Определение № 938 от 07.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 984/2025
- Вид
- Определение № 938
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.6 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 938 гр. София, 07.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600984 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
С определение № 1662 от 27.05.2025г., СГС, НО е потвърдил постановление на СГП от 04.10.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 553/2018 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18304/2018 г. по описа на СГП.
Срещу постановеното от СГС определение е постъпила жалба от адв.Д.П., в качеството й на процесуален представител на пострадалите С. Е. П. и Д. С. А.. В жалбата се посочва, че определението на СГС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В него не било взето отношение по доводи, изложени в подадените две жалби срещу постановлението на СГП, касаещи изготвените по делото експертизи. Отговор на поставени въпроси не бил даден и в самите експертизи. Твърди се, че основният порок на обжалваното постановление на СГП е възпроизвеждането на фрагменти от заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, които са възпроизвели частично медицинската документация, без да й е извършван анализ и без да е направена съпоставка с другите събрани доказателства, в частност с твърденията на пострадалите. Такива указания били дадени и в определение по нчд №724/25г. на 4-ти състав на САС, но не били изпълнени.
Процесуалният представител на пострадалите посочва в жалбата, че в нито една от изготвените експертизи не е било коментирано лечението на пациента в рамките на болничния му престой преди операцията, което всъщност е спорния момент по настоящото дело. Обръща се внимание, че обстоятелството, че болният не е искал поставяне на назогастрална сонда, не е основание да се пропусне в експертизите, каква е била конкретната терапия. Според защитата, в изготвените по делото СМЕ се наблюдава стремеж за избягване на отговорите на конкретно поставени въпроси — именно тези, които могат да доведат до извод, дали е допусната лекарска грешка. Експертите по всички назначени по 1 делото експертизи избягват отговорите на въпросите, свързани с установяване състоянието на пациента преди направената му операция, както и дали състоянието му е налагало извършването на „животоспасяващата операция“, от която той е починал.
В жалбата се посочва, че с постановление на СГП от 25.02.2020 г. е било указано назначаване на дoпълнитeлнa СМЕ, като на експертите отново са били поставени същите въпроси, които вече са получили отговор в двете предходни експертизи. От заключението на тази експертиза било видно, че на всички зададени на експертите нови въпроси не е бил даден отговор или е даден отговор, който не отговаря на зададения въпрос. Не бил даден отговор на въпроси, с които да бъде установено имало ли е изобщо влошаване на състоянието на пациента, което е наложило извършването на операция и какво консервативно лечение е проведено до операцията. Процесуалният представител на пострадалите посочва, че при отговорите на въпросите, експертите от всички експертизи не са посочили кое в състоянието на П. е наложило извършването на операция.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в медицинската документация на А. П. са налице противоречия относно това, дали той е бил с висок или нисък риск от оперативна интервенция. Според даденото заключение от интернист на 24.06.2018 г. в История на заболяването: „В момента пациентът е с нисък риск при оперативно лечение под обща анастеза“; а според отразеното в Предоперативната епикриза в графата й: “Консултации с интернист - с висок риск от оперативно лечение“, според отразеното в доклада на проф. В.
Д. до Изпълнителния директор на УМБАЛ “Александровска“ в графата: „консултации с интернист - с висок риск от оперативно лечение“.
Според защитата, в случая от най-съществено значение за решаване на въпроса дали е налице „незнание“ или „немарливо изпълнение на задълженията на медицински лица е отговорът на въпроса: съответства ли на медицинския стандарт и добрата медицинска практика при лечение на остър панкреатит извършването на операция след около 48 часа от приемането на пациент, колко време преди операция е необходимо да се провежда консервативно лечение, в конкретния случай, достатъчно ли е бил обема и вида на проведеното консервативно лечение.
Посочва се, че по делото няма спор, че след направената му операция А. П. не се е събудил изобщо, и че е бил в тежко състояние. Тези безспорни обстоятелства са били предмет на изследване и коментиране от всички експертизи, но те са без отношение към спорния въпрос: необходима ли е била операцията на П. или той е починал от инфекция, причинена от преждевременна операция.
Повереникът на пострадалите счита, че са неправилни изводите на съда, постановил атакуваното определение, че са изчерпани възможните доказателствени средства и способи за събиране на доказателства, както и че е изяснена фактическата обстановка. Не са били изпълнени и указанията, дадени с предходен акт на САС, според които следва да се направи изричен коментар на лабораторните изследвания до момента на операцията, които следва да бъдат анализирани от експертите, изготвили съдебно-медицинските експертизи..
2
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение №1662, постановено на 27.05.2025г. Софийски градски съд, НО, 24-ти състав по нчд №6853/2024г., на осн.чл.243 ал.6 т.1 от НПК е потвърдил постановление на СГП от 04.10.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 553/2018 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18304/2018 г. по описа на СГП.
В определението си съдът приел, че в заключенията на повторната седморна, допълнителната седморна и повторната деветорна експертизи се съдържат обосновани, категорични и ясни отговори на поставените от повереника въпроси, при предявяване на разследването, вкл. и на въпросите изложени в подадената до съда жалба. Направен бил и извод, че постановлението на СГП, с което е било прекратено наказателното производство е било законосъобразно и обосновано.
