Решение № 318 от 16.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора Благовест Байраков като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20211100602735 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С протоколно определение от 14.06.2021 г. по НЧД № 6236/2021 г., Софийски районен съд, НО, 10-ти състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал производство за групиране на наказания по предложение на СРП на осъдения Б. М. М., наложени му със съдебни актове по НОХД № 784/2014 г. по описа на СРС, 108-ми състав, НОХД № 2489/2015 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, по НОХД № 14423/2016 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, НОХД № 16382/2016 г. по описа на СРС, НО, 131-ми състав, НОХД № 13268/2016 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав , НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав и е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок 2 година.

СРС е присъединил към определеното общо най-тежко наказание от 2 години ЛОС, наказанието „обществено порицание“, наложено на осъдения с НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС.

На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на така определеното общо наказание от 2 години ЛОС с 1/2 - 1 година „лишаване от свобода“ на 3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.

1

Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по чл. 62 и чл. 63 от НПК и е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото лице е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включено в кумулираната съвкупност.

Предходната инстанция е постановила осъденото лице да изтърпи отделно наложените му наказания по НОХД № 5499/2019 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, а именно ЛОС в размер на 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 57, ал.1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, „глоба“ в размер на 600 лева и 1 година и 6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.

СРС е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което Б.М. е бил лишен от това право по административен ред.

Защитникът на осъдения Б.М. е депозирал жалба срещу цитираното определение, свързана с групирането на наложените на осъденото лице наказания. Изтъкват се доводи, че предходната инстанция не е групирала по най-благоприятния начин за осъденото лице наложените му наказания.

Посочва два възможни варианта за групиране на присъдите на Б.М., като счита че групирането и при двата варианта ще по реда на чл. 68 от НК. Моли съда да отмени първоинстанционното определение и да извърши групиране на наказанията по един от двата посочени варианта от защитата.

В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се получи исканата от защитникът справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

В открито съдебно заседание по делото защитникът на осъдения поддържа въззивната жалба. Излага доводи, че районният съд не е извършил групиране по най-благоприятния начин за неговия подзащитен, като намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без приложението на чл. 24 от НК. Аргументира се с психическото състояние на осъденото лице и еднородността на престъпната дейност.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди определението на предходната инстанция като правилно и законосъобразно.

Осъденото лице се присъединява към становището на адвоката си.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:

Б. М. М. е роден на 19.07.1961 г. в с. Церетелево, общ. Съединение, обл. Пловдив, с настоящ адрес ул. „****, село Герман,общ. Столична, обл. София, българин, български гражданин, ЕГН **********, осъждан.

Предмет на анализ в настоящото производство е дали направената кумулация на наложените наказания по НОХД № 784/2014 г. по описа на СРС, 108-ми състав, НОХД № 2

2489/2015 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, по НОХД № 14423/2016 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, НОХД № 16382/2016 г. по описа на СРС, НО, 131-ми състав, НОХД № 13268/2016 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав и отделянето на наложените му наказания по НОХД № 5499/2019 г. по описа на СРС, НО, 10ти състав да се изтърпят отделно съставлява най-благоприятното групиране на наказанията на осъдения, както и дали определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години трябва да бъде увеличено с ½ на основание чл. 24 от НК.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология, изразяваща се в следното:

С присъда по НОХД 784/2014 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав, отменена с присъда № 157 по ВНОХД № 4430/2015 г. по описа на СГС, НО, XII- ти възз. състав, влязла в законна сила на 14.12.2016 г., на осъдения Б.М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, като на основание чл. 66 от НК същото е отложено с изпитателен срок от 3 години, за осъшествено престъпление на 08.09.2013 г. с правна квалификация по чл. 131, ал.1, т.12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал.1 от НК.

Б.М. е осъден по НОХД 2489/2015 г. с присъда на СРС, НО, 130 състав, влязла в сила на 23.01.2017 г., за деяние, осъществено на 23.07.2014 г., квалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от НК. На осъденото лице му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, като на основание чл. 66 от НК същото е отложено с изпитателен срок от 4 години.

