Разпореждане № 1850 от 18.11.2024, Районен съд - Котел

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1850 гр. К., 18.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – К. в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова като разгледа докладваното от М. В. Грунова Гражданско дело № 20242210100884 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. К. Р. и С. К. Р., чрез адв. Д. М., срещу наследниците на Х. А. Д.- М. Х. И., Х. Х. Д., З. Х. Д., Б. Х.

Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик на 288 ид. ч. от 865 ид. ч. на дворно място, находящо се в с. Г., Община К., област С., представляващо парцел XVI-238, в кв. 52, по плана на с. Г., ведно с построената в двора жилищна сграда с площ от 24 кв. м. и паянтова стопанска постройка от 23 куб. М., като правото му на собственост възникнал от договор, обективиран в нотариален акт № 107, том 1, дело № 192/96 г.

Ищецът твърди още, че за останалата част от имота собственик е Х.Х.

Д. /Х. А. Д./. Като посочва, че в тази част от дворното място сега живеел ответникът – З. Д., който изграждал сгради, без да се съобразява с плана на дворното място, без разрешения и проекти. След извършено заснемане от геодезист, ищецът разбрал, че ползва по-малка част от прехвърленото му дворно място.

Ответникът З. Д. отказал да води разговор с ищеца, както и да представи документ за собственост и разрешение за строеж на сградите.

След запознаване с исковата молба и при проверка по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Исковата молба е предявена от двама ищци, но въведените твърдения са в единствено число. Правният интерес от предявяване на иска и юридическия факт от който произтича правото на собственост, са достатъчно обосновани, но за съда остава неясно дали те са въведени само за единия от ищците или за двамата.

В петитума на исковата молба са въведени разнопосочни искания съгласно чл. 2 от ГПК за защита на имуществено право.

Правото на иск принадлежи на носителите на спорното материално право на собственост и именно те са страните в гражданския процес съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК.

Недопустимо е упражняването на правото на иск чрез предявяване от 1 свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК. Исковата молба е предявена от В. К. Р. и С. К. Р., а дори и в представеното пълномощно към депозираната искова молба, упълномощител и ищец е само В. К. Р.. Петитумът на исковата молба следва да съдържа надлежно искане за признаване на установено, че ищците са собствениците на идеалната част от имота на посоченото деривативно придобивно основание, като страните и недвижимия имот бъдат индивидуализирани според действащия кадастрален(ако има такъв) или регулационен план.

Искане е също недопустимо, тъй като не е посочен начина на възникване на общата съсобственост, а поставено при условието, че ответникът З. Д. няма документ за собственост т.е доказателства за своето право на собственост. Недопустимостта следва поради това, че в производството по съдебна делба е особено исково производство, развиващо се по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, докато главното искане на страните е по реда на чл. 124 от ГПК. Допустимо е в производството по съдебна делба да бъде въведен и положителен установителен иск за собственост, но не и обратното, както е заявено, за да се уредят отношенията и да се защити собствеността на ищците.

При служебно направена проверка на депозираната искова молба, съдът констатира, че ответникът Б. Х. Д. е починал, като на ищеца следва да се дадат указания в тази насока, тъй като съгласно ТР 1/2017г. на ВКС процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Доколкото е видно, че се касае за спор за собственост или делба, исковата молба подлежи на вписване, но указанията за това следва да бъдат дадени след отстраняване на горните нередовности.

Отделно от това исковата молба е подадена по електронен път, чрез електронна поща, като по начина на постъпване на исковата молба, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.102з, ал.3, изр. второ от ГПК дали е приложима към конкретното производство. Съгласно цитираната разпоредба „Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива.“ Именно във връзка с изречение второ на този член е уредено изискването на изр. трето от същата алинея – „ За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.“ Извън хипотезата на чл.83 от ГПК, какъвто е и настоящият случай - ищецът следва да заплати такса към РС К..

Предвид горното, исковата молба следва да бъде оставена и на това основание без движение, а на ищците да бъдат дадени указания за отстраняване на горните нередовности.

2

Ръководен от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №СД-02-062979/12.11.2024 г., предявена от В. К. Р. и С. К. Р., чрез адв. Д. М., срещу М. Х.

И., Х. Х. Д., З. Х. Д., Б. Х. Д..

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да уточнят обстоятелствената част на исковата молба, като посочат дали въведените твърдения касаят двамата ищци или само единия от тях, както и да приведат в съответствие петитума и обстоятелствената част на исковата молба.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да конкретизират петитума, като посочат: дали се иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че В. К. Р. и С. К. Р. са собственици по силата на НА на 288 ид. ч. от посочения недвижим имот, като инивидуализират имота по действащия кадастрален/регулационен план.

Или се иска от съда да извърши съдебна делба на посочения недвижим имот между ищците и ответниците, като УКАЗВА на ищеца и служебно известен факт за починало лице, а именно: Б. Х. Д., като на ищеца следва да се дадат указания и в тази насока, тъй като съгласно ТР 1/2017г. на ВКС процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметката на РС К. такса в размер на 27 лв, съобразно мотивите.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неотстраняване на констатираните нередовности, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3