Решение № 248 от 08.08.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. гр. Димитровград, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610101151 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ИЩЕЦЪТ – Г. Г. Г. от гр.Димитровград твърди, че заемал длъжността „митнически инспектор“ – Митница Бургас. На 13.12.2015г. спрямо него били предприети действия на личен обиск и претърсване по образувано досъдебно производство – ДП № 2/2015 г. на С “БОП“ Хасково. По същото наказателно производство бил несправедливо обвинен за престъпление по чл.321, ал.3, предл. 2 и предл.4, т.2 вр. ал.2 НК. След повдигане на обвинение по досъдебното производство бил временно отстранен от работа, на основание чл.100, ал.2 ЗДСл със Заповед № 865 от 15.01.2016 г. на Директора на Агенция „Митници“ до възстановяването му на работа със Заповед № 4178/14.06.2016 г. За периода от 19.01.2016 г. до 14.06.2016 г. останал без доходи и не получавал възнаграждение. С Постановление на Специализираната прокуратура от 22.03.2019 г. производството по отношение на него било прекратено.

Единственото основание за издаване на посочената заповед за отстраняване от работа било воденото досъдебно производство. Счита че е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро ЗОДОВ, като съгласно чл.4 Държавата дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени щети, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. За периода от 19.01.2016 г. до 14.06.2016 г. основната му месечна заплата възлизала на 600 лева или общо за периода 2 931,55 лева. Моли за постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати сумата, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на постановлението – 09.04.2019 г. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание предприема увеличение на иска, съгласно заключението на вещото лице – на 2942,70 лева.

1

ОТВЕТНИКЪТ – ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – чрез

РП-Хасково, ТО-Димитровград подава отговор, в който намира претенцията за допустима, но неоснователна. Счита иска за допустим, но по същество за неоснователен. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Липсвала изискуемата причинно-следствена връзка между действията на органите на прокуратурата по образуването и провеждането на наказателното производство и претърпените вреди. Счита, че не са ангажирани доказателства за размера на имуществените вреди. Счита, че прокуратурата на Р. България не пасивно легитимирана да отговаря по иска, което следвало от разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл, според която органът по назначаването го отстранявал временно от работа. Тази разпоредба била обявена за противоконституционна с посочено съдебно решение, като въпросът за отстраняването е оставен на преценката на органа по назначаването, поради което в периода от влизане в сила на това решение на 24.05.2016 г. до 14.06.2016 г. отговорност носил органа по назначаването.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Г. Г. е бил преназначен със Заповед за изменение на служебното правоотношение № 492/11.01.2016 г. на директор на Агенция „Митници“ за държавен служител на длъжност „митнически инспектор в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 11.01.2016 г., 8 ч. работно време, 40 ч. седмично при 5-дневна работна седмица, основна месечна заплата – 600 лева.

Видно от Постановление от 14.12.2015 г. на Гл. разследващ полицай при РУ-Харманли, след като от събраните доказателства по ДП № 2/2015 г. по описа на С „БОП“-Хасково, Кърджали, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Г. Г. Г. от ***************************** е извършил престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и предл.4, т.2 вр. ал.2 НК, и с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, по отношение на обв. Г. Г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева., която следва да бъде внесена в 10-дневен срок, считано от 14.12.2015 г. Постановлението е предявено в 11часа и 35 минути на 14.12.2015 г.

Със Заповед № 865/1501.2016 г. на директор на Агенция „Митници“, на основание чл.100, ал.2 от закона за държавния служител, във връзка с писмо на прокурор от Специализирана прокуратура, рег. 0 32-277808/23.12.2015 г. на ЦМУ, с което Агенция „Митници“ е уведомена, че на Г. Г. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3 предл.2 и предл.4, т.2 вр. ал.2 от наказателния кодекс, извършено в качеството му на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, т.1, б.4а“ НК, по досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на С "БОП" -„гр.Хасково, пр. пр.

№ 332/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура, държавния служител Г. Г.

2

Г. – митнически инспектор в Митнически пункт Капитан Андреево, Митница Бургас, ТМУ, с ранг V, е временно отстранен от работа, считано от 19.01.2016 г.

В заповедта е посочено, че съгласно чл.100, ал.3 ЗДСл за времето, през което е отстранен, служителят не получава заплата.

Заповедта е връчена на държавния служител на 19.01.2016 г. 12.35 ч. срещу подпис.

Със Заповед № 4178/14.06.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, на осн чл.6, т.16 от УП на агенцията и Решение № 5/12.05.2016 г. по конституционно дело № 2/2016 г. на Конституционния съд на Република България, обн. В ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г., в сила от 24.05.2016 г., за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл, държавния служител Г. Г. – митнически инспектор в Митница Бургас, е допуснат до работа. Постановено е държавния служител да се яви на работа в Митница Бургас. Заповедта е връчена на служителя на 15.06.2016 г.

