Решение № 131 от 20.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500217 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №29 от 08.01.2021 година, постановено по гр. д. № 2178/2020 година Районен съд – Велико Търново е прието за установено , че П. П. П. дължи на "Т.Б" ЕАД, ЕИК.. сумата от 187,30 лв. – неустойка, начислена на основание т. III-3 от допълнително споразумение от 22.06.2018 година към договор за мобилни услуги от 19.02.2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПКС – 3.06.2020 година до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1145/2020 година на РС – Велико Търново. Със същото решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 205 лв.

Против това решение в неговата цялост е подадена въззивна жалба от ответника по делото П. П. П. чрез адв. А. К. като се навеждат оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Счита, че решението е недопустимо, тъй като липсвал идентетитет между заявеното по реда на чл. 410 от ГПК вземане и това предмет на предявения и разгледан от районния съд иск по чл. 422 от ГПК. Освен това решението било неправилно поради неговата немотивираност и неправилно приложение на закона – неправилно се прилага между страните по спора споразумението, което ищецът и КЗП са сключили, както и неправилно били приложени разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД и тези на Закона за защита на потребителите относно нищожността на клаузите за неустойка, 1 включени в договора между страните. Последните противоречали на ограниченията, предвидени в ЗЗП. Предвид това отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. В. Г. – пълномощник на ищеца "Т.Б" ЕАД, чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на атакуваното решение на районния съд. Оспорени са всяко едно от възраженията в жалбата. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни услуги договор за мобилни услуги от 19.2.2018 г., ответникът като абонат е избрал абонаментен план „Тотал 30.99” за телефонен номер *** с месечна такса от 30.99 лева. Договорът е сключен за срок от 2 години, като при сключването му потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на "Т.Б"ЕАД. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство и на ответника е предоставен iPhone SE при договорена обща лизингова цена от 611.57 лева. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца при изплащане на 23 месечни вноски от по 26.59 лева всяка.

Приложените са и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 19.02.2018г., декларация-съгласие от същата дата, Общи условия на "Т.Б" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 2

10.09.2010г., всички приложени по ч.гр.дело № 1145/2020г. по описа на ВТРС. Ответникът по жалбата е поел задължението да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ, а абонатът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за посочения по-горе телефонен номер, а именно: абонаментен план Тотал 30,99, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, като първоначалният срок е 24 месеца, стандартен месечен абонамент 30.99 лв. на месец, дата на издаване на фактурата – на 25-то число всеки месец.

Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия на "Т.Б" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Страните по договора са постигнали и уговорка, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока на договора по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на посочената неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвижда се при предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да дължи и част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора /т.11 от договора/.

Както бе посочено по договора за лизинг от 19.02.2018г. "Т.Б" ЕАД като лизингодател е предоставил на П. П. П. – лизингополучател мобилно устройство iPhone SE със зарядно устройство, упътване и гаранционна карта, а за ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 2...59 лв. с вкл.

ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.

На 22.06.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ***, според което се променя абонаментният план, който става „Тотал 36.99” при месечна такса от 36.99 лева с промоционални 15000МВ.

Жалбоподателят е издал на потребителя фактури, както следва: фактура № 7277087078 от 25.08.2018 за отчетен период 25.07.-24.08.2018г. на стойност 3...98лв. за месечна абонаментни такси; фактура № 7278423849 от 25.09.2018 за отчетен период 25.08.24.09.2018г. на стойност 3...98лв. за месечна абонаментни такси; кредитно известие № 7279756866 от 25.10.2018 за отчетен период 25.09.-24.10.2018г. на стойност -12,32лв.;

3 фактура № 7281236524/25.11.2018г., издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 187,30лв. и задължения от предходен период. Според справка за общо потребление за периода 25.09.-24.10.2018г. реално ползвани услуги няма.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 415 от ГПК – да се установи вземането на ответника по жалбата против жалбоподателя за сумата от сумата от 187.30 лева – неустойка, начислена на основание т. III-3 от допълнително споразумение от 22.6.2018 г. към договор за мобилни услуги от 19.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 3.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1145/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Според данните от заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба и отговора на въззивната жалба, тази сума се формира от суми по две неустойки: сумата от 92,46лв. като трикратен размер на абонаментната вноска и сумата от 94,84 лв. като част от отстъпката по т.7 от договора за полученото устройство – цялата в размер на 161,83лв.

Безспорно е обстоятелството, че страните са били в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключени договор за мобилни услуги от 19.02.2018г. и допълнително споразумение към него от 22.06.2018г. , според което е променен абонаментния план, който става „тотал 36.99“ и регулирани от Общи условия, като жяалбоподателят/ответник по иска/ е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора ищецът се е задължил да предостави на ответника договорените основни и допълнителни електронни съобщителни мобилни услуги по предпочитаните тарифни планове за предоставения телефонен номер. Ответникът е поел задължението да заплата за срока на договора съответната договорена месечна абонаментна такса. Наред с това е сключен и договор за лизинг по силата на който ищецът/ответник по жалбата/ е предоставил на ответника/жалбоподателя/едно устройство срещу задължението за заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2...59 лв. за срок от 23 месеца.

Жалбоподателят не спори, че не е изпълнил задължението си да заплати сумите по фактурите, посочени по-горе, за ползваните мобилни услуги, като единствения спорен момент по делото се явява действителността на клаузата за неустойката. Жалбоподателят твърди, че е заплатил всички лизингови вноски, но това негово твърдение не е доказано.

Страните не спорят и относно факта на прекратяване на сключения по между им договор за предоставяне на мобилни услуги. Съдът приема, че моментът на прекратяване на този договор най-късно е станало с подаването на исковата молба. Нещо повече това обстоятелство е настъпило в всъщност в един по-ронен момент - още към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказва, ако 4 такава клауза съществува уговорена в сключения между страните договор. Видно от доказателствата по делото – приложения договор и допълнителното споразумение, страните имат уговорена неустоечна клауза, която се оспорва като действителна от жалбоподателя – ответника по иска, като да е неравноправна и на това основание нищожна. Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя в тази насока. Видно от съдържанието на тази клауза от договора и допълнителното споразумение в случай на прекратяване на договорна пред първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаментни вноски до края на срока, но не повече от три стандартни вноски. Съдът не приема доводите на жалбоподателят, че така уговорената клауза за дължима неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не води до неоснователно обогатяване на кредитора по сключения договор. Неоснователно е твърдението на ответника по иска, че неустойката е уговорена в размер на всички останали месечни абонаментни вноски. Напротив, същата е ограничена до три месечни абонаментни вноски и това ограничение не е свързано единствено с възражение за прекомерност. В този смисъл не са налице хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Не е налице нищожност на клаузата за неустойка и във връзка с разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и на цената при предоставяне на устройство. Дължимостта на тази неустойка е съществуваща, уговорена е в договора за предоставяне на мобилни услуги и е свързана със сключения на същата дата Договор за лизинг на мобилно устройство на преференциални цени именно, защото е обвързано с предоставената мобилна услуга и избрания абонаментен план.