Решение № 165 от 25.01.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2382/2018
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 25.01.2019
- В сила
- 02.02.2019
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА
Други актове по делото
- Решение № 209 от 29.01.2020 · ВАЛЕРИЯ ИВАНОВА БРАТОЕВА ДАМГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 607а · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 621 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 64, ал. 3 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 2382 по описа за 2018 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника „И.О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството не било в състояние да погасява задълженията си към единствения известен му кредитор НАП, които били безспорни и изискуеми, тъй като били установени с влязъл в сила ревизионен акт. Задълженията на дружеството в размер на общо 271360,07 лева - главница и 36807,64 лева – начислени обезщетения за забава, надвишавали стойността на активите му, поради което било неплатежоспособно - в състояние на обективна невъзможност да изпълнява изискуеми и безспорни свои публичноправни задължения към държавата.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 5000 лева, внесен изцяло, като приходите на дружеството се формират от търговия и съхранение на петролни продукти.
Видно от ревизионен акт № Р-22002316005925-091-001/22.05.2017 г. „И.О.” ЕООД е носител на публичноправни задължения за корпоративен данък за 2015 г. и данък добавена стойност за периода 17.06.2015 г. – 31.07.2016 г. в общ размер на 272360,07 лева, като върху главниците се дължи и обезщетение за забава в размер на 36807,64 лева. Ревизионният акт е връчен на 22.05.2017 г. по електронен път на данъчнозадълженото лице, ето защо същият е влязъл в сила на 06.06.2017 г., като молителят изрично признава факта, че актът не е обжалван и тези задължения обременяват правната му сфера.
За обезпечаване на публичноправните задължения по отношение на „И.О.” ЕООД са наложени обезпечителни мерки.
От постъпила справка от АВ-служба по вписванията е видно, че по отношение на молителя не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания, т. е. дружеството не е титуляр на правото на собственост върху недвижими имоти. Не се установява и молителят да е вписан като собственик на ППС, съгласно постъпилото писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, съответно на другите събрани в производството доказателства и основава изводите си на него. Вещото лице посочва, че дружеството е създадено през 2014 г., като годишни финансови отчети са съставени и обявени само за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като за 2017 г. не са налице никакви счетоводни документи, поради което и изчисляване на показателите за ликвидност за 2017 г. не е извършено.
В настоящото производство твърдението обявените годишни финансови отчети по партидата на дружеството в търговския регистър да не са подписани от представляващия „И.О.” ЕООД не е доказано, а принципно документите се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила. Това обаче е без значение, тъй като третите лица (включително съдът) могат да се позовават на обявените в регистъра обстоятелства, дори обявения акт да не съществува (респ. да съставлява неистински документ) – чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
През
2014 г. търговска дейност дружеството не е извършвало, затова и структурата на активите включва собствения капитал и средства на каса. През 2015 г. и 2016 г. дейността на „И.О.” ЕООД е здравословно структурирана, като над 50 % от основна част от активите на дружеството представляват краткотрайните активи – вземания и над 60 % от пасивите са задълженията към доставчиците. Показателите за ликвидност за 2015 г. и 2016 г. са изцяло в референтните стойности, съответно 1.38 и 1.12. Установените в ревизионния акт публичноправни задължения не са отразени в годишните финансови отчети и това прави отчетността невярна.
Въз основа на заключението и при съобразяване на ревизионния акт, съдът изчислява коефициентът на обща ликвидност за 2017 г.: краткотрайните активи през 2016 г. са в размер на 174000 лева, ако се приеме, че същите са запазени и към 2017 г., то при включване в краткотрайните задължения на установените с влезлия в сила ревизионен акт, които са с настъпила изискуемост, то тогава краткосрочните задължения нарастват до 463000 лева (155000 лева + 308000 лева) и коефициентът на обща ликвидност пада значително под референтната стойност до 0,376.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Молбата на „И.О.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за ликвидност и финансова автономност.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, всички задължения са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани от публично-правни задължения, които са с настъпил падеж, съответно върху същите са начислени и законни лихви, които нарастват.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи.
В случая за основната част от отчетния период (2015 г. – 2016 г.) показателите за ликвидност са съответни на приетите за допустими стойности, но публично-правните задълженията не са счетоводно отразени, макар да са такива с краткосрочен характер и размерът им трайно нараства. При това положение, с оглед значителния размер на натрупаните публично-правни задължения, коефициентът на обща ликвидност след 2016 г. е под приетата референтна стойност от 1. А това сочи на невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения. Твърденията на молителя са, че тази невъзможност е налице и към приключване на устните състезания в настоящото производство.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „И.О.” ЕООД е спряло плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на презумпцията по чл.
Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be7793b7-943d-4d5b-a997-69835a496226