Решение № 80 от 31.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Добрич, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500629 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЕТ „Агро-Тафчи-С. С.а“-с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С.

И. С.а,срещу решение №260044/28.05.2021 г. по гр.д.№45/2020 г. на Г.тошевския районен съд,допълнено

/поправено/ с решение

№260060/12.08.2021 г. по цитираното дело,в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на Б. СТ. СТ. от с.К.,общ.Г.Т. сумата от 28 442,16 лвобезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2016/2017 г. на поземлени имоти с обща площ от 355,527 дка в землищата на с.К.,Р.,О. и Й.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на исковете 07.02.2020 г.,до окончателното плащане;сумата от 6 059,76 лвобезщетение за забавено плащане на горната главница в размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г.-06.02.2020 г.;сумата от 5 607,31 лв-част от обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2017/2018 г. на поземлени имоти с обща площ от 385,387 дка в землищата на с.К.,Р.,О.,Ч. и Й.,общ.Г.Т.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на исковете 07.02.2020 г.,до окончателното плащане;сумата от 626,15 лв-част от обезщетение за забавено плащане на горната главница в размер на законната 1 лихва за периода 01.01.2019 г.-06.02.2020 г.,както и в частта на присъдените в тежест на въззивника разноски съразмерно на горните уважени искове и на законната лихва върху присъдените в полза на Б.С. разноски,считано от влизане на решението в сила,до окончателното плащане.

Въззивникът счита решението в обжалваната осъдителна част за главници и лихви за недопустимо и настоява за обезсилването му.Исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД били предявени в условие на евентуалност спрямо главни искове по чл.232 ал.2 във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД.Районният съд се произнесъл по евентуалните искове при ненастъпило условие за разглеждането им-произнасяне по главните искове и тяхното отхвърляне.Атакуваното решение следвало да се обезсили и делото да се върне на районния съд за ново разглеждане,като първо да се произнесе по главните искове,а при тяхното отхвърляне и по евентуалните.Решението в обжалваната част било и неправилно.Въззивникът-ЕТ изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд,че е обработвал процесните земеделски земи без правно основание,тъй като представените договори за наем между страните били нищожни поради липса на воля от страна на наемодателя-ищец по делото.Исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД били неоснователни,тъй като било установено,че договорите за наем са подписани от лице,оправомощено да представлява ищеца,а е и негова близка родственица-дъщеря.Пълномощното било в писмена форма,като подписът на упълномощителя бил заверен от нотариус.Същото не било оспорено от ищеца.От събраните гласни доказателства било установено,че договорите били сключени със знанието и съгласието на ищеца,който не им се противопоставил до завеждане на делото.До 2018 г. страните извършвали обща дейност,като едната страна обработвала земите на другата.Всички договори между тях били при еднакви условия и всяка от страните знаела за сключените договори.В нарушение на материалния закон били уважени и исковете по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане.Длъжникът дължал в хипотезата по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД обезщетение за забава от поканата да изпълни.До подаване на исковата молба ищецът не бил канил ответника да му заплати претендираното обезщетение,т.е. исковете за мораторна лихва следвало да се отхвърлят.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете.Решението на ГТРС било недопустимо и незаконосъобразно в частта,с която въззивникът бил осъден да заплати 2 законната лихва върху съдебно-деловодните разноски.В тази част съдът се произнесъл свръхпетитум,тъй като ищецът нямал такова искане.Освен това изискуемостта на задължението за разноски,макар да настъпвала с влизане в сила на решението,не поставяла сама по себе си длъжника в забава.Необходима била покана до длъжника.Настоява се за отмяна на решението и в тази част.Претендирани са от въззивника разноски за двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Б.

СТ. СТ. изразява становище за неоснователност на жалбата.Не отговаряло на истината,че съдът не се бил произнесъл по главните искове.Изводи за тяхната неоснователност се съдържали в мотивите на акта,но съдът пропуснал да ги отрази в диспозитива.Касаело се за ОФГ,която подлежала на поправяне по реда на чл.247 от ГПК.Оспорват се и доводите на въззивника по същество на спора.Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 08.06.2021 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 22.06.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 22.06.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за него части.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част,вкл. в частта на произнасянето по евентуалните искове.Соченият от въззивника порок-осъществено от районния съд произнасяне по евентуалните искове при липса на предшестващо произнасяне по главните искове на основание чл.232 ал.2 във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-не е налице.Действително с първоначалното решение №260044/28.05.2021 г. ГТРС е пропуснал да отрази в диспозитива на решението формираната своя воля в 3 мотивите му за неоснователност на главните искове.Този пропуск обаче е отстранен надлежно по реда на чл.247 от ГПК по молба на ищеца Б. СТ. СТ. с вх.№261183/13.07.2021 г.С решение №260060/12.08.2021 г. ГТРС е уважил молбата и е поправил ОФГ в първоначалното си решение,като е постановил отхвърляне на главните искове.Решението е връчено на страните и не е обжалвано в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК,поради което е влязло в сила.Същото заедно с първоначалното решение съставляват единно цяло.Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на главните искове и ги е отхвърлил,поради което е настъпило условието за разглеждане на евентуалните искове-предмет на настоящото въззивно производство.В този смисъл решението му в частта на произнасянето по евентуалните искове е допустимо като постановено при наличие на условието за тяхното разглеждане-отхвърляне на главните искове.По същество същото е частично правилно и частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№45/2020 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№390/04.02.2020 г.,с която са предявени от Б. СТ. СТ. от с.К.,общ.Г.Т.,обл.Добрич срещу

ЕТ

„Агро-Тафчи-С.

