Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 23.05.2022, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 65/2022
Вид
Решение № 126
Подписан
23.05.2022
В сила
23.05.2022
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Петрич, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100065 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът „А1 Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 1, ЕИК ***, твърди, че между него (като доставчик) и ответника (като абонат) е бил сключен Договор с № 505008499 (с ID № М5536029 и с партиден № 107885514) от 06.02.2017 г., с предмет предоставяне на мобилни услуги. Заявява, че в рамките на посоченото правоотношение, в периода от 23.12.2020 г. до 22.06.2021 г., е предоставил на абоната такъв вид услуги на обща стойност от 159,86 лв. Поддържа, че поради неплащането в срок на това задължение е настъпило прекратяване на сделката.

Изтъква, че в тази връзка се дължи и част от уговорената неустойка, чийто непогасен остатък понастоящем е 2 лв. Посочва, че визираните вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 643/13.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд – гр. П., срещу която ответната страна (като длъжник в заповедната процедура) е възразила по чл. 414 от същия кодекс. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което дължимостта им да бъде призната за установена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 13.12.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „Е. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.

Д.“ № **, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

1

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има за облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответното дружество е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същото е било и редовно призовано за проведеното открито заседание. Въпреки това, то не е представило отговор на исковата молба, не е взело участие в откритото заседание, не е изразило становище и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е била предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.

В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:

- 310,33 лв. – общ размер за заповедното производство, определен на базата на заплатената държавна такса (25 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (300 лв.), и

- 75 лв. – общ размер за исковото производство, формирани от внесената държавна такса.

При разпределянето на отговорността за разноските е отчетено оттеглянето на първоначално предявения иск за мораторната лихва, включена в заповедта за изпълнение. Не е взет предвид обаче частичният отказ от претенцията за неустойката, тъй като той се дължи на изпълнението от страна на ответника, направено в хода на 2 процеса, на едно от задълженията (за връщане на предоставено техническо оборудване), до които се отнася тя.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „Е. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ЕИК ***, дължи на „А1 Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 1, ЕИК ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 643/13.12.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:

- 159,86 лв. – главница, представляваща стойността на мобилни услуги, предоставени от „А1 Б.“ ЕАД (като доставчик) на „Е. Е.“ ЕООД (като абонат), в периода от 23.12.2020 г. до 22.06.2021 г., въз основа на сключения между тях Договор с № 505008499 (с ID № М5536029 и с партиден № 107885514) от 06.02.2017 г. за такъв вид услуги, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до погасяването, и - 2 лв. – остатък от компенсаторната неустойка, дължима заради прекратяването на цитирания договор, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ЕИК ***, да заплати н а „А1 Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 1, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:

- 310,33 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд – гр. П.), и - 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 65/22 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3