Решение № 1836 от 25.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. Пловдив, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330111622 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ЗД “Бул Инс” АД против Л. Л. П. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 287 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер от 262 лв. в полза на собственика на увредения лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***** – ПЛ. В. ИВ., и начислени ликвидационни разноски от 25 лв., вследствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило на ***** г. в гр. *****, причинено от ответната страна – делинквент при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, след което водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на ***** г. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***** в гр. *****, ответната страна Л.П. извършва маневра на заден ход, за излизане от реда на паркираните автомобили, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и реализира пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****, собственост на ПЛ. В. ИВ.. Сочи, че за установяване на произшествието е съставен Протокол за ПТП № ***** г. Твърди, че в протокола е установено виновното поведение на водача на лек автомобил 1

„Опел Корса“ с рег. № *****, който след реализиране на произшествието напуска мястото на пътно-транспортното произшествие без да уведоми контролните органи на МВР. Сочи, че произшествието е настъпило на ***** г., а протоколът е съставен на 20.06.2018 г., след установяване на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***** – Л.П.. Вследствие на произшествието били причинени материалния щети на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****, застрахован при ищеца, за което била образувана щета № *****. Сочи, че били увредени следните елементи – задна врата – лява и панел заден ляв (калник), за отстраняване на които било определено застрахователно обезщетение от 262 лв., заплатено в полза на собственика на увредения автомобил - ПЛ. В. ИВ. с платежно нареждане от 15.11.2018 г. Сочи, че със заплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно право по отношение на застрахования делинквент, тъй като последният е напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответната страна Л. Л. П., чрез назначения й от съда особен представител адв. В.И., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че не е възникнало регресното право в полза на ищеца, тъй като ответната страна не е причинила процесното произшествие, респ. не е нанесла щети на лек автомобил „Рено Меган Сценик“. Сочи, че не е налице хипотезата, при която ответната страна е напуснала мястото на произшествието, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаване на местопроизшествието е задължително по закон, като елемент от фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Твърди, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, от които да се определи паричния еквивалент на причинените вреди. Оспорва твърдението, че след произшествието ответната страна е напуснала мястото на неговото настъпване, без да сигнализира, нито да изчака органите за контрол на движението. Твърди, че в случая не е било налице произшествие, което да налага посещение от страна на органите за контрол. Оспорва ответникът да е виновен за настъпване на процесното произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаната в исковата молба поведение на ответната страна и вредите. Твърди, че собственика на автомобила не е претърпял вреди, които да бъдат обезщетени за сумата от 287 лв. Оспорва ответната страна да е напуснала мястото на произшествието, както и да са били налице предпоставките по чл. 125 ЗДвП за задължително посещение на последното от страна на органите за контрол на движение по пътищата, дори да е налице напускане на мястото на произшествието. Сочи, че не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната страна.

Твърди, че с оглед на гореизложеното не следва да обсъжда останалите предпоставки за възникване на твърдяното регресно право. Излага, че 2 регресната покана не е редовно изпратена и връчена. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.

В чл. 500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 4. делинквентът да е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата; и 5. посещаването на местопроизшествието от органите за контрол да е задължително.

Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че гражданската отговорност на ответната страна Л. Л. П. при управление на лек 3 автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***** е застрахована по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № *****/********** с период на покритие от 15.12.2017 г. до 14.12.2018 г.

По делото е представена Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която се установява, че лек автомобил с рег. № ***** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ***** г.

С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Следователно вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

Следователно в процеса на доказване се установи, че гражданската отговорност на ответната страна е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в периода на покритие на която е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

Установява се, че по заявление на ПЛ. В. ИВ. при ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета № ***** от 20.06.2018 г., по която са установени следните щети по отношение на лек автомобил „Рено Меган Сценик” с peг. № *****, а именно: задна лява врата и заден ляв калник. По преписката е изготвено заключение по щета с установен размер на вредите от 262 лв.

4

По делото е представено преводно нареждане от 15.11.2018 г., от което се установява, че банковата сметка на собственика на увредения автомобил ПЛ. В. ИВ. е изплатена сумата от 262 лв.

Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.

В производството по делото е представен Протокол за ПТП № ***** г., в който е обективирана схема на произшествието, като е посочено, че на ***** г., около 22:30 ч. в гр. *****, участник № 1 – лек автомобил „Опел Котса“ с рег. № *****, управляван от Л. Л. П., при движение на заден ход за излизане от реда на паркираните автомобили не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркираният лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****, собственост на ПЛ. В. ИВ., като ударът настъпва в задна лява част на автомобила. В протокола са установени вреди на лекия автомобил – задна лява врата и заден ляв калник. В протокола е установено, че след реализиране на произшествието Л. Л. П. напуска местопроизшествието.

Протоколът е съставен пред съответните длъжностни лица по заявление на увреденото лице - ПЛ. В. ИВ. и носи подпис и на двамата участници в произшествието, включително и на ответната страна. В образуваното пред компетентните органи производство по издаване на протокола са снети обясненията на ответната страна на 20.06.2018 г., която сочи, че на ***** г. била на гости на ***** й и паркирала в *****, *****, като при излизане видяла, че зад нея е паркиран пред ***** лек автомобил „Рено“, но не е разбрала, че го е блъснала, както се твърди. След като я уведомили видяла, че стопът й е счупен и е възможно да е нанесла щети, но не е разбрала.