С.а“с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С. И. С.а,обективно кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. за общо 194,695 дка земеделски земи в села в рамките на общ.Г.Т. в общ размер на 15 575,60 лв /2 432,24 лв за нива от 30,403 дка-имот №006002 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор между страните с рег.№4962/13.08.2008 г. на нотариус с рег.№*** на НК;1 400 лв за нива от 17,500 дка-имот №010007 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.№7465/24.11.2008 г. на нотариус с рег.№*** на НК;653,36 лв за нива от 8,167 дка-имот №034011 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор рег.№271/23.01.2009 г. на нотариус с рег.№*** на НК; 280 лв за нива от 3,500 дка-имот №126026 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.№1402/24.08.2009 г. на същия нотариус; 700 лв за нива от 8,750 дка-имот №250052 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.

№6233/30.09.2008 г. на същия нотариус; 1 051,44 лв за нива от 13,143 дкаимот №215032 по КВС на с.К. въз основа на аренден договор с рег.

№5343/27.08.2008 г. на същия нотариус; 1 333,36 лв за нива от 16,667 дка4 имот №019053 по КВС на с.О. въз основа на аренден договор с рег.

№6261/02.10.2008 г. на същия нотариус; 1 618,40 лв за нива от 20,230 дкаимот №041039 по КВС на с.Р. въз основа на аренден договор с рег.

№7246/12.11.2008 г. на същия нотариус; 266,72 лв за нива от 3,334 дка в ид.ч. от нива от 69,999 дка-имот №002003 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.№727/17.02.2009 г. на същия нотариус; 800 лв за нива от 10 дкаимот №006065 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.

№538/05.03.2015 г. на същия нотариус;4 240,08 лв за нива от 53,001 дка-имот №011002 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.

№7667/01.12.2008 г. на същия нотариус;800 лв за нива от 10 дка-имот №017062 по КВС на с.Ч. въз основа на аренден договор с рег.№212/03.02.2014 г. на същия нотариус/,ведно със законната лихва върху изброените главници,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане,както и обезщетение за забавено плащане на горните арендни възнаграждения в размер на законната лихва върху тях в общ размер на 3 305,50 лв за периода 01.01.2018 г.-03.02.2020 г.,както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018 г. за гореописаните общо 194,695 дка земеделски земи в села в рамките на общ.Г.Т. в общ размер на 15 575,60 лв,ведно със законната лихва върху изброените главници,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане,както и обезщетение за забавено плащане на горните арендни възнаграждения в размер на законната лихва върху тях в общ размер на 1 726,30 лв за периода 01.01.2019 г.-03.02.2020 г.

На основание чл.213 от ГПК първоинстанционният съд е присъединил към гр.д.№45/2020 г. исковете-предмет на гр.д.№54/2020 г. по описа на ГТРС.Двете дела са съединени в едно производство и е издадено общо решение по тях.Така предмет на делото са и следните искове:

-главни обективно кумулативно съединени помежду си искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника

ЕТ

„Агро-Тафчи-С.

С.а“с.К.,общ.Г.Т.,представляван от С. И. С.а,да заплати на ищеца Б. СТ. СТ. следните суми:

6 157,15 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.05.2016 г. за ползването 5 на следните поземлени имоти,находящи се в землището на с.К.,общ.Г. Т.,с обща площ от 123,143 дка,а именно: имот №001025 с площ от 18,001 дка,имот №029020 с площ от 10,000 дка, имот №079008 с площ от 37,000 дка,имот №116024 с площ от 20 дка, имот №126060 с площ от 10,000 дка,имот № 250032 с площ от 13,143 дка и имот №250031 с площ от 15,000 дка,ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване;

1 311,82 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на горното наемно възнаграждение от 6 157,15 лв в размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г.-06.02.2020 г.;

3 035,50 лв,представляваща неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 01.05.2016 г. за ползването на следните недвижими имоти с обща площ от 60,710 дка,а именно:в землището на с.Р.,общ.Г. Т.-имот №012018 с площ от 14,760 дка,имот №041037 с площ от 10,000 дка;в землището на с.О.,общ.Г. Т.-имот №034026 с площ от 10,150 дка,имот № 034027 с площ от 14,000 дка и в землището на с.Й., общ.Г. Т.-недвижим имот №051017 с площ от 11,800 дка,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване;