Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 821 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 665/2024
Вид
Определение № 821
Подписан
09.10.2024
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430200665 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 325 от 27.06.2024г., постановено по настоящото АНД № 665/2024 г. по описа на РС – гр. Плевен, съдът е изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 0063147 на ОДМВР - Плевен, с който на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди /лева на „А. СС“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, п.к. 7000, бул. „******“, *********, представлявано от управителя Б.Р.К., за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

По делото е постъпила молба от ОДМВР – Плевен, представлявано от Д. старши комисар Ж.Л., за изменение на решение № 325 от 27.06.2024г., постановено по настоящото АНД № 665/2024 г. по описа на РС – гр. Плевен в частта за разноските, тъй като счита, че адвокатският хонорар е прекомерен.

По делото от страна на „А.С СС“ ООД е депозирано становище чрез процесуалният им представител адв. Т. М. от САК, съдържаща становище за неоснователност на заявеното искане за редуциране на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Плевен.

Съдът като прецени доводите на страните, както и събраните по делото 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.2 от ГПК (т.е. в едномесечен срок от постановяване на окончателния съдебен акт), поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 0063147 на ОДМВР - Плевен, като неправилен и незаконосъобразен.

Със същото решение съдът е осъдил ОДМВР-гр.Плевен да заплати на „А. СС“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, п.к. 7000, бул. „******“, *********, представлявано от управителя Б.Р.К. деловодни разноски в размер общо на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., представляващи договорени и платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред първа съдебна инстанция.

Заплатеният адвокатски хонорар, както е посочено и в становището депозирано от „А. СС“ ООД чрез адв. Т. М. е съобразено с правната и фактическа сложност по делото, като платеното възнаграждение покрива изцяло времето, което е било необходимо за проучване и предварителна подготовка по случая, включително и за търсене на относима съдебна практика, за провеждане на срещи между страните по делото, за изготвянето и депозирането на всички писмени документи по делото, както и неограничено процесуално представителство в рамките на една инстанция.

Съдът, за да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв. за първа инстанция е приел, че не е налице основание за редуциране размера на същото до минималния такъв, регламентиран в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липса на направено възражение за прекомерност.

По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в 2 касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по МОТИВИРАНО ИСКАНЕ на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, в настоящия случай това не е направено.

Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон.

Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.

За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия.

С оглед на гореизложеното, Съдът счита, че следва да отхвърли молбата на ОДМВР – Плевен представлявано от Д. старши комисар Ж.Л. за изменение на Решение № 325 от 27.06.2024г., постановено по настоящото АНД № 665/2024 г. по описа на РС – гр. Плевен в частта досежно редуциране на присъдените разноски на „А. СС“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на 3 управление – гр. Русе, п.к. 7000, бул. „******“, *********, представлявано от управителя Б.Р.К. в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност по делото, като платеното възнаграждение покрива изцяло времето, което е било необходимо за проучване и предварителна подготовка по случая, включително и за търсене на относима съдебна практика, за провеждане на срещи между страните по делото, за изготвянето и депозирането на всички писмени документи по делото, както и неограничено процесуално представителство в рамките на една инстанция.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ОДМВР – Плевен, представлявано от Д. старши комисар Ж.Л. за изменение на Решение № 325 от 27.06.2024г., постановено по настоящото АНД № 665/2024 г. по описа на РС – гр. Плевен, в частта досежно присъдените разноски, изразяващо се в намаляване на присъденото в тежест на ОДМВР – гр.Плевен адвокатско възнаграждение в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., заплатено от „А. СС“ за процесуално представителство пред първа съдебна инстанция, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4