Определение № 159 от 16.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Кюстендил, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500070 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№1936/11.02.2026 г., подадена от „Ти би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, Район Лозенец, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ №52-54, чрез ю.к. М.Н., против Разпореждане №877/05.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№297/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу А. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „Искър“ № 7, за заплащане на следните суми: 132,30 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 7053709761 от 02.04.2025г.; 116,10 евро – договорна възнаградителна лихва по същия договор за кредит за периода 05.06.2025 г. -21.11.2025 г.; 51,14 евро законна лихва за забава за периода 05.06.2025 г.- 15.01.2026 г.

В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната част. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал като застрахователен посредник, сключвайки допълнителни застраховки към договорите си за кредит, както и че, получавайки комисионна за сключена полица, застрахователният посредник извършва противоправна дейност.

Акцентирано е на получаваната защита за кредитополучателя, който със застрахователния договор, обезпечава негово лично задължение, както и на възможността последният по всяко време да се откаже от сключената застраховка, получавайки обратно заплатените по полицата суми.

Изразено е несъгласие с приетото от заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна. Обсъдена е уредената в ЗПК възможност за сключване на застраховки към договорите за кредит, при които премиите не се заплащат чрез лични средства на кредитополучателя, а чрез получен от него допълнителен кредитен ресурс.

Сключването на застраховка, като допълнителна услуга, била изрично регламентирана възможност, съгласно §1 от ДР на ЗПК. Допустимостта на застрахователното обезпечение на кредита била изводима и от приетото в чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.

Акцентирано е и на двустранния характер на договора за застраховка и на неговото 1 незадължително условие за отпускане на кредита. Посочено е, че цитираната от заповедния съд практика на СЕС, намерила отражение в Решение по дело C-686/19, касаят случаи на добавяне на допълнителни такси, лихви и комисиони, но не на предоставени суми по застрахователни премии. Твърди се също, че застраховките в договора за кредит на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не са такса или разход, а отпуснат допълнителен финансов ресурс (главница), съгласно изразено искане и желание на потребителя, целящ обезпечаване на неговото задължение. Именно характера на отпуснатия на заемателя допълнителен финансов ресурс за заплащане на застрахователната премия предопределяло допустимостта на включването му към главницата при изчислението на ГПР.

Прави се искане разпореждането в обжалваната част да бъде отменено и с последица уважаване на заявлението, както и да бъде преразгледан въпросът в частта за разноските, като в полза на заявителя бъдат присъдени разноски в пълен размер.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано за това лице, поради което е допустима, като при проверката за редовност на частната жалба се установява, че отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред първа инстанция е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК срещу А. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. „Искър“ № 7, за заплащане на следните суми: 576,20 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 7053709761 от 02.04.2025 г.; 116,10 евро – договорна възнаградителна лихва по същия договор за кредит за периода от 05.06.2025 г. до 21.11.2025 г.; 51,14 евро – законна лихва за забава за периода от 05.06.2025 г. до 15.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги, копие от Договор за потребителски кредит, сключен между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и А. Ю. М., Стандартен европейски формуляр; декларации; застраховка на кредитополучателя; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, Сертификат за застрахователна програма "Защита на кредита"; заявление - декларация за установяване на договорни отношения и др.

В представения договор за потребителски кредит, е уговорено, че заявителят – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставил на длъжника сумата от 1000 лв. Закупени са и два пакета застраховки на цена 87,60 лв., съответно 119,88 лв. като тази сума е прибавени към главницата, видно от числото в графата „общ размер на кредита“: 1207,48 лв. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 58,05 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде върната на месечни вноски.

С разпореждане от 30.01.2026 г. заповедният съд е изискал информация от заявителя да посочи дали в претендираната сума от 576,20 евро се включва част от застрахователната премия, уговорена в договора; дали застрахователната премия по договора се включва в годишния процент на разходите; дали върху застрахователната премия е начислявана възнаградителна лихва; дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по кредита, респективно каква част.

С молба от 05.02.2026 г. заявителят е посочил, че застраховката се включва и главницата 2 по договора за застраховка, както и че длъжникът е извършил плащания по договора в размер на 67,39 евро.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно. Приел е, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги- застраховка пакет- са недействителни. С оглед недействителността на договора, длъжникът на осн. чл.

23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита, при което е постановил отхвърлителното разпореждане за част от претендираната по договора главница, договорна възнаградителна лихва и законна лихва за забава, чиято дължимост е предмет на проверка в настоящото въззивно производство.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Спорен е въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР, както и дали посочените клаузи във връзка със сключения допълнителен договор за застраховка са неравноправни, така както е приел заповедният съд.

Към заявлението е приложена Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International. В декларацията е разяснено, че застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ се предлага съгласно застрахователен договор за застрахователни програми „Защита на кредита“, „Защита на 66+“ и „Защита на сметките“ № 1/2019 г., сключен между застрахователите „Кардиф животозастраховане, Клон България“, „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, от една страна, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като застраховащ. Записано е, че застраховката се предлага чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на застрахователен посредник. Според чл. 7.2.3 от договора за кредит кредиторът има право да превежда частта от сумата за застраховка по сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник.

Анализирайки обсъдените писмени доказателства заповедният съд е достигнал до извода, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заплаща застрахователна премия на застрахователите, както и че застрахователният агент „Ти Би Ай Банк“ ЕАД действа срещу комисионна, която е включена в застрахователната премия. Акцентирал е, че липсва обаче информация какъв е размерът на тези суми. Посочил е също така, че сумата за застрахователни премии не съставлява част от главницата, е следва да бъде съотнесена към ГПР, тъй като са разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които оскъпяват кредита.

От друга страна, от твърденията на жалбоподателя следва да се приеме, че застрахователните премии са предявени от заявителя като неразделна част от главницата. От самия заявител се сочи, че представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение. Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - "защита на кредита" и "защита на сметките", са сключени при условията на чл. 382 КЗ, а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на длъжника, което да повлияе върху възможността 3 той да обслужва задълженията си. Тези суми не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК.

По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от Приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от Приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от Съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита, при товазадължителен такъв.