Решение № 370 от 16.12.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. П., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100385 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Образувано е във връзка с искова молба на „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Др. Ц.“ № 37, ЕИК ***, подадена против Д. С. З., ЕГН **********, Г. С. З. , ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – и тримата с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18.

Ищецът твърди, че между него (като кредитодател) и първите двама ответници (като кредитополучатели) е бил сключен Договор за банков кредит с № № 022LD-R002021/04.09.2012 г. Поддържа, че размерът на предоставения кредит е 2 300 евро и тази сума е била изцяло усвоена, като е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва, както и на договорно обезщетение за забава („наказателна лихва“). Изтъква, че кредитните задължения е следвало да бъдат изплатени чрез месечни вноски, с краен падеж до 01.09.2022 г., за което кредитополучателите отговарят солидарно, а тази тяхна отговорност е била обезпечена с поръчителството на третия ответник. Сочи, че кредитополучателите не са обслужвали дълга си редовно, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, и понастоящем вземанията по него възлизат на: 1 791,57 евро – непогасена главница; 834,09 евро – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 06.09.2021 г.; 757,09 евро – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна лихва“), начислено за периодите от 01.06.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 06.09.2021 1 г.; 18,91 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от 07.09.2021 г. до 14.10.2021 г., и 49,08 евро – разноски за връчване на покани. Уточнява, че за визираните суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответниците са възразили. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответниците оспорват ищцовите претенции, настояват за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са сторили. Излагат доводи, че: кредитната сделка съдържа клаузи (конкретно упоменати в писмения отговор на исковата молба), които са нищожни заради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП; отговорността на ответника Б. Я., в качеството му на поръчител, е била погасена с изтичането на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД; предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена; търсените вземания са погасени по давност.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и правна страна):

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната (договорната) лихва;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за „наказателната лихва“, която по правната си същност е мораторна неустойка;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за законната лихва за забава, и

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за разноските по кредита.

Вземанията по тези претенции попадат в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 462/18.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/21 г. на Районен съд – гр. П. (образувано на 15.10.2021 г.), което е приложено към сегашното дело.

Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в качеството му на заявител в заповедното производство, а настоящите ответници – като длъжници по заповедта, са депозирали възражения срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

2

- За главницата: 1/ валидно облигационно отношение, породено от договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател), първите двама ответници (като кредитополучатели) и третия ответник (като поръчител); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателите; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателите в тази връзка.

- За възнаградителната лихва: 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателите, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последните и на възнаградителна лихва в определен размер, за която отговаря и поръчителят; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За неустойката: 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателите на неустойка в определен размер, при допусната забава, за която отговорност носи и поръчителят; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението, обезпечено с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.

- За законната лихва за забава: 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.

- За разноските по кредита: 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която кредитополучателите дължат заплащането на търсените разноски, за което е отговорен и поръчителят; 2/ настъпването на условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай, че това бъде сторено, ответниците трябва да проведат доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучатели – ответниците Д. и Г. З., се доказва от обективиращия го документ, както и от общите условия и от погасителния план към него, които са представени по делото. Те са подписани за ответниците З., а подписите им върху тях не са оспорени, поради което трябва да се приеме, че същите материализират техни изявления (чл. 180 ГПК).

От съдържанието на договора, на общите му условия и на неговия погасителен план стават ясни и базовите параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:

- главница – 2 300 евро (раздел I, т. 1 от договора);

- годишна възнаградителна лихва – формирана от сбора на две 3 компонентни: променлив базов лихвен процент на банката в евро и надбавка от 8,51 пункта, като размерът на първия показател към деня на сключване на сделката е 7,99 %, при което величината на годишния лихвен процент към този момент е 16,5 % (раздел II, т. 4 и т. 5 от договора);

- отсъствие както в договора, така и в общите условия на ясно разписана методиката, по която се извършват промените в базовия лихвен процент;

- годишен процент на разходите – 18,91 % (отразен в погасителния план);

- информация в договора (раздел II, т. 9) и в общите условия (раздел VII, т.

