Решение № 50 от 28.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кюстендил, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 757 от 19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2406/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е отхвърлен предявения от Л. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ********, съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. *****, против Д. С. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. ****, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г. № 194, том 11, дело 5397 от 1997 г. на нотариус Е.П., при Кюстендилския районен съд, по отношение на 1/3 ид.ч. от прехвърлените имоти. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6 235 лв., представляваща сторени по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 о т Г П К е депозирана въззивна жалба от ищеца Л. С. М. чрез адв. Е. Т. - К., срещу така постановения първоинстанционен акт.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Сочи се, че 1 първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила с отказа си да назначи съдебно-медицинска експертиза, относно здравословното състояние на С.Г.. Счита се, че искането за назначаване на посочената експертиза не било преклудирано, доколкото е заявено с оглед на представена от ответника в открито съдебно заседание медицинска документация и в срока предоставен от съда за изразяване на становище по същата. Поддържа се още, че поисканата експертиза е следвало да бъде назначена служебно от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл.

195, ал. 1 от ГПК, доколкото същият няма необходимите специални знания, за да даде отговор на поставените медицински въпроси, без който съдът не би могъл да изгради становище относно твърдяното неизпълнение на поетото по договора за издръжка и гледане задължение. Ако се приеме, че първоинстанционният съд не бил допуснал съществено процесуално нарушение, се настоява, че съдът неправилно бил приел, че ответницата е доказала изпълнението на поетите от нея задължения по процесния договор.

Приема се, че анализът на показанията на свидетелите Ц. и Б. и медицинската документация по делото, налагат извод, че ответницата не е изпълнявала поетите с процесния договор задължения, доколкото здравословно състояние на баща й е налагало ежедневни грижи от трето лице, каквито не са му били осигурявани. Счита се, че последното косвено се установявало и от обстоятелството, че същият е бил хоспитализиран седмица след появата на симптомите му, което навежда на извод, че ответницата го е посещавала рядко и не е имала представа за неговото здравословно състояние. Твърди се още, че ответницата не само не е осигурявала средства за издръжка на баща си, а самата тя е била подпомагана финансово от него. Подчертава се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че предявеният иск по чл.87, ал. З от ЗЗД бил неоснователен, тъй като договорът бил съществувал 25 години и нямало данни някоя от страните да е считала, че престираните грижи са недостатъчни. От събраните по делото доказателства се установило, че алеаторният договор не е изпълнен в уговорения обем - на прехвърлителя не са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите му. Излагат се подробни съображения и по отношение на основателността на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание по чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, които предвид отхвърлянето на главния иск не са били разгледани от съда. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т.-К. поддържа въззивната жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък. Развива съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и с писмена защита вх. № 420/30.01.2025 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. С. Г. , чрез процесуалния си представител адв. Г. Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който сезиращият въззивната инстанция процесуален документ, депозиран 2 от ищеца, се оспорва като неоснователен. Развити са подробни доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Изложени са съображения, че ищецът се явява наследник на 1/6 идеална част от процесните имоти, т.к. същите са били притежавани в режим на СИО от прехвърлите по процесния договор - С.Г. и П. Г., след смъртта на която нейната ½ идеална част е преминала към ответницата Д. Г.. Оспорват се показанията на М. И. поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото и противоречието им с установените по делото обстоятелства за здравословното състояние и местоживеенето на С.Г.. Изложени са аргументи за полагани от ответницата грижи по отношение на последния, свързани с посещение при лекуващия му лекар, провеждано лечение в болнично заведение и разпределяне на лекарствата му в отделни кутийки. Поддържа се становище за липса на нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Счита се, че изложеното във въззивната жалба доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение поради настъпила пълна преклузия. Твърди се още, че ищцата била наследник на 1/6 идеална част от имота в с. Г.Б., а не на погрешно посочената във въззивната жалба 1/3 ид.ч. Сочи се, че пазарната цена на имота на адрес: гр. К., ул. **** възлизала на 72 943 лв., от които делът на С.Г. възлизал на 36 471,15 лв. В този случай 1/3 идеална част от този имот щяла да струвала 12 157,16 лв. или това е евентуално сумата, с която ответницата би се била обогатила. Моли постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Д. поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Излага съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт и претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък.

