Решение № 228 от 16.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20224500500480 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Д. С. Д., чрез пълномощника си адв.В. Р., от АК-Русе, е обжалвал решение № 661 от 19.05.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5213/2021г., в частите, в които са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на сумата от 7600лв. представляваща половината от заплатената цена на апартамента, собственост на страните, и сумата от 4758,59лв представляваща половината от изплатените от него суми по договор за кредит.Развива оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенциите за посочените суми са погасени по давност.Моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, при законните последици.

Въззиваемата Р. З. В., от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.Д. Т., от АКРусе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. С. Д. против Р. З. В., с която са предявени искове по чл.59 и чл.127,ал.2 от ЗЗД, ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 7600лв представляваща ½ от 15200лв. заплатените от него при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сумата 8438,84лв представляващи 1/2 от изплатени от ищеца заемни средства по договор за кредит и 2899,14лв представляващи ½ от заплатените лихви по кредита, с които суми ответницата неоснователно се е обогатила, за сметка на ищеца.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че процесният недвижим имот е закупен „само и единствено“ със средства на ищеца.Възразява, че исковете са погасени по давност, тъй като плащанията били извършени на 26.07.2013г.

По делото не е било спорно и от събраните доказателства, се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №18 от 26.07.2013г. на нотариус Р.П., рег.№*** в регистъра на НК, с район на действие Русенски районен съд, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№10814 от 26.07.2013г., Акт №11, т.27, страните са закупили от Р.Г.Р.-продавач, недвижим имот представляващ апартамент „В“, на втори етаж във вх.“А“, в ж.бл.№65, ж.кв.“Здравец“ в гр.Русе, с адрес ул.********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, със застроена площ от 48,59кв.м, с избено помещение №3, заедно с 6,19%ид.ч от общите части на сградата, за сумата 35200лв, от която продавачът заявява, че е получил 15200лв по банков път в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността, а остатъкът от 20000лв ще бъде изплатен на продавача със заемни средства, отпуснати на купувачите от „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД-Варна, за което банката вписва в своя полза договорна ипотека. В т.2. изрично е посочено, че Д. Д. и Р. В. купуват имота при равни права, за сумата от 35200лв, от която са заплатили на продавача 15200лв, а остатъкът от 20000лв ще бъде изплатен със заемни средства, отпуснати на купувачите от „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД. С исковата молба са представени заверени преписи от Преводно нареждане за кредитен превод, издадени от Сосиете 2

Женерал Експресбанк – АД на 26.07.2013г. и на 31.07.2013г. Първото преводно нареждане – от 16.07.2013г. е с получател Р.Г.Р. за сумата 15200лв като наредител е Д. С. Д.. По кредитното нареждане от 31.07.2013г. получател е Р.Р., на сума 20000лв –наредител Д. Д..

По делото не е било спорно, че към м.юли 2013г. страните са живеели на съпружески начала и че фактическото им съжителство е продължило до м.08.2021г.В съдебно заседание ищецът категорично е заявил, че заплатената в дена на сделката сума от 15200лв са негови лични средства и че той сам погасява кредита.Ответницата от своя страна е заявила, че родителите й нееднократно са им давали парични средства.Твърди, че са дали на страните 12000лв за да може ищецът да погаси свои предишни кредити. За апартамента им дали 10000лв.Помогнали за ремонта на имота със сума около 6000лв.

Свидетелката М. В., сестра на ответницата, и св.З.В., баща на ответницата, в показанията си твърдят, че за закупуването на апартамента родителите на ответницата дали на ищеца на ръка 12 000 лв.Според свидетелите, с част от тези пари ищецът погасил негови предишни кредити, за да може да тегли ипотечен кредит.С.В. си спомня, че и родителите на ищеца са дали пари за закупуване на имота-около 10000лв.

В първоинстанционното производство е приета съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че към м.юли 2013г. ищецът е имал договор за кредит – на 27.07.2011 г. изтеглил от "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД потребителски кредит в размер на 1715. 40 лв., който е изплатен до 10.07.2013 г. От констативно-съобразителната част на експертизата се установява, че на 11.07.2013г. по сметката на ищеца Д. Д. е постъпил входящ превод в размер на 12000лв. с основание „Превод за покупка на НИ“ и наредител П.Д. Д.а – майка на ищеца. На 26.07.2013г. Д. Д. внесъл в брой по сметката си 5000лв.

От представения Договор за жилищен кредит и от експертизата е установено, че на 23.07.2013 г. между "Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна, наричано за кратко Банката, от една страна и Д. С. Д., кредитополучател и Р. З. В. – в качеството й на съдлъжник, е сключен договор за ипотечен жилищен кредит на стойност 20000лв., усвоен по сметката на Д.

