300 лева, внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и 75 лева – заплатена държавна такса.

Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в заповедното производство, които са в размер на 205 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. И., ЕГН

**********, с адрес: с. Я., общ. С., обл. С., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 212,22 лева – главница, представляваща неплатени месечни абонаментни 4 такси и използвани услуги за периода от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........ от дата 10.09.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 02.06.2017 г., Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........ от дата 08.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от дата 12.10.2016 г., Договор за фиксирани услуги за фиксиран номер ............ от дата 21.01.2014 г., със сключено към него допълнително споразумение от дата 04.03.2016 г. и Договор за мобилни услуги за мобилен номер ............ (сменен от .........) от дата 12.10.2016 г., за които са издадени фактури №№ 7269966704/15.03.2018 г., 7271304107/15.04.2018 г. и 7272760333/15.05.2018 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,47 лева – главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.10.2016 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 130 от 22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 108/2021 г. на Районен съд Своге.