Определение № 1068 от 11.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Плевен, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500509 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.130 от ГПК.

С определение №2344/13.06.2024г., постановено по гр.д.№2436/2024г.

Плевенски районен съд е върнал на основание чл.130 ГПК, исковата молба от В. Г. И. с ЕГН ********** от гр.Плевен **********, представлявана от процес.представител адв.Ф.П. от АК Плевен против Р. С. Б., с ЕГН ********** от гр.Плевен ********** по гр.д. № 2436/2024г. по описа на РСПлевен и прекратил производството по гр.д.№2436/2024г. по описа на РСПлевен.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от В. Г. И., чрез адв.Ф.П. от АК Плевен. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че възражението на ответницата за изтекла погасителна давност е неоснователно. Заявява също и че искът е заведен на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД. След като е погасила задължението на кредитополучателя, на когото е поръчител, ищцата има право да си поиска връщането на цялата изплатена сума, в която е включено задължението по кредита, лихвите по него и направените разноски по изп.дело. Счита, че в Закона няма такова задължение, поръчителят да иска в същото изп.дело да влезе в правата на кредитор към кредитоплучателя и наново да продължи същото изп.дело. Правата на поръчителя към главният длъжник по кредита са уредени в чл.143 ал. 1 от ЗЗД и неправилно PC е прекратил делото , като е приел, че поръчителя няма право да води исково производство и да си иска 1 обратно това, което е заплатил за сметка на кредитополучателя.

В заключение моли определението да бъде отменено, а делото да се върне на РС-Плевен за последващи процесуални действия.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна и не е взето становище по нея.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и допълнителната молба към нея, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да прекрати производството по делото Плевенски районен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД е недопустим поради липса на интерес. Предоставената от закона възможност длъжникът да встъпи в правата на кредитора по отношение на трето лице изключва наличието на правен интерес от провеждане на нов иск за платеното срещу длъжника, тъй като той не се нуждае от нов титул /изпълнителен лист/ за да събере вземането си.

Тези изводи на първата инстанция изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.

Фактическите обстоятелства по исковата молба изясняват, че ответницата е получила кредит от банкова институция, като ищцата и въззивен жалбоподател е нейн поръчител. Двете са осъдени солидарно да заплатят на банката сумите от 6091,29 лв. представляваща просрочена главница, сумата от 1045,28 лв. представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.10.2009г. до 10.11.2010г., сумата от 303,30 лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009г. до 27.12.2010г., сумата от 618 лв. представляваща просрочена лихва, съгласно чл.7 във вр. с чл.2 б.“в“,“г“ и „д“ от Анекс №1, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2010г., до изплащане на вземането, както и сумата от 161,16 лв. представляваща деловодни разноски, 1 законната лихва към този момент в размер на 146,46 лв., неолихвяема сума в размер на 2544,74 лв. в полза на взискателя. Тези суми били изплътени от В. И., като в хода на изпълнителното производство ЧСИ е налагал запор върху трудовото й възнаграждение.

Общата сума по удръжките от заплатата е в размер на 5555,38 лв към които се 2 прибавят и 62,20 лв. за справката и удостоверението и 40 лв. за вещо лице изготвило икономическата експертиза за мораторната лихва, което прави обща сума главница - 5657,78 лв., за която предявява и иска.

При осъществената проверка за редовност и допустимост на предявения иск, Плевенски районен съд е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като с осъдителния иск ищецът иска от съда не само да установи със сила на пресъдено нещо, че в негова полза съществува неудовлетворено от ответника притезание, но и да допусне принудителното му удовлетворяване. Поради това, ако ищецът вече разполага с право на принудително изпълнение, то за него липсва правен интерес от осъдителен иск срещу ответника за същото притезание, именно защото принудителното му изпълнение е вече допуснато. Така съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, респ. чл.

326, ал. 1 ГПК (отм.) поръчителят, който е платил на взискателя задължението на солидарно осъдения с него главен длъжник, може да иска изпълнение от последния въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установи пред съдебния изпълнител плащането с писмени доказателства.

Поради това поръчител, който е платил изцяло главното задължение, има правен интерес от регресен иск по чл. 143, ал. 1 ЗЗД за това, което е платил, срещу главния длъжник, само ако двамата не са били осъдени с изпълнителния лист солидарно да платят това задължение на взискателя. Ако обаче такава солидарност е вече постановена със съдебен акт и само поръчителят е платил на взискателя цялото задължение по издадения в полза на последния изпълнителен лист, то за поръчителя липсва правен интерес от регресен иск по чл. 143, ал. 1 ЗЗД за платеното срещу главния длъжник, тъй като с плащането му се е вече суброгирал в изпълнителния процес (чл. 429, ал.

1 ГПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗД ). Целта на регресния иск по чл. 143, ал. 1 ЗЗД е не само да се постанови осъдително решение срещу неплатилия задължението си главен длъжник, но и да се получи въз основа на него от платилия го поръчител изпълнителен лист. Тази цел обаче последният е вече постигнал и без да предяви този иск, защото с плащането се е суброгирал в правата на първоначалния взискател срещу главния длъжник (чл. 146, ал. 1 ЗЗД ). Поради това издаденият в полза на този взискател изпълнителен лист, представлява такъв и в полза на поръчителя щом писмено удостовери пред съдебния изпълнител плащането на задължението/част от него на главния длъжник (чл.

429, ал. 1 ГПК). А след като платилият чуждото задължение поръчител вече 3 разполага с изпълнителен лист за платеното срещу главния длъжник, не може да му се признае правен интерес от водене по общия ред на регресен иск по чл. 143, ал. 1 ЗЗД срещу последния, защото с него се цели постигането на същия резултат, с който той вече разполага, без оглед на това дали е прекратено или не към датата на предявяването му изпълнителното производство, защото прекратяването му слага край само на последното, но не лишава кредитора, респективно суброгиралият се в правата му поръчител от възможността да поиска въз основа на същия изпълнителен лист, след като не е изпълнен, респективно не е изпълнен изцяло, започване, респективно продължаване на изпълнението срещу главния длъжник, защото прекратяването на изпълнителното производство нито погасява, нито обезсилва изпълнителното основание и изпълнителния лист, ако те не са обезсилени на друго основание. / В този смисъл: Решение № 454 от 16.II.1981 г. по гр. д. № 3668/80 г Решение № 1246 от 29.IV.1982 г. по гр. д. № 453/82 г., I г. о. Решение № 2289 от 30.IX.1964 г. по гр. д. № 1324/64 г., I г. о. Решение № 2902 от 28.XI.1973 г. по гр. д. № 1919/73 г., I г. о. Определение № 674 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 785/2009 г., III г. о., ГК, Определение № 484 от 30.12.2008 г. по ч.пр. д. № 1514/2008 г. на Върховен касационен съд/.

При така установеното от фактическа страна и като взе предвид представените по делото становища и доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. Съдът изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че ищецът и настоящ жалбоподател може да се ползва от вече издадения изпълнителен лист т.е. в негова полза вече има издаден изпълнителен титул, поради което за него не е налице правен интерес от воденето на иск по общия исков ред.

Предвид изложеното съдът препраща към подробно изложените мотиви на СРС на основание чл. 272 от ГПК и потвърждава определението.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2344/13.06.2024г., постановено по гр.д.№2436/2024г. на Плевенски районен съд, с което е върнал на основание чл.130 ГПК, исковата молба от В. Г. И. с ЕГН ********** от гр.Плевен 4

**********, представлявана от процес.представител адв.Ф.П. от АК Плевен против Р. С. Б., с ЕГН ********** от гр.Плевен ********** по гр.д. № 2436/2024г. по описа на РС-Плевен и прекратил производството по гр.д.

№2436/2024г. по описа на РС-Плевен по иск по чл.143 ал.1 от ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл. 274, ал.3 вр. с чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5