Контролната съдебна инстанция не споделя изводите, направени от първостепенния съд по следните съображения:
Досъдебно производство №553/2018г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№18304/2018г. по описа на СГП е било образувано на 20.11.2018г. за това, че на 25.07.2018г. в УМБАЛ „Александровска“, намираща се в гр.София, ул.“Св.Георги Софийски“ №1, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност е била причинена смъртта на А. Е. П. с ЕГН ********** от гр.*** – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
В постановлението е описано движението на делото, установените факти от постъпването на А. П. в болничното заведение на 24.06.2018г. до настъпването на леталния изход на 25.07.2018г. Много подробно са описани проведените действия по разследването – разпитани свидетели, изискани справки и медицински документи, преписка по проверка от ИА“МН“, медицинска документация относно лечението на П., назначени тройна СМЕ по писмени данни, повторна седморна СМЕ по писмени данни, допълнителна седморна СМЕ по писмени данни и повторна деветорна СМЕ по писмени данни.
Подробно била описана приетата за установена фактическа обстановка, като са описани всички данни от приложената по делото медицинска документация за лечението на А. П., поради което и не се налага тя да преповтаряна. Възпроизведени са отговорите в заключенията на четирите назначени съдебно-медицински експертизи.
Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство е било преповторено в атакуваното определение на Софийски градски съд.
Според настоящата съдебна инстанция, независимо от обема на изготвеното постановление за прекратяване, в него не са намерили отговор няколко въпроса, които са от значение за образуваното наказателно производство. Освен това не са били изпълнени и указанията, които друг състав на САС е дал в свое определение, с което е отменил 3 постановление за прекратяване. Отговори не са дадени и в атакуваното определение на СГС.
По делото не се спори, че А. П., че състоянието му се е влошило след проведената операция, както и че е починал от полиорганна недостатъчност, а за това, дали срокът от 48 часа /още по-конкретно 51 часа/ е бил достатъчен, за да се прецени какъв е резултатът от провежданото консервативно лечение и имало ли е обстоятелства /показания/, за да се пристъпи към операция. Цитирана е публикация на проф.Г. /също разпитан по делото/, според която ранната хирургична интервенция върху панкреаса през първите 14 дни след началото на болестта не е препоръчителна и в този смисъл следва да бъде даден отговор на този въпрос.
В обжалваното постановление никъде не е посочено в какво се е изразило консервативното лечение и въз основа на кои доказателства е прието, че такова е осъществено, не е посочено също така, кое в медицинската документация води до извод за „влошаващо се здравословно състояние на пациента“. Именно тези въпроси са многократно поставяни в хода на предявяванията на разследването, като те не са намерили отговор нито в назначените по делото експертизи, които не са дали отговор на тези въпроси.
Безспорно, по делото е приложена значителна по обем медицинска документация, от която за решаване на въпроса относно това, налице ли е „незнание“ или „немарливо изпълнение“ на задълженията на медицински лица е от значение тази, която касае периода от постъпването на П. в болницата до неговото опериране - от 24.06.2018 г. до 27.06.2018 г.
Тази медицинска документация не сочи влошаване на състоянието на П., което е наложило оперирането му. Нито в медицинската документация, нито в медицинските експертизи е посочено налице ли е медицински стандарт по отношение на лечението на остър панкреатит и спазен ли е този стандарт.
Не е даден отговор на въпроса от кои показатели или симптоми е прието, че консервативната терапия не повлиява, от кои показатели е направен извод, че състоянието на болния се влошава и въз основа на какво е взето решение за операция.
В изготвените експертизи не е било посочено кои стойности на значимите за възпаление показатели са се влошили, за да се обоснове извод, че се е влошило състоянието на пациента и от които да се установи неефективност на провежданото консервативно лечение.
Необходимо е да бъде отговорено със завишен риск или с нисък риск е била за пациента П. извършената операция, тъй като има противоречиви данни за това.
В нито една от изготвените съдебно-медицински експертизи /въпреки зададения въпрос/ не е отговорено от експертите кои медицински стандарти или утвърдена добра медицинска практика е била приложима в конкретния случай. Независимо от това, в цитираните от прокуратурата заключения на назначените съдебно-медицински експертизи е посочено, че не са налице нарушения на медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика, без те да бъдат конкретно назовани. За прецизност следва да бъде посочено, че в заключението на допълнителната комплексна седморна СМЕ /том 51 л.48 от 4 д.п./, в отговор на девети въпрос е посочено, че „..добрата медицинска практика за поведение при лечение на заболяванията се изучава по време на следването и специализацията, а медицинските стандарти са отменени от ВАС на 12.12.2014г.“ Това налага да бъде отговорено на въпроса, ако не съществуват медицински стандарти, то за кои медицински стандарти и правила на добрата медицинска практика експертите твърдят многократно в изготвените експертизи, че не са били нарушени.
За да бъдат изяснени всички факти от значение за воденото производство, следва да бъде даден отговор на поставения многократно въпрос от повереника на пострадалите относно това дали забелванията и нанасянето на поправки в историята на заболяването /ИЗ/ на пациента П. биха довели до промяна в първоначално отразеното състояние /след съпоставка с останалите установени данни/. Отговор на този въпрос следва да бъде даден от експерт графолог, като за целта е необходимо да му се предоставят оригиналните медицински документи.