Въззивникът Л. С. М., чрез адв. Е. Т.-К. е подала и частна жалба срещу Определение № 1244 от 11.09.2024 г,, постановено по същото дело, с което е отхвърлена като неоснователна молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че присъждането на адвокатско възнаграждение под размера, определен с НМРАВ, с оглед Решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22, не било обвързано от наведено възражение за прекомерност от ответната страна. Поддържа се, че справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед осъщественото процесуално представителство, свеждащо се до участие в три открити съдебни заседания възлизал на 600 лева. В условията на евентуалност, се претендира, че на ответницата следвало да се присъди само първоначално уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2600 лв., за който бил представен договор за правна защита и съдействие в първоинстанционното производство. Сочи се, че е бил представен и втори договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., с идентичен предмет като на представения към отговора на 3 исковата молба. В тази връзка твърди, че съгласно разпоредбата на чл. л.78, ал.1 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на възмездяване подлежали само разноските по първия, тъй като последващите били без предмет. Да се приемело обратното означавало да се позволи на страната да злоупотребява с права и да може без основание да натовари насрещната страна с разноски, което противоречало на логиката и целта на закона. В договорите не се съдържали разграничение на хонорарите с оглед предявените искове, поради което и мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл, счита за неправилни.

Отправено е искане атакуваното определение на първата инстанция да бъде отменено, като присъдените в полза на ответника съдебно-деловодни разноски бъдат намалени на 635 лева, а при условията на евентуалност на 2635 лева.

Ответникът по частната жалба Д. С. Г., представляван от адв. Г. Д. оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че по делото не било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а претендираните разноски били в минимален размер, съгласно Наредба № 1.

Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно чл. 269,предл.2 от ГПК.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени обективно съединени искове – главен по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и евентуални по чл. 108 от ЗС и по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Като правопораждащи спорното право факти в исковата молба, ищцата Л. С. М. е посочила качеството си на наследник на С.Г. и извършената от него прехвърлителна сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт от *** г., № 194, том 11, дело 5397/1992 г. на нотариус П.-при РС-Кюстендил, с който в полза на ответницата Д. С. Г. се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. К., кв. ****, съставляващ апартамент № 3, с площ от 67.55 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи Вл. А.–от запад, от север–зЕ. площ, от юг–улица ****”, отгоре – ап. 6 на М. и отдолу ап. № 1 на С.С., ведно с избено помещение № 3, при съседи: от запад – 4 мазе № 23 на Н., от север – зЕ. площ, от юг – мазе на В. А., горе – ап. № 2 на Л. А.а и Вл. М., ведно с 2.169% ид. части от общите част на сградата и от правото на строеж върху държавна земя при съседи, както и правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в общ. К., с. Г.Б., м. ****, съставляващ земеделска земя с кад. № 476, състояща се от 600 кв.м., ведно с построена върху тази земя Масивна сезонна постройка от 20 кв.м. при съседи: север- асфалтов път за с. Г.Б., изток – парцел № 477, запад – парцел № 474, юг – черен път.

В исковата молба са изложени твърдения, че приобретателката не е изпълнявала задълженията си да полага грижи и да издържа прехвърлителя, като същият през цялото време на действие на договора живеел в с. Г.Б. и самият той осигурявал средства за издръжка на ответницата и децата й, които живеели в гр. К.. Поддържа се, че през 2018 г. здравословното състояние на прехвърлителя се влошило, но дори тогава ответницата не е полагала грижи за него. Твърди се, че когато М. И. посетил прехвърлителя в с. Г.Б. забелязал, че в къщата е мръсно, неподредено и нямало храна. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение до размера на 1/3 ид.ч., съобразно наследствените права на ищцата, като наследник на починалия прехвърлител по договора.