Решение № 273 от 15.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2*3 гр. , **.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Надежда И. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка А. Костадинова

Красимира Д. Ванчева

Цветелина Ю. Диминова като разгледа докладваното от Надежда И. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20205001000506 по описа за 2020 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 157* от 23.12.2020г., постановено по т.д. № 39 по описа за 2019г. на Окръжен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният от «О.» ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** иск да бъде признато за установено по отношение на «С - **» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, че ищеца е собственик на търговски обекти, находящи се на първия /партерен/ етаж на сграда с идентификатор № *****.***.****.*, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *****.***.**** и представляващи част от търговски обект с идентификатор № *****.***.****.*.*, обозначени на приложената по делото схема – проект за изменение на кадастралната карта с № ** и № ** както и да осъди «С - **» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да отстъпи собствеността и предаде владението на същите обекти на «О.» ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****; с което е отхвърлен предявения «О.» ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** иск да бъде осъдено «****» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползването на процесните 1 обекти за периода от 18.06.20**г. до 18.03.2019г. и при условията на евентуалност за заплащане на 20 000 лв., обезщетение за ползаването от което е бил лишен по отношение на обект № ** за същия период и за заплащане на сумата от 30 000 лв., обезщетение за ползването, от което е бил лишен по отношение на обект № 15 за посочения период и с което е осъден «О.» ООД ЕИК ********* да заплати на «****» АД, ЕИК ********* направените в производството разноски.

Решението е обжалвано от «О.» ООД ЕИК ********* с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането, отправено до въззивния съд е същото да бъде отменено и предявените искове уважени изцяло. След даване ход на устните състезания от жалбоподателя, представляван от адв. К. е заявено искане обжалвания съдебен акт да бъде обезсилен, тъй като съдът се е произнесъл относно правото на собственост върху несъществуващи обекти, наименовани като търговски обекти с № ** и № ** препращайки към приложени по делото писмени доказателства, без същите да са обявени изрично за част от решението. Претендира разноски.

Ответникът – «****» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден.

Обжалвано е и решение № *1 от 08.0*.2020г., постановено по т.д. № 39/2019г. по описа на ОС Хасково, с което в производство по реда на чл.250 ГПК е допълнено решение № 157* от 23.12.2019г., постановено по т.д. № 39/2019г. по описа на ОС Хасково, с което е отхвърлено искането на «О.» ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** за отмяна на издадения в полза на «****» АД, ЕИК ********* Нотариален акт № *, т.*,рег.

№***, н.д. № */**** на Нотариус с рег. № *** по регистъра на НК – В.В..

Решението е обжалвано от «О.» ООД ЕИК ********* с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и предявения иск уважен.

Ответникът – «****» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на «О.» ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** против «****» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищецът е придобил чрез възмездна 2 разпоредителна сделка покупко - продажба, сключена на 18.06.20**г. с „У.К.

Б.“ АД и обективирана в НА № ***, т.**, рег. ф№ ****, н.д. № ***/****г. по описа на Нотариус с рег. № *** В.И., право на собственост върху следния недвижим имот: УПИ ***, в кв. *** по плана на гр.С., одобрен със Заповед № 602 от 22.1*.1993г. с площ от 12*3 кв.м. при граници: от три страни улици, УПИ ** в кв. ***, ведно с построените в него реално обособени сгради, както следва:

Административна сграда на пет етажа с кухня – столова към нея с обща застроена площ от *42.39 кв.м., като част от сутерена, част от първия етаж и част от втория етаж са законно преустроени в банков офис, без магазинното помещение и склада към него от първи /партерен/ етаж и югозападното избено помещение от сутеренния етаж, собственост на ПК „С.“ – С., заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и без кабинети от третия етаж с цифрово обозначение №№1, 2, и 11 с обща площ, според архитектурен проект от *2.*2 кв.м., заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата;

Сграда – приемна, разположена зад административната сграда със застроена площ от 40 кв.м.;

Сграда – гаражи, включваща пет отделни гаражни клетки със застроена площ от 88 кв.м.

Ищецът сочи, че в кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД-18-10* от 13.12.2016г. на ИД на АК – гр. С. придобитият от дружеството ПИ е с идентификатор № *****.***.****, сградата на пет етажа е с идентификатор № *****.***.****.*, а търговския обект, находящ се на първия /партерен/ етаж е с идентификатор № *****.***.****.*.*.

Твърди, че ответникът е легитимиран собственик на деривативно основание - договор за покупко – продажба, сключен с ПК „С.“ гр.С. на ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с обща застроена площ от 201 кв.м., находящ се на първи /партерен/ етаж на бившата административна сграда на АПК – С., построена в процесния УПИ, както и на югозападното избено помещение от сутеренния етаж на сградата със самостоятелен вход от запад със застроена площ от 32 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, за което е съставен НА № *3, том **, рег. № *****, н.д. № ****/****г. на Нотариус В.В..

Сочи, че търговския обект, находящ се на първи /партерен/ етаж е с идентификатор *****.***.****.*.* и е обособен от шест търговски обекта с обща застроена площ от 351 кв.м., поради което и твърди, че на партерния етаж ответника притежава три търговски обекта с обща застроена площ от 201 кв.м., а дружеството ищец три търговски обекта с обща застроена площ от 351 кв.м.. Като сочи, че собствените на ищеца търговски обекти не са 3 обособени като самостоятелни кадастрални единици, като в тази връзка е предприел действия по изменение на кадастралната карта и възложил изготвянето на проект, в който съществуващите четири самостоятелни обекта в изготвените проекто – схеми са посочени с №№№ 13, **, 15 и 16, както и че ответникът без никакво основание владее собствените на ищеца имоти с проекто № ** с площ от 33 кв.м. и № 15 с площ от 51 кв.м., настоява съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищеца е собственик на тези имоти и да го осъди да му предаде собствеността и владението върху тях.

Ищецът уточнява, че ответникът се е снабдил по реда на чл. 58*, ал.1 ГПК с нотариален акт за собственост № ***, том ***, рег. № 13*, н.д. № ***/2019г. по описа на В.В., с който е признат за собственик на търговски обект с идентификатор № *****.***.****.*.* с обособени търговски площи с обща застроена площ от 351 кв.м., който оспорва и като твърди, че ответникът е легитимиран собственик на 201 кв.м., както е посочено в НА, обективиращ договора за покупко – продажба, а не на 351 кв.м., настоява същия нотариален акт да бъде отменен.

Ищецът твърди, че за периода от 18.06.20**г. до настоящия момент е лишен от правото си да ползва собствения си имот, върху който се намират двата обекта с №№ ** и 15 по проекта за изменение на КК, поради което и настоява съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за периода от 18.06.20**г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Евентуално претендира обезщетение за лишаването от ползването на търговски обект № ** в размер на 20 000 лв. и на търговски обект № 15 в размер на 30 000 лв.. Претендира разноски.

Ответникът – «****» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, представляван от Изп. Директор Х.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като твърди, че ищеца не е собственик на претендираните търговски обекти с проекто № ** и № ** тъй като по отношение на тях не му е прехвърлено право на собственост със сключения на договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № ***, том 8, н.д. № ***/****г.. Твърди, че така описаните обекти частично съответстват на два търговски обекта, обособени чрез изграждане на преградни стени от един голям търговски обект – Х.м. със склад с обща площ около 280 кв.м., собственост на ответника, а преди това и на неговия праводател. Твърди, че праводателя на ищеца не е бил собственик на процесните два търговски обекта, поради което и ищеца не е преобретил това право, като изрично в съставения НА тези обекти са изключени от предмета на сделката. Сочи, че е легитимиран собственик въз основа на сключения с нотариален акт № *3, том *, рег. № ****, н.д. № ****/****г. на Нотариус В. В. договор за покупко продажба, по силата на който е придобил целия Х.м., след преграждането на 4 който са обособени и спорните търговски обекти. Евентуално навежда възражение за изтекла придобивна давност в негова полза като твърди, че владението е установено от 25.09.2006г. и присъединявайки владението на своя праводател ПК „С.“ С., датиращо от 19*6г. на това основание е придобил правото на собственост върху спорните обекти. Твърди, че пететажната сграда, в която се намират процесните обекти е построена през 19*6г. от праводателя му - ПК „С.“, който след като е финансирал строежа е придобил собствеността върху търговския обект с площ от около 280 кв.м., представляващ Х.м. със склад, разположен на първия етаж на сградата и югозападното избено помещение от сутерена, който обект е бил единствения търговски обект към момента на построяването и към 1995г., а останалата част от сградата е била административна. Ответникът сочи, че хранителния магазин на ПК „С.“, разположен на първия /партерен/ етаж на сградата е изграден при съобразяване проектната документация за процесната сграда и е включвал търговската площ на магазина, помещение – хладилна камера и стая на управителя с обща площ около 200 кв.м. и склад със санитарен възел с площ около 80 кв.м., както и мазе, разположено на сутерена, като претендираните от ищеца обекти попадат именно в търговската площ на магазина, а останалата част от първия етаж на сградата е напълно отделена от хранителния магазин и се е състояла от преддверие, фоайе, зала и помещение – гардеробна. Твърди, че от построяването на сградата търговския обект – Х.м. със склад и мазе е владян от праводателя на ответника ПК „С.“, както и че последния е придобил собствеността по силата на закона – чл. 2 ЗОС.

Сочи, че правата на ПК „С.“ са констатирани и с издадения НА № ***, т. *, н.д. № ***/****г. на РС Свиленград, в който обаче застроената площ на магазина е неточно посочена, което е обосновало претенцията на ищеца.

Твърди, че праводателя му през 199*/1998г. е сменил дограмата на хранителния магазин и е извършил преустройство на същия чрез изграждане на преградни стени между носещите колони на магазина е обособил пет търговски обекта със самостоятелни санитарни възли, като два от тях с площ от 32.96 кв.м. и 30.93 кв.м. с № 91 и № 92 по схемата на самостоятелни обекти, попадащи в СОС с идентификатор *****.***.****.*.*, изготвена от инж. И.И. частично съответстват на претендираните да са собствени на ищеца. Твърди, че спорните обекти са владяни от неговия праводател, като са били отдавани под наем на трети лица и никой за периода от 19*6г. до 2006г. не е оспорвал собствеността на ПК „С.“, а през 2006г. тези права са преминали в собственост на ответника по силата на сключената възмездна разпоредителна сделка и същия е продължил да отдава обектите под наем.