Решение № 390 от 18.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Шумен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103219 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът Г. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес: ***, излага че на 10.01.2025 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: ***, с представители Л.О.Т. и З.К.Я. е сключен Договор за кредит №100914874 към Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019. По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищцата паричен кредит в размер на 500, 00 лева, която същата следвало да върне, като общата сума за връщане се равнявала на 553, 80 лева. На същата дата- 10.01.2025 г. ищецът бил сключил с другия ответник- „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Л.И.Б., Договор за възлагане на поръчителство, като този договор бил сключен с цел обезпечаване вземанията на кредитора по договора за кредит. По договора за поръчителство ищцата следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 368, 16 лева.

Ищецът излага доводи за нищожност на договора за кредит, поради неточно, неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР). Същият твърди, че 1 в ГПР по договора не е включено възнаграждението, което следва да заплати на поръчителя. В случай, че това възнаграждение, като действителен разход по кредита, било включено в ГПР, то размерът на последния би надвишил законопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на договора за кредит. На следващо място, излага твърдения за свързаност между кредитора и поръчителя, като заявява, че предвиденото в договора възнаграждение за поръчителя всъщност представлява скрита печалба за дружеството. Ищецът излага и подробни доводи за недействителност и на договора за възлагане на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, идентични с тези за договора за кредит.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за нищожен Договор за кредит №100914874 към Договор за кредитна линия № 3-56-9317-324019 от 10.01.2025 г., сключен между ищцата и първия ответник, поради противоречие със закона, и да се обяви нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 10.01.2025 г., сключен между ищцата и втория ответник, поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, представя писмен отговор, в който излага доводи и възражения за неоснователност на исковете.

Също в срока за отговор този ответник предявява, в условията на евентуалност, насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК, с искане да бъде осъдена ищцата Г. Г. Г. да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сумата от 188,77 евро (левова равностойност 369.20 лв.), представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 100914874 от 10.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете. Претендира и разноски.

2

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по този иск представя писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на претенцията на ищеца по насрещния иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на 10.01.2025 г. е сключен Договор за кредит №100914874 към Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на 500.00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством шест вноски. Видно от представения по делото препис от Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019, страните са уговорили лихвен процент по кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите (ГПР), описан в Приложение №1 към договора, който следва да бъде определен съобразно размера на отпусканата по договора сума, в случая на процесния договор- 43, 56 %. На датата, на която е сключен Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019 между ищеца и другият ответник„Кредит Гаранция” ЕООД е сключен и договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължението да отговаря солидарно с ищцата за всички нейни задължения, които възникват по силата на Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019. Предвидено е насрещно задължение на ищеца, в качеството му на потребител, за заплащане възнаграждение на поръчителя, като за конкретния договор за кредит (№100914874) възнаграждението е определено на сума от 368, 16 лева, което е платимо на месечни вноски по договора за кредит (шест месечни вноски, всяка в размер на 61, 36 лева). Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към 3 горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ бр.

100/2019 г.) се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите , произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.".

В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретните договори, ищецът изрично с настоящите искове се позовава на тяхната недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения препис от Приложение №1 към Договор за кредитна линия №3-56-9317-324019 от 30.10.2024 г., се установи, че ГПР се определя съобразно размера на предоставяната от кредитора парична сума и броя на месечните вноски, с които задължението следва да се погаси, като в конкретния случай е определен на 43, 56 %. Безспорно от свързания към договора за кредит договор за поръчителство става ясно, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ответника „Кредит 4

Гаранция” ЕООД. Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора още при сключване на договора (двата договора са сключени на една дата, при идентични начини), като е предвиден и размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора поръчител, което възнаграждение се определя в зависимост от предоставената в кредит сума и е платимо с месечните вноски по кредита. От текста на договорите и общите условия към договора за кредит става ясно, че гаранционната сделка е задължително условие за одобряване на кредита. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил 5 единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).

Посоченият в договора лихвен процент от 36, 00% не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК . При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.