Д. и заплащан по тази сметка. От заключението по експертизата се 3 установява, че към датата на депозираната по настоящото дело искова молба – 23.09.2021г.,по кредита са изплатени суми в общ размер 22588,19 лв., от които 14921, 39 лв. главница, 6523, 38 лв. договорна лихва, 450 лв. такси, 23,10 лв наказателна лихва и застрахователни премии в общ размер на 670, 32 лв.

Предвид изложената фактическа обстановка въззивният съд приема следното :

Предявените искове са за заплащане на сума от 7600лв представляваща половината от заплатена от ищеца продажна цена на недвижим имот, придобит от страните в съсобственост при равни права, с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и на сумите 8438,84лв представляваща половината от изплатената от ищеца главница по договор за ипотечен кредит, по който страните са солидарни длъжници и 2899,14лв представляваща половината от заплатени от ищеца лихви по същия договор, с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията за сумата от 7600лв е погасена по давност и на това основание следва да бъде отхвърлена.Сумата от 15200лв е платена на продавача на имота на 26.07.2013г., а искът за ½ от сумата е предявен на 23.09.2021г. – след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Правилно съдът е приел, че позоваването на ищеца на нормата на чл. 115, ал. 1, б. "в" от ЗЗД , според която давност между съпрузи не тече, е несъстоятелно.Съгласно практиката на ВКС фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20 ЗЛС/отм./, чл.2 от СК от 1968г./отм./, чл.6,ал.1 от СК от 1985г./отм./ и чл.4 от СК от 2009г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. Текстът не може да се прилага нито по аналогия, нито разширително между съжителстващи на семейни начала. Същото се отнася и за презумпцията за съвместен принос, регламентирана в чл. 21, ал. 3 от СК.Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.59 от ЗЗД.

Решението е неправилно в частта, с който частично е отхвърлен искът 4 по чл.127,ал.2 от ЗЗД, като е прието, че част от изплатените от ищецасолидарен длъжник, заемни средства, са погасени по давност. Съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга. По делото е безспорно установено, че вноските по изтегления от страните ипотечен кредит са заплащани само от Д. Д. и при липсата на брак между страните, ответницата Р. В. му дължи половината от заплатените до образуване на настоящото дело суми по заема. Възражението за погасяването на част от вземането, поради изтекла давност за периода 23.07.2013г.-22.09.2016г. е неоснователно, по следните съображения : В случая не се касае за отношения между банка-длъжник, а за уреждане на вътрешни отношения между солидарни длъжници. Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже изпълнение. В случая страните по делото са имали общо солидарно задължение към кредитора им Банка „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД/след настъпили правноорганизационни промени - сега ДСК-ЕАД/, разделено на анюитетни вноски с определен размер и падеж на всяка от тях. В аспекта на отношенията длъжници-кредитор и с оглед уговорения начин на погасяване, задължението към банката-кредитор може да се определи като задължение за периодично плащане, тъй като са налице периодични повтарящи се еднородни задължения през определен период от време съгласно погасителния план. Не така обаче стои въпросът във вътрешните отношения между солидарните съдлъжници. Вземането на ищеца има своето основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД и то е изискуемо от момента, в който длъжникът изпълни цялото задължение.

От този момент започва да тече погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която в случая това е общата петгодишна давност. В случая регресното право на жалбоподателя-ищец спрямо ответницата възниква и е изискуемо на датата на последното извършено от него плащане на редовна погасителна вноска по процесния банков кредит, поради което петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаването на исковата молба в съда.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени в частта, с която искът с правно основание чл. 127, ал. 2, изреч. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 6579,39лв главница за 5 разликата до претендираните 11337,98лв, от които 8438,84лв представляващи ½ от изплатени заемни средства – главница и 2899,14лв представляващи ½ от изплатените лихви и такси и вместо това следва да се постанови осъждане на ответницата да заплати на ищеца тази дължима сума. Предвид изхода на спора по делото, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски по компенсация в размера над 52,43лв.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба ответницата дължи на жалбоподателя 95,17лв разноски по делото за заплатени държавни такси.В договора за правна помощ пред въззивната инстанция, сключен между жалбоподателя и процесуалния му представител е посочено, че уговореното възнаграждение от 780лв ще бъде заплатено до първо по делото заседание, но не се представят доказателства за това, поради което съдът не присъжда в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №661 от 19.05.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5213/21г. по описа на РРС, в частта, в която е отхвърлен искът по чл.127,ал.2 от ЗЗД, предявен от Д. С. Д., ЕГН********** против Р. З. В., ЕГН**********, от гр.Русе за сумата над 6569,39лв за разликата до 11337,98лв , представляваща погасителни вноски по договор за кредит, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Р. З. В., ЕГН**********, от гр.Русе да заплати на Д. С. Д., ЕГН********** сумата 4758,59лв като целия размер на дължимата сума е 11337,98лв.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be7c0c18-1444-434b-a069-aa1644dce7e7