Решение № 360 от 04.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Ямбол, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20262330100016 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба "Юробанк Б.” АД- гр.С, представлявана от *** Д. Ш. и П Д., срещу Т. К. Т. от гр.Я. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***от ***г. за сумата от 40000 лв., която е усвоена. Длъжникът е следвало да погасява дълга си разсрочено, до изтичане на крайния срок на 04.01.2032 г., с плащане на месечни вноски. Ползваният кредит се олихвява с определен референтен годишен процент. Погасена е част от кредита, като ответникът е преустановил редовните плащания на 04.07.2024 г., пропускайки четири месечни вноски. Към 31.07.2024 г. е формирано трайно просрочие в размер на 2401.29 лв. Тъй като ответникът не е заплащал дължимите вноски на падежите, целият кредит е станал предсрочно изискуем с уведомяването на длъжника на 04.09.2025 г. чрез залепване на уведомление от ЧСИ по чл.

47 от ГПК на адреса му в гр.Я. Възникнало е и вземане за банката за обезщетение за забавата –лихва за просрочие. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК срещу длъжника, уважено частично за главница в размер на 36 850,00 лв. от съда, който е постановил отказ относно исковите суми. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на банката-ищец сумите: главница в размер на 1 463,96 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 4 823 лева - възнаградителна лихва за период от 04.07.2024 г. - 04.09.2025 г., сумата 2 216,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.08.2024 г. - 07.10.2025 г., за които е отказано издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на РС-Т.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска 1 присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен и е направил искане за прекратяване на производството по делото или евентуално за отхвърлянето му. Заявено е, че настоящият осъдителен иск е недопустим като заведен след влизане в сила на разпореждането на заповедния съд, с което е отказано частично издаването на заповед за незабавно изпълнение за процесните суми. Относно неоснователността е заявено, че не е доказано възникване на вземането на кредитора и изискуемостта му, съответно забавата на длъжника. Направено е позоваване на доводите на заповедния съд относно недействителност на договора на осн. чл.22 от ЗПК и поради наличие на неравноправни клаузи. Ответникът не се явява в с.з.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***г. за сумата от 40000 лв., която е усвоена от ответника.

В чл.1 ал.2 от договора за кредит е уговорено, че в случай че във връзка с този договор се сключи застраховка по програма „Защита на плащанията“, чиято премия е платима еднократно, необходимата сума е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита. Съгласно чл.3.1 за усвоените суми от кредита се дължи годишна лихва, като за първите шест месеца от срока на издължаване на кредита („Период на прилагане на фиксирана лихва“) се дължи лихва, изчислена при прилагане на годишен лихвен процент в размер на на 5,390 %, а от седмия месец до крайния срок на издължаване на кредита („Период на прилагане на променлива лихва“) се дължи лихва, изчислена при прилагане на годишен лихвен процент, който представлява сбор от приложимия към началната дата на периода референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2,890 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент „ПРАЙМ“ на „Юробанк Б”АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите. Според чл.3, ал.9 годишният процент на разходите /ГПР / е 7,860 %, а общата държим сума от кредитополучателя е 53 347,58 лв., изчислена към момента на сключване на договора. В чл.8, ал.1 е посочено, че погасителните вноски, съгласно погасителния план, се изплащат до 4-то число на месеца. Според чл.9 при просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост се дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва, чийто размер се определя от МС. Представено е Приложение № *** - Методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити на „Юробанк Б.”АД.

Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, по разплащателна сметка в левове с титуляр ответникът е предоставена и усвоена сума в размер на 40 000 лв.

От нея са платени 20,00 лв. - такса за обработка на документи, 380,00 лв. - комисионна за обработка на документи и 39 600 лв. са изтеглени от Т. К. Т.. За периода 04.02.2024 г. 2 04.07.2024 г. погасените задължения по Договор за кредит № ***г. са общо 2 753,99 лв.

Заплащани са и застрахователни премии. Непогасена е главница в размер на 38 313,96 лв.

Начислената и непогасена договорна лихва за периода 04.07.2024 г. - 04.09.2025 г. е в размер на 4 853,69 лв., равняващи се на 2 481,65 евро. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва за забава върху непогасената главница, за периода от 05.07.2024 г. /датата, следваща падежа на първата непогасена вноска/ до 07.10.2025 г. е в размер на 3 661,83 лв. По отношение на процесния договор за кредит счетоводството на „Юробанк Б.”АД е водено редовно.

В с.з. вещото лице пояснява, че кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“. Не е установило, дали има застраховка „Защита на плащанията“. Плащал е вноски по застраховка „Живот“, като в самото основание на плащането е посочено, че сумата е във връзка с кредитна сделка № *** Получател на сумата е „Кардиф Животозастраховане“, а не банката. Няма превод от банката към застраховател на част от главницата.

