Решение № 725 от 01.10.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Шумен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630100648 по описа за 2024 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, срещу М. М. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1682,08 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1682,08 лева, представляваща 800 лева главница – неплатена вноска по договор за потребителски кредит № 659520 от 06.04.2022г./сключен между ответника и ищцов цедент „***“ ООД/; 40,05 лева договорна лихва, за периода 07.04.2022г.

– 21.05.2022г., 69,68 лева лихва за забава, за периода от 21.05.2022г. до 10.01.2024г.; 362,40 лева такси; 409,95 лева неустойка и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/22.01.2024г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 153/2024г., ответникът възразил, в законния срок. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване изискванията, посочени в чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК – несъответствие с действителния и посочения в договора ГПР. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 06.04.2022г. цедент на ищеца /„***“ ООД/ и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 800 лева. Уговорено било връщането , на конкретен падеж – 21.05.2022г., включваща главница и лихва в размер на 40,05%, при ГПР от 48,62%, и обща дължима сума по кредита от 1250 лева, от които договорна лихва за целия период от 40,05 лева и такса за експресно разглеждане от 409,95 лева. Не се спори получаването на заетата сума. Вземанията по договора били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 05.04.2023г.. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 13.04.2024г., когато е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 153/2024г. е постъпило в ШРС на 22.01.2024г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ; предоставянето на заетата сума.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от раздел „параметри на заема“, за договорна лихва в размер на 40,05%; за ГПР от 48,62%, и за такса експресно разглеждане, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, последната и 2 заобикаляща разпоредбите на закона за потребителския кредит. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то, найчесто се свързва, с принципите на справедливост и производният му, за еквивалентност на престациите. Уговорените възнаграждения по процесния договор, само поради размера си, са в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова за ползване на чужди средства, в размер над ½ от нея, за само един месец/800 лева заем – 449,95 лева такса и договорна лихва/.

Съществува свобода на договарянето, но ответникът, няма данни да е получил пред договорна информация, а и тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл.

11, ал. 1, т. 10 и 11, регламентира съдържанието на договора за потребителски кредит, по отношение ГПР и условията за издължаване на кредита, като в случая въобще липсва погасителен план, независимо от уговорката за погасяване с една единствена вноска. По отношение на ГПР, не е достатъчно запис за стойността му и общата дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая уговорените услуга е именно такава – „експресно разглеждане“. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Посоченото е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са нищожни.

Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да получи само чистата стойност на кредита, в случая 800 лева, която сума, или каквато и да е, няма данни да е заплатена от ответника, нито на първоначалния кредитор, нито на ищеца, като върху нея, следва да се присъди законна лихва, от 22.01.2024г.. Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, за сумата от 40,05 лева договорна лихва, 409,95 лева такса експресно 3 разглеждане, 362,40 лева такса и разход за събиране и 69,68 лева законна лихва, като неоснователни.

Независимо, че има отношение единствено към отговорността за разноски, следва да се посочи, че всички заявени ответни възражения са неоснователни. Няма каквито и да е данни по делото, че посочения в договора ГПР, да е различен от действителния, установяването на който факт, не е служебна дейност на съда, а липсват доказателствени искания в тази насока от ищеца. Посочените искове са отхвърлени като неоснователни, поради нищожност на споменати клаузи и недействителност на договора по смисъла на ЗПК, а не защото съдържа неравноправни такива, което изключва освобождаване ответника – потребител от отговорност за разноски, с оглед тълкуванията на СЕС в посочените, в молбите му решения/С-714/22/. По отношение сумата 409,95 лева, записана в исковата молба като неустойка, каквато уговорка договора не съдържа, може да се посочи, че независимо как се претендира, като такса по договор или като неустойка, което вероятно е техническа грешка, са относими изложените мотиви за нищожността , поради накърняване добрите нрави, даже само поради размера , ако се разглежда като неустойка.

При този изход на спора, страните следва да си заплатят разноски както следва – ответникът на ищеца сумата от 187,86 лева, съразмерно уважената част от исковете, част от общо извършени в размер на 395 лева, от които 245 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото и по ЧГД № 153/2024г., по описа на ШРС, а ищецът следва да заплати на ответния повереник сумата от 251,71 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете, част от общо извършени в размер на 480 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, по двете производства, определено от съда, съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в съответствие с основателното възражение за прекомерност, при липса на фактическа и правна сложност на спора и Решение на СЕС по дело С-438/22г..

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М. М. Е., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за 4 призоваване – ***, срещу него съществува вземане за сумата от 800 лева – главница по договор за паричен заем „кредирект“ № ***г., в едно със законната лихва върху нея от 22.01.2024г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, срещу М. М. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40,05 лева договорна лихва, за периода 07.04.2022г. – 21.05.2022г., 69,68 лева лихва за забава, за периода от 21.05.2022г. до 10.01.2024г.; 362,40 лева такси; 409,95 лева такса експресно разглеждане/неустойка, по договор за паричен заем „кредирект“ № ***г., като неоснователни.

ОСЪЖДА М. М. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 187,86 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 153/2024г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, да заплати на адвокат Мирослав Веселинов Михайлов от АК – Пловдив, № **********, с адрес на кантора – гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.

3, ап. „Б“, сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение по настоящото и по ЧГД № 153/2024г., по описа на ШРС, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на М. М. Е..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5