Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1305 от 11.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1781/2020
Вид
Решение № 1305
Подписан
11.08.2020
В сила
11.09.2020
Състав
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ КАЦАРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.101, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1305 гр. Пловдив, 11.08.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в публично заседание на пети август, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар: ВЕЛИЧКА

ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1781 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 20-0329-000240 от 25.02.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Н.А.А. *** с ЕГН ********** са наложени:

Глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и несъответствие на действителната истина относно фактите. Излага се твърдение за неизвършителство на посочените в НП нарушения на ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. С писмо придружаващо административнонаказателната преписка, се счита че административно наказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на обжалваното НП е предевено законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:

Против жалбоподателя Н.А.А. ***, с ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / серия GA № 163141 от 18.02.2020г. за това, че като водач на лек автомобил – БМВ 323И, с рег. № **** на 18.02.2020г. в 18:50 часа в с.Белозем, ул.Родопи лицето управлява собствения си лек автомобил БМВ 323И с рег. № ****, като допуска следните нарушения: водача използва пътищата за обществено ползване, като върти гуми и дрифти и създава опасност за другите участници в движението, не изправна шумозаглушителна система, водача не е заплатил доброволно влязъл в сила фиш в седем дневен срок с което виновно е нарушил 1. чл.104Б т.2 – водач на МПС повторно използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари от ЗДвП. 2. чл.139 ал.1 т.1 – движи се с незначителна техническа неизправност на ППС от ЗДвП. 3. чл.190 ал.3 – водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш,незаплатена в срока за доброволно заплащане от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от посочените в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени възражения от страна на жалбоподателя по отношение съставения АУАН и посочените в него нарушения по ЗДвП. На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Издаденото НП е било обжалвано в срок пред РС гр.Пловдив.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание К.С.Т. посочи че е служител на РУ гр.Раковски, на длъжност ***, както и че не е бил свидетел при установяване на нарушенията посочени в акта.

Свидетелят посочи че лицето е било доведено в полицейското управление за съставяне на АУАН. Свидетелят посочи, че лицето което е свидетел по акта е * на криминална полиция при РУ Раковски, което след обход във връзка с изпълнение на служебните му задължения е било установено, че лицето върти гуми и е навлязло в насрещното движение, при което е щяло да го блъсне. Свидетелят посочи че в полицейското управление са били установени другите нарушения неплатена глоба и неизправен шумозаглушител.

Така установеното се установява от показанията на свидетел К.Т., както и от издадения и приложен към делото АУАН серия GA № 163141/18.02.2020г., в който словесно са направени описание на нарушенията и квалифицирани деянията, като нарушения 104Б, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” на НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено поради следните основания:

С обжалваното НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя А. по отношение на три нарушения по ЗДвП. С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 163141/18.02.2020Г. жалбоподателят А. е санкциониран на основание чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП – „ Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“ за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП „ водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. По делото липсва спор, че на посочената дата – 18.02.2020г. жалбоподателят е бил в с.Белозем, с лек автомобил негова собственост. Видно от показанията на свидетел Т., на инкриминираната дата служител на РУ гр.Раковски, на длъжност * Криминална полиция към полицейското управление е бил в същото село когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който въртял гуми и навлязъл в насрещното движение, при което щял да го блъсне. Водачът на автомобила е бил в последствие отведен до РУ гр.Раковски.

Описаното поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като „дрифт”. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Това разбиране на обвинителната теза обаче, не съответства на указаното от законодателя. Това е така, защото в нормите на Закона за движение по пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт”. Липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво разбира под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на който и да е термин не позволява използването му за целите на административнонаказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава вмененото на жалбоподателя деяние досежно обжалваното НП би следвало да се намира в разпоредбите на закона. В случаят, били наложени две административни наказания, които действително законодателя указал да се налагат заедно /кумулативно/, но за нарушение, което се обосновава на свободната преценка на актосъставителя и наказващия орган, не и на законова дефиниция. В допълнение следва да се посочи и липсата на обоснованост от приетите по делото доказателства, че соченото нарушение е било извършено

„умишлено”, а не поради самонадеяност например, дължаща се на неопитност на водача предвид младата му възраст /на 20 години/, което е не по-малко укоримо, но не влиза в хипотезата на посочената правна норма.

На следващо място, при съставянето на акта, актосъставителят Т. е посочил относно нарушението по чл.104Б, т.2 че е при условията на повторност, което в последствие АНО не е приел и не го е включил в издаденото НП. От приетите по делото доказателства липсват каквито и да е такива които да сочат че жалбоподателят преди инкриминираната дата е извършил и друго нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Следователно, при съобразяване на изложеното по горе, съдът счита че наложените наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са незаконосъобразни и подлежат на цялостна отмяна, тъй като се обосновава извода, че неоснователно била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача досежно вмененото му нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като поради недоказването му както от обективна така и от субективна страна, НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

С обжалваното

НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 163141/18.02.2020Г. жалбоподателят А. е санкциониран на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – „ Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности“ за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – „ Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност“.