Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15003 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59170/2024
Вид
Решение № 15003
Подписан
27.07.2026
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15003 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20241110159170 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗД Бул Инс” АД срещу Я. С. Х., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 1015 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Рено Клио”, с peг.№ ********, причинени при ПТП, състояло се на 3.11.2018г. в гр. София, ул. „Райна Княгиня“, предизвикано по вина на ответника като водач на л.а. „Ауди 80”, с peг.№ *********, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 7.10.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 3.11.2018г. в гр. София, ул. „Райна Княгиня“, е настъпило ПТП, реализирано по вина на ответника като водач на л.а.

„Ауди 80”, с peг.№ *********, в резултат от което са били причинени щети по л.а.

„Рено Клио”, с peг.№ ********. За процесното ПТП е бил съставен протокол, в който е отразено, че ответникът е напуснал мястото на ПТП. Към датата на настъпване на ПТП за л.а. „Ауди 80”, с peг.№ *********, е била в действие сключена при ищцовото дружество застраховка „Гражданска отговорност“, а л.а.

„Рено Клио“, с peг. № ********, е бил застрахован по действаща застраховка „Каско“ при „Дженерали Застраховане“ АД, по регресна претенция на което дружество ищецът заплатил сумата от 990 лв. Твърди се, че с оглед поведението на ответника ищецът е придобил регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 25 лв. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не е участвал в процесното ПТП, като твърди, че на датата на реализирането му е бил в ареста, с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Поради това моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на сезиращия съда осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ се предпоставя от установяване на пораждащия съдебно предявеното регресно вземане фактически състав, включващ следните факти: 1) сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил със застрахователно покритие към датата на вредоносното събитие; 2) настъпване на покрит по договора застрахователен риск и плащане на застрахователно обезщетение от ищеца за репариране на вредите в сочения от него размер; 3) отговорност на ответника за вредите по чл. 45 ЗЗД, възникнала при наличие на елементите на непозволено увреждане – описаното в исковата молба деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 4) размер на вредите съответен на претендирания такъв; и 5) напускане от страна на ответника мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

Като доказателство за настъпване на процесното ПТП по делото е представен Протокол за ПТП № 1720015/3.11.2018г., съставен от полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, ведно с докладна записка за извършеното от органите на МВР посещение на местопроизшествието. В протокола са отразени данни за реализирано на 3.11.2018г. ПТП в гр. София, в района на ул. „Княгиня Клементина“ № 4, при което е бил увреден заварения в посочения пътен участък л.а. „Рено Клио”, с peг.№ ********, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, с водач Е. И.. Вписано е, че по сведение на водача И. автомобилът й е бил ударен докато престоявал в паркирано състояние от движещ се по ул. „Княгиня Клементина“ л.а.

„Ауди 80”, с peг.№ *********, който впоследствие е напуснал мястото на произшествието. В протокола не е вписан установен на място другият водач, респ. не са посочени данни за самоличността му, както и липсва положен от него подпис. Вписана е само информация за установения от регистрите в КАТ собственик на л.а. „Ауди 80”, с peг.№ *********, а именно Я. С. Седея, с указано ЕГН, съвпадащо с това на ответника. Като видими щети по л.а. „Рено Клио”, са отбелязани повреди по задната му броня.

Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата и място на инцидента, както и по отношение на установения на местопроизшествието л.а. „Рено Клио”, с peг.№ 2

********.

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на Е. И.. Свидетелят дава показания, че е била паркирала управлявания от нея л.а. „Рено Клио” на ул. „Княгиня Клементина“ в гр. София, в реда на паркираните МПС, като докато се намирала на отсрещния тротоар видяла как водачът на другия автомобил, описан в предявения й от съда протокол за ПТП, при опит да паркира ударил нейния автомобил в задната част, увреждайки бронята му. Посочва, че след настъпване на ПТП уведомила КАТ, като дошлите на място полицейски служители съставили протокол. Спомня си, че другият водач е бил мъж, пътувал сам в автомобила си, който останал на мястото на ПТП до идването на органите на реда, като няма спомен дали е останал и при съставяне и подписване на протокола. Съдът кредитира така събраните свидетелски показания като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, възпроизвеждащи ясно и последователно непосредствено възприети обстоятелства, поради което приема въз основа на тях, че ПТП е настъпило по посочения от свидетеля начин, с участието на л.а. „Рено Клио”, с peг.№ ********, и л.а. „Ауди 80”, с peг.№ *********. За процесните два автомобила не се спори и от представените по делото застрахователни полици се установява, че са били застраховани по сочените от ищеца застраховки, съответно л.а. „Рено Клио” – по имуществена застраховка „Каско“ при „Дженерали Застраховане“ АД, а л.а. „Ауди 80” – по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, и двете с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Въз основа на кредитираните гласни доказателства и кореспондиращите им данни в протокола за ПТП съдът намира да се установяват и настъпили щети по л.а. „Рено Клио” – повреди по задна броня, които приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, потвърждава да са в причинно-следствена връзка с реализираното по установения начин ПТП.

По данни на приетата съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил по съдебно предявена регресна претенция на „Дженерали Застраховане“ АД обща сума в размер от 990 лв., събрана в рамките на образувано изпълнително дело, включваща платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер от 260,96 лв., ведно със законна лихва считано от 17.01.2022г. до датата на плащането – 31.10.2023г., присъдени разноски в размер от 377,70 лв. и разноски по изпълнението.

Към доказателствата е приобщено писмо от Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, гр. София, съдържащо справка с информация, че Я.

С. Х. е бил задържан на 22.11.2017г. в ареста на бул. „Д-р Г.М. Димитров“ при ОСИН – София, за срок до 72 часа, с постановление на СГП по ДП № 327/2017г. по описа на СДВР, за престъпление по чл. 115 НК. Посочено е, че след изтичане срока на това задържане на 24.11.2017г. Х. е останал в ареста с наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“, съгласно протоколно определение на СГС от 24.11.2017г., като на 26.02.2019г. е преведен в затвора в гр. София по разпореждане на СГП от 14.02.2019г. Така обективираното в писмото удостоверяване има характер на официално сведение, изходящо от компетентен орган, поради което при липса на други ангажирани по делото доказателства, опровергаващи материалната му доказателствена сила, съдът приема въз основа на същото, че към датата на процесното ПТП ответникът се е намирал в следствения арест в изпълнение на наложената му най-тежка мярка за неотклонение и по този начин лишен от възможността за свободно придвижване извън него. Това 3 обстоятелство изключва по несъмнен начин възможността лицето водач на увреждащия л.а. „Ауди 80”, с peг.№ *********, чиято самоличност не е била установена от органите на МВР, да е бил именно ответникът. Доколкото пасивно материално легитимиран да отговаря по регресната претенция на ищеца застраховател е виновният водач, без значение е кой е установеният собственик на увреждащия автомобил. При извода за недоказаност на релевантния факт, че ответникът е управлявал увреждащия автомобил при настъпване на ПТП, остава безпредметно обсъждането на останалите елементи от правопораждащия фактически състав на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответника. Същият обаче не претендира, нито доказва сторени разноски по делото, поради което такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу Я. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************, иск с правно основание чл. 500, ал.

1, т. 3 КЗ за сумата от 1015 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за щети по МПС „Рено Клио”, с peг.№ ********, причинени при ПТП, състояло се на 3.11.2018г. в гр. София, ул. „Райна Княгиня“, с участието на л.а. „Ауди 80”, с peг. № *********, с включени ликвидационни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4