Определение № 4790 от 01.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4790 гр. Варна, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100502109 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:

1.Въззивна жалба на И. Д. П., чрез адв. Р. против Решение № 2755 от 18.07.2024 година, по гр.д. № 12547/2022 година по описа на ВРС, в частта, с което на основание чл. 344, ал.2 от ГПК е била осъдена И. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******** да заплаща на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******** за ползването на имота сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) месечно.

2. Въззивна частна жалба от И. Д. П., чрез адв. Р. против Разпореждане № 38163 от 16.09.2024 година, по гр.дело № 12 547/2022 година на ВРС, с което е върната въззивна жалба Вх.№ 67 533 от 22.08.2024 година против Решение № 2755 от 18.07.2024 година.

С първата жалба – насочена против Решението , в частта по чл.344 ал.2 от ГПК , се сочи, че то се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че П. ползва еднолично къщата и двора; още по малко е доказано според жалбата, че именно П. възпрепятства ищеца да ползва имота.

Оспорва се още качеството на изготвените две Съдебно оценителни експертизи, като се сочи, че реално те не са изпълнили своето предназначение и по същество не са отговори на нито един от поставените въпроси. Също според жалбата експертизите съдържат множество пороци, които ги правят необективни. По същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част и отхвърляне на претенцията.

Втората жалба е насочена против Разпореждането, с което е била върната въззивната жалба против решението. Лаконично е било отразено, че съдът е следвало 1 да предостави още една възможност преди да върне жалбата.

Отговор по делото не е постъпил.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Видно е по делото, че е бил предявен е иск за делба на основание чл.34 от ЗС от ищеца Н. Н. К., ЕГН ********** против ответницата И.

Д. П., ЕГН **********, които цели да подели между страните недвижим имот и движими вещи, както следва: недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.*********** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: град Варна, с.о. „Ален мак“, ул. „********** с площ от 619 кв.м., при граници: имоти с идентификатор ***********.9517, ***********.3882, ***********.3884 и ***********.2837, ведно с изградената в имота еднофамилна сграда на три етажа с идентификатор 10135.***********.3, със застроена площ от 140 кв.м. и РЗП от 335,73 кв.м.

Според твърденията в исковата молба страните са съсобственици при равни квоти на гореописания поземлен имот, който са придобили по силата на Договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 144, том LXXXI, рег. № 28815, дело № 17736/15.12.2011г. на СВВарна.

Според исковата молба ищецът сочи, че не ползва поземления имот и построената в него сграда, поради което отправя искане на осн. чл.433, ал.2 от ГПК съдът да постанови до приключване на производството за делба ответницата да ползва имота, като срещу ползването същата му заплаща сумата от 1500 лв. месечно.

В срока за отговор П. е оспорила наличието на съсобственост между страните по отношение на изградената в имота сграда и движимите вещи.

По делото е било установено от фактическа страна, че с н.а. №147, том III, рег.12665, дело №434/2011 г. на нотариус Кънчо Ицков, с район на действие РС – Варна се доказва, че ищецът и ответницата са придобили чрез договор за покупко-продажба следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10135.*********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящ се в землището на град Варна, с.о. „Ален мак“, с адрес на ул. „********** с площ от 619 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатор ***********.9517, ***********.3882, ***********.3884 и ***********.2837. На 23.08.2012 г. е било издадено разрешение за строеж №202 на Н. Н. К. и И. Д. П. за изграждане на вилна сграда в ПИ с идентификатор 10135.***********. На 17.09.2012 г. между страните по делото от една страна като възложители и „*********** от друга страна, като изпълнител, е бил сключен договор за строителство за изграждане 2 на вилна сграда в имота.

Установено е още, че през 2015 г. строежът е бил изцяло изпълнен в съответствие с одобрените проекти и е била изградена вилна сграда с идентификатор 10135.***********.3 със застроена площ от 140 кв.м, на три етажа, с предназначение вилна сграда – еднофамилна. В дворното място също така страните закупили и вградили басейн.

По делото са били изготвени две Оценителни експертизи:

От заключението на изготвената от вещото лице А. В. експертиза е видно, че експерта е описал имота и вещите в него, като в заключението е определило месечен пазарен наем за поземления имот с идентификатор 10135.*********** за периода 19.09.2022 г. – 31.12.2022 г. от 615 лева на месец, а за периода 01.01.2023г. – 06.02.2024 г. от 646 лева за месец. За сградата с идентификатор 10135.***********.3 е определен за периода 19.09.2022 г. – 31.12.2022 г. месечен наем от 3 894.00 лева, а за периода 01.01.2023г. – 06.02.2024 г. наем от 4 089.00 лева за месец.