С присъда по НОХД 14423/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав, влязла в законна сила на 20.11.2017 г., е осъден Б.М., за деяние, осъществено на 01.06.2016 г., квалифицирано като престъпление по чл. 325,ал. 3 от НК. На осъденото лице е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 66 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от 3 години.

По НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135 състав с присъда, вляза в законна сила на 28.12.2017 г., Б.М. е осъден за престъпно деяние, извършено на 26.06.2015г. с правна квалификация по чл. 144, ал.3,пр.1, , вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години.

Б.М. е осъден по НОХД № 16382/2016 г. с присъда по описа на СРС, НО, 131-ви състав, влязла в законна сила на 08.05.2018 г., за деяния, осъществени на 01.06.2016 г., квалифицирани като престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.

144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия му е наложено общо най-тежко наказание измежду наложените наказания – „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което на осн. чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години.

С присъда по НОХД № 13268/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав, влязла в законна сила на 08.05.2019 г., е осъден Б.М., за деяния, осъществени на 03.11.2015 г., квалифицирани 3 като престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 144, ал.3,вр. ал.1 от НК. На осъденото лице е наложено на осн. чл. 23 от НК едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години.

По НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав с присъда, вляза в законна сила на 15.09.2020 г., Б.М. е осъден за престъпни деяния, извършени на 04.06.2016г. с правна квалификация по чл. 144, ал.2,пр.1, , вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ режим“ на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.

Б.М. е осъден по НОХД № 5499/2019 г. с присъда по описа на СРС, НО, 10-ти състав, влязла в законна сила на 01.02.2021 г., за деяние, осъществено на 06.06.2018 г., квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. На осъденото лице му е наложено наказание лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и „глоба“ в размер на 600 лева и 1 година и 6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове.

В настоящия случай обект на оспорване е дали направената от предходната инстанция кумулация е най-благоприятната за осъденото лице. Защитникът предлага два вида различни групирания на наложените на Б.М. наказания. Първото предложение е да се групират всички отложени по реда на чл. 66 от НК наказания в една група / НОХД № 784/2014 г., НОХД № 2489/2015 г., по НОХД № 14423/2016 г. по НОХД № 11970/2016 г., НОХД № 16382/2016 г., , с оглед на което на осъденото лице ще се наложи общо най-тежко наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“ и още една група, включваща наказанията по НОХД № 5499/2019 г. и по НОХД № 13268 /2016 г. и НОХД № 3239 /2018 г. , от която при групиране общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на осъдения е в размер на 2 години „лишаване от свобода“. Част от предложението на защитата е и в този вариант да не се прилага чл. 24 от НК.

Другият вариант, предложен от защитникът е да се кумулират наложените наказания по НОХД № 784/2014 г., НОХД № 2489/2015 г., по НОХД № 14423/2016 г. по НОХД № 11970/2016 г., НОХД № 16382/2016 г., НОХД № 13268/2016 г., от които общото най-тежко наказание е 2 години ЛОС и наказанията по НОХД № 5499/2019 г. и НОХД № 3239/2018 г. в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. Защитникът излага вариант, в който се прилага 24 от НК по отношение на втората кумулационна група и наказанието се увеличава до 2 години и 3 месеца ЛОС.

4

Настоящата инстанция преглеждайки предложените с въззивната жалба разновидности на групиране на наложените на осъденото лице наказания стигна до извод, че и двете предложения са приложими към конкретния случай, но не са по-благоприятни за осъдения от направеното от СРС групиране. Това е така, защото при първия вариант защитникът изобщо не прилага чл. 24 от НК, а при вторият вариант го прилага към втората обособена група от наказания. От друга страна, приложението на чл. 24 от НК не е обвързано с принципното положение при групирането да се съблюдава най-благоприятния вариант за осъдения. Законодателят е предоставил една възможност за увеличение на наказанието, а не задължение и съдът следва да изложи своите съображения в тази насока, ако прецени че следва да се приложи. При вземане на решение следва ли да се увеличи определеното най-тежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да бъдат съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и чл.

36 от НК. Базисно следва да се извърши преценка дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед именно съвкупността от престъпната деятелност на осъденото лице, обществената опасност на конкретните престъпления, броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността на засегнатите обекти, както и подбудите и мотивите за извършването на престъплението.