Решение № 3711 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3711 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110145264 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против В. В. Т., Л.

Н. Л., Е. Г. К., К. С. К. и И. П. К. с искане ответниците да бъдат осъдени, да заплатят на топлофикационното дружество сумите: за В. В. Т. 1229,43 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 289,69 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г., 18,44 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 5,04 лева, мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2022 г. - 15.08.2025 г.; за Л. Н. Л. 1229,43 лева - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 289,69 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г., 18,44 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 5,04 лева, мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2022 г. 15.08.2025 г.; за Е. Г. К. 614,71 лева - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 144,86 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г., 9,22 лева - главница за извършена услуга за дялово 1 разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 2,53 лева, мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2022 г. - 15.08.2025 г.; за К. С. К. 307,36 лева - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 72,44 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г., 4,61 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 1,27 лева, мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2022 г. - 15.08.2025 г.; за И. П. К. - 307,36 лева - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 72,44 лева - мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2025 г., 4,61 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 1,27 лева, мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.09.2022 г. 15.08.2025 г.; Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнася.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават писмени отговори на исковата молба. Взимат становище за неоснователност на исковете. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Не оспорват реалната доставка на топлинна енергия, както и размера на исковете. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват.

Изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът 2 да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за 3 битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този факт от ищеца е представен Договор за покупко-продажба на жилище от 16.04.1986 г. (л. 13 и л. 14 от делото) от който е видно, че на същата дата Д.М.

К. и Г. Й. К. са придобили собствеността върху процесния имот. Ищцовата претенция срещу ответниците се основава на качеството им на наследници на починалите лица – собственици на апартамента. Наследството представлява съвкупност от права и задължения на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху други лица с настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено права или задължения, които са съществували в патримониума на едно лице към момента на смъртта му. Видно е от представените удостоверения за наследници (л. 16 и л. 43 от делото) че Д.М.

К. е починала на 04.04.2010 г., а Г. Й. К. – на 14.11.1990 г. Доколкото по делото се претендира потребена енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., т.е. след смъртта на Д.М. К. и Г. Й. К., ясно е, че тези задължения няма как да са възникнали в техния патримониум и да са били наследени от ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основание наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да установяват качеството потребител на ответниците на други основания, поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответниците, като от тях не са сторени такива. Ответницата Е. Г. К. беше представлявана от особен представител. На останалите ответници била предоставяна безплатна правна помощ, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалните им представители се дължи възнаграждение. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 – съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, описани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и правна сложност и участието на процесуалния представител. На база тези критерии настоящият състав определя възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в размер на 300 лева за всеки процесуален представител. Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.