7.3 и т. 7.4), че кредитополучателите могат погасят кредита предсрочно, без да дължат такси, както и да получат безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора справка под формата на погасителен план за вече извършените плащания и за предстоящите такива;

- редовен срок на кредита (краен падеж) – 01.09.2022 г. (раздел I, т. 3 от договора), който е изтекъл в хода на сегашното съдебно производство;

- погасяване – чрез 120 месечни вноски (индивидуализирани по падеж и размер в погасителния план);

- падежна дата – 1-во число от месеца (визирана в погасителния план);

- „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната неустойка) – при просрочване в плащането на главницата, чийто размер се формира от дължимата възнаградителна лихва, увеличена със стойността на законната лихва за забава, чието начисляване се прави от момента на забавата до погасяването (раздел II, т. 10 от договора);

- предсрочна изискуемост при забава в погасяването на кредита – с писмено уведомление от кредитодателя до кредитополучателите, ако забавата продължава повече от 5 дни след падежа (раздел Х, т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия);

- задължения за кредитополучателите да заплащат на кредитодателя и съответни разноски (раздел IV, т. 4.10 от общите условия).

От приобщения към доказателствената съвкупност Договор за поръчителство, сключен на 04.09.2012 г. между кредитодателя и ответника Б. Я., е видно, че последният се е задължил към първия да отговаря солидарно с кредитополучателите за пълното изпълнение на техните задължения по кредитната сделка, включително и за последиците от неизпълнението й.

Съгласно приложените към исковата молба 3 броя покани и 3 броя констативни протоколи, изходящи от частния съдебен изпълнител М. К. (с рег. № 891 на Камарата на частните съдебни изпълнители):

- ищецът е предоставил на всеки от ответниците 7-дневен срок, считано от получаването на тези покани, да му платят задължения по кредита, описани в самите покани;

- те са били получени на 10.08.2021 г. от ответника Г. З., който е съпруг на 4 ответницата Д. З. и дядо на ответника Б. Я., като първият живее на същия адрес и е поел задължение да предаде поканите на останалите двама;

- връчването е било извършено от частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 46, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.

От показанията на свидетелката Д. З., които няма причини да не бъдат кредитирани, се установява, че: тя е дъщеря на ответниците З. и майка на ответника Я.; както тя, така и тримата ответници живеят на един адрес, ползвайки две отделни къщи, разположени в един общ парцел; на дата през месец август 2021 г., която свидетелката не си спомня, е забелязала, че непознато за нея лице е доставило на баща й документи; въпреки че се е опитала още тогава да попита ответника Г. З. какви са били тези книжа, той категорично е отказал да обясни; ответникът З. системно употребявал алкохол, в резултат на което често изпадал във видимо пияно състояние, в каквото се намирал и към момента на доставката на документите, за които свидетелката споделя.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е било оспорено от страните, се констатира, че:

- Кредитната сума е била изцяло усвоена още в деня на сключване на договора, чрез превеждането й по разплащателна сметка, изрично упомената в него и водена на името на ответницата Д. З..

- След 01.09.2016 г. е било преустановено обслужването на кредитния дълг по отношение на главницата, а след 01.05.2017 г. аналогично е било положението и относно възнаградителната лихва.

- Датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, отразена в счетоводството на ищцовото дружество, е 07.09.2021 г.

- Размерът на задълженията по кредита към 15.10.2021 г., когато е било изготвено извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК, представено от ищеца в заповедното производство, и при условията на предсрочна изискуемост на кредитния дълг, е бил:

= 1 791,57 евро – за главницата, включваща неплатените вноски по погасителния план, дължими за периода от 01.09.2016 г. до крайния срок на договора – 01.09.2021 г.;

= 834,09 евро – за възнаградителната лихва, включваща неплатените вноски по погасителния план, дължими за периода от 01.05.2017 г. до 06.09.2021 г.;

= 797,68 евро – за „наказателната лихва“, дължима за периоди на забава от 01.06.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 06.09.2021 г.;

= 18,91 евро – за законната лихва за забава, начислена за периода от 07.09.2021 г. до 14.10.2021 г.;