Ищеца е представил и Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2017 г. – отново за привличане на Г. в извършване на престъпление от общ характер, извършено в периода м. март 2015 г. до 13.12.2015 г. на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, заедно с други лица, в качеството му на длъжностно лице, за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и предл.4 т.2 вр. ал.2 НК. Същото е предявено на 13.06.2017 г.

С Постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализирана прокуратура по ДП № 2/2015 г. по описа на С БОП-Хасково, Кърджали, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по пр.пр. № 332/2015 г. по описа на СП, ДП № 2/2015 г. по описа на ГД „БОП“-МВР, в частта в която срещу посочени лица, между които и Г. Г. Г., е водено наказателно производство и е повдигнато обвинение на всеки идени от тях за извършено престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и предл.4, т.2 вр. ал.2 НК, като е оставено висящо производството по отношение на част от останалите обвиняеми. Посочено е в същото, че то подлежи на обжалване пред СпНС в 7-дневен срок от уведомяването.

Съгласно известие за доставяне – постановлението за прекратяване на наказателното производство е било връчено на Г. Г. на 27.03.2019 г.

Ищецът е представил фишове за заплати за периода от м.януари 2015 г. до м.декември 2015 г.

Изискана е справка за съдимост на ищеца – лицето не е осъждано.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебносчетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 19.01.2016 г. до 14.06.2016 г., което ищецът е следвало да получи по служебното си правоотношение с Агенция 3

„Митници“ е в общ размер на 2942,70 лева, съответно за м.01.2016 г. – 9 д. – 270,00 лв., за м.02-м.05.2016 г.- по 600,00 лева за всеки месец и за м.06.2016 г. – 10 дни – 272,70 лева. Вещото лице е посочило, че за периода на отстраняване от работа на ищеца не е начислявано никакво трудово възнаграждение.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

От изложените в исковата молба обстоятелства се обуславя изводът на съда, че се касае за предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В този смисъл по делото следва да бъде преценено налице ли са изискуемите от закона предпоставки с оглед реализиране отговорността на държавата.

В тази връзка безспорно бе установено, че срещу ищеца по делото е е било налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и предл.4, т.2 вр. ал.2 НК.

С постановление от 21.03.2019 г. на Специализирана прокуратура, на основание чл.243, ал.1, т.2 вр. чл.199 НПК наказателното производство, в частта по отношение на няколко от обвиняемите, в т.ч. и ищеца Г. Г. Г. е прекратено – поради недоказаност на обвинението. Т.е налице е хипотезата на прекратяване – необоснованост на валидно повдигнато обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето.

Постановлението на прокурор при СП за прекратяване на наказателното производство по отношение на Г. Г. е влязло в сила по отношение на него на 04.04.2019 г., тъй като същото му е било връчено на 27.03.2019 г. срещу разписка и няма данни същото да е било обжалвано и не се навеждат противни твърдения. Срокът за обжалване на постановлението е 7-дневен.

В случая претенцията на ищеца е за времето, през което е бил отстранен от работа със заповед на директора на Агенция „Митници“ от 15.01.2016 г., считано от 19.01.2016 г.

Съгласно действаща към този момент разпоредба на чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител (ДВ бр.43/2008 г.) – във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

4

Именно на това основание и въз основа на писмо на прокурор от СП, рег.

№ 32-277808/23.12.2015 г. на ЦМУ, с което Агенция „Митници“ е уведомена за привличането за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 НК, извършено в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„а“ НК по ДП № 2/2015 г. на С „БОП“-Хасково, държавният служител Г. Г. е временно отстранен от работа, считано от 19.01.2016 г.

На основани чл.100, ал.3 ЗДСл за времето, през което е отстранен, служителят не получава заплата.

Държавният служител е бил допуснат до работа със Заповед № 4178/14.06.2016 г., издадена на основание чл.6, т.16 от УП на Агенцията и Решение № 5/12.05.2016 г. по конституционно дело № 2/2016 г. на Конституционния съд на Република България, обн. В ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г., в сила от 24.05.2016 г., за обявяване на противоконституционна разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл. Заповедта е връчена на служителя на 15.06.2016 г.

Изпълнена хипотезата за закона – налице е било незаконно обвинениев извършване на престъпление, като наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Нормата на чл.100, ал.4 ЗДСл по категоричен начин установява правото на обезщетение при незаконно отстраняване от работа в хипотезата на чл.100, ал.2 ЗДСл при условията и по реда на ЗОДОВ. В случая, доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на вредите следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли - в случая претенцията е насочена срещу прокуратурата.

При незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа, тъй като органът по назначаването не действа по своя преценка, а по силата на закона, следствие действията на органите на досъдебното производство.