Повторно назначената експертиза, изготвена от вещото лице И. И. е дала заключение за средна пазарна наемна цена 3 за поземления имот, както следва: за периода 19.09.2022 г. – 31.12.2022 г. – 585 лв. на месец, а за периода 01.01.2023г. – 06.02.2024 г. – 614 лв. на месец. За сградата е определен наем от 3438 лв. на месец за периода 19.09.2022 г. – 31.12.2022 г. и 3853 лв. на месец за периода 01.01.2023г. – 06.02.2024 г.

При тези данни виждането на съда е следното:

По жалба против Решението, в частта, с което на основание чл. 344, ал.2 от ГПК е била осъдена И. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******** да заплаща на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******** за ползването на имота сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) месечно:

По делото е била предявена въззивна жалба от страна на П. против Решението, с което е било уважено искането на ищеца и тя е осъдена да му заплаща сумата от 1 500 лева месечно - представляваща обезщетение срещу ползването на описания общ жилищен делбен имот съобразно правата му в съсобствеността до окончателното извършване на делбата.

По какъв начин ще се използва вещта зависи единствено и само от волята на нейните собственици. В случая се касае за годен живеене имот.С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС се прие, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл.

31, ал. 2 от ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от съсобствениците. При определяне на съдържанието на понятието лично използване на общата вещ се акцентира върху осъществено от съсобственика поведение, с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като се приема, че е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. Според дадените задължителни тълкувателни разяснения по прилагането на материалния 3 закон, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:

- той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,

- той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Наличието на една от посочените три алтернативни предпоставки, едновременно с отправяне на писмено искане от неползващ съсобственик до ползващия съсобственик, който го е получил, обуславя уважаването на претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС.

По делото между страните не се спори, че с исковата молба ищеца е отправил покана до ответника и в нея я кани да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му идеална част от имота по 1 500 лева, месечно, считано от подаването на исковата молба до приключването на делбения процес. Несъмнено е по делото, че самата ответница не само, че не допуска ищеца в имота, но дори оспорва собствеността му в него. Служебно известен факт на съда е и наличието на гражданско дело № 389/2023 година по ЗЗДН, с решението по което ищеца е бил и съдебно отстранен от имота.

По отношение наличието на една – първата, от трите алтернативни предпоставки е безспорно установено, че ответника и неговото семейство ползват целия процесен имот. Няма твърдения, че ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Следва да се посочи, че в рамките именно на своите 1/2 ид.ч. ищеца К. разполага с правото да ползва имота, като всеки един от съсобствениците следва да зачита правата на другите. В този смисъл докато между тях не е извършено разпределение на ползването било съдебно, било доброволно или до прекратяване съществуването на множество права на ползване на различни лица върху един имот по един или друг начин, всеки един може да ползва имота изцяло съобразно притежаваното право, което не изключва съществуването на другите права на собственост. В случая правата на съсобствениците се ограничават взаимно, защото макар и в обем на идеална част, правото на собственост на всеки съсобственик включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея.

4

В конкретния случай съдът приема, че достъпа на ищеца К. до целия имот е ограничено, респективно несъответно на притежаваните от него 1/2 ид.части. Изложените във въззивната жалба съображения, според които П. не е ограничавала достъпа му не се споделят от съда, те не почиват на доказателства, още повече, че самата П. е оспорила въобще наличието на съсобственост.

По отношение на двете изготвени Съдебно оценителни заключения ВОС намира, че изразените в жалбата доводи за тяхната необективност, са също неоснователни. И двете вещи лица са дали своята оценка, като са извършили всички необходими проверки, в рамките на тяхната компетентност. Факта, че не са успели да намерят адекватни пазарни аналози не прави заключенията им необосновани и/или необективни.

Самата специфика на обследвания район е затруднила вещите лица, но при все това те са дали своите заключения и е видно от тях, че разминаванията не са драстични. И двете заключения предполагат заплащане на месечен наем повече от 1 500 лева, като са били отчетени всички обстоятелства, касаещи самия имот – местоположение, обзаведеност, достъп до комуникации и прочее, ето защо съвсем правилно решаващия съд е присъдил търсената сума, като се е съобразил точно със заключенията на експертите. Ето защо, по тези съображения, въззивния съд намира, че жалбата не съдържа годни да променят виждането на съда, основания.

По отношение на Разпореждане № 38 163 от 16.09.2024 година:

Обжалва се разпореждането, с което е била върната въззивната жалба против Решението с лаконичните съображения, че съдът е следвало да предостави още една възможност да бъдат отстранени нередовностите.

Това съображение не се споделя и причините за това са следните:

След постановяване на Решението съобщението за него е достигнало до страната на 06.08.2024 година. На 22.08.2024 година е била депозирана въззивната жалба, а на 23.08.2024 година тя е била оставена без движение, като съдът е дал указания да се посочи коя част се атакува, да се внесе д.т. и да се представят преписи. Съобщението за това е достигнало до молителката на 03.09.2024 година, като изрично е било указано, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната, на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК. Едноседмичния срок е изтекъл на 10.09.2024 година /вторник/ присъствен ден, като на 16.09.2024 година решаващия съд е върнал жалбата.