В делото е приложено Пълномощно рег. № *** г. с нотариална заверка на подписите на представителите на ищеца, с което е упълномощен *** М З. и др. *** да представляват банката като подписва и изпраща до длъжници покани за доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на предсрочна изискуемост по просрочени вземания (кредити) и др. и да упълномощава адвокати с правата по пълномощното. Видно от представеното от ищеца Уведомление за обявяване на предспочна изискуемост на вземане по процесния договор за кредит, подписана от адв. З.а, от името на банката е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Видно от Констативен протокол от 14.01.2025 г. на ЧСИ Н Д с район ОС-В, уведомлението е връчено на посочен от банката адрес на длъжника в гр.Варна по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. На постоянния и настоящ адрес на ответника уведомлението е връчено от ЧСИ И Х с район ЯОС също по реда на чл. 47 ал.5, видно от Уведомление и Разписка за залепването му на 21.08.2025 г., Протокол за посещения и писмо от ЧСИ от 09.09.2025 г. до адв.З..

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление от срещу ответника за част от главницата -36 850,00 лв., както и постановяването на отказ за издаване на заповед за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на РС-Т. Съдът е указал на ищеца да предяви осъдителен иск на осн. чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК, какъвто е предявен в указания срок.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД - да бъде осъден ответникът да заплати вземанията на банката-ищец за сумите, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Исковете са допустими, както с оглед разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК, така и предвид наличието на общата за всички осъдителни искове предпоставка за допустимост при твърдение за неплатени парични вземания. Постановяването на отказ с разпореждане в 3 заповедното производство е предпоставка, а не процесуална пречка за допустимостта на предявените искове в настоящия процес. Отказът, както и самата заповед за изпълнение, не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Ищецът претендира вземания за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма.

В случая формата е спазена, доколкото се касае за сключен между страните договор, подписан от всяка от тях.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен от длъжника. Банката е предоставила сумата по разплащателна сметка, посочена в заключението, открита на ответника.

Касае се за валиден договор, като нито самият ответник, нито заповедният съд са посочили конкретни клаузи от него, които смятат за нищожни. Настоящият съд при служебно извършена проверка за нищожност съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС не установява такива клаузи, водещи до недействителност на целия договор.

Процесният договор за потребителски кредит би бил недействителен при неспазване на императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , вр. с чл.10, ал.1 ЗПК- в случай, че е била уговорена посочената още в чл.1 ал.2 застрахователна премия, платима от кредитора на съответния застраховател, включена в общия размер на кредита и в общата дължима сума.

Фигуриращата в текста на договора клауза съдържа обаче условие за допълнително договаряне на застраховката, за което липсват данни по делото. Невключването на визираната в текта застрахователната премия, платима от банката по застраховка „Защита на плащанията“, като част от общите разходи по кредита, при изчисляването на ГПР, би създало невъзможност или поне значително затруднение на потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР би въвело в заблуждение кредитополучателя, като го мотивира за сключване на договор, който при обявяване на всички условия едва ли би сключил. С подобни действия, според съдебната практика, кредиторът заобикаля императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи обаче, че в случая е уговорена друга застраховка- „Живот“, която според вещото лице е заплащана не от отпуснатия кредит от банката, а от самия кредитополучател директно на застрахователя. Т.е. не е включена в общия размер на кредита. Не е установено по делото подвеждащо отразяване на действителния процент на разходите в противоречие с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

4

Заповедният съд се е позовал на чл. 23 от ЗПК, уреждащ, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не е изложил доводи обаче, на кои конкретно факти от правоотношението между страните почива изводът му за приложимост на тази правна норма и защо е приел, че следва да настъпят правните й последици, ответникът да дължи връщане само на неплатената част от главницата.

С оглед на това сключеният договор е породил правни последици, включително уговорените при неизпълнение на длъжника. Не е спорно неплащането на описаните в исковата молба вноски, установено и от вещото лице, довело до пораждане на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. За последното длъжникът е уведомен от ЧСИ по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК на 05.09.2025 г., а и с връчването на преписите от исковата молба и приложенията й. Съгласно задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС) предсрочната изискуемост настъпва с уведомяването на длъжника. Според Решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В посочения смисъл е и Решение № 60009/02.06.2021 г. по т. дело № 2891/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. Такъв отговор на материалноправен въпрос е даден и в Решение № 118 от 19.07.2024 г. по т. д. № 1580/2023 г., ІІ т. о. на ВКС, според който при удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост.