Определение № 778 от 25.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Шумен, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500342 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 6220/08.06.2026 г., от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. К., срещу разпореждане № 2068/19.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1209/2026 г. по описа на НПРС, само в частта, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. К. Д., за следните суми: 1041,51 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 591,06 евро - договорна лихва, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 316,54 евро - мораторна лихва за периода от 21.11.2023г. до 07.08.2026г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави.

ГПР също бил уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед 1 разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/.

Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави, уговорено било в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т.ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7,67евро. държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото съдът, установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 1209/2026 г. по описа на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, гр. ., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Р. К. Д.. Със заявлението заявителят е претендирал сума в общ размер на 3287,69 евро, от които: 1041,51 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 591,06 евро - договорна лихва, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 316,54 евро - мораторна лихва за периода от 21.11.2023г. до 07.08.2026г.; 363,52 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024г. до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 719,41 евро неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 21.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски – 55,89 евро държавна такса и 117,60 евро юрисконсултско възнаграждение. Заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №. от 21.09.2023 г. между 2

„Профи Кредит България“ ЕООД – кредитор и Р. К. Д. – длъжник.

С разпореждане № 1822/08.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1209/2026 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок да посочи каква част от задължението по кредита е погасено, като посочи как са разнесени плащанията по отделните елементи - главница, договорна лихва, както и възнаграждения за ползвани услуги Фаст и Флекси; да посочи как е формирана договорната лихва - само върху чистата стойност на кредита или върху стойността на кредита и стойността на услугите Фаст и Флекси; да представи Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. В указания срок, заявителят е посочил, че общо заплатената сума по договора е 2161,91 евро. С нея била погасена сума в размер на 2082,63 евро, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума са включени и постъпилите плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план – 38,37евро. С плащанията си клиента е заплатил и 40,91 евро начислени такси по Тарифа. Посочени са датите на плащанията и сумите които са платени. Сочи, че клиентът не е изпълнил задължението, което е поел по договора.

Преустановил е плащанията на погасителните вноски и е изпаднал в забава.

С разпореждане № 2068/19.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1209/2026 г. заповедния съд е отхвърлил изцяло като неоснователно заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Р. К. Д. за сумите: 1041,51 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 591,06 евро договорна лихва, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 316,54 евро - мораторна лихва за периода от 21.11.2023г. до 07.08.2026г.; 363,52 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024г. до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 719,41 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 21.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, заповедния съд е приел, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, като в договора за кредит не е отразен вярно ГПР, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план, доколкото същите са известни към датата на сключване на договора. Общият им размер 4680 лв. надвишава отпуснатия кредит 4000лв. Тези клаузи се недействителни като противоречащи на закона – чл.19 ЗПК.

Нарушават забраната по чл.10а,ал.2 от ЗПК кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС. Поради нищожност на целя договор на основание чл.23 ЗПК и т.2 3 от решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, длъжникът дължи единствено главницата по договора но не и други акцесорни задължения. Доколкото същият е платил на кредитора сумата в размер на 2161,91 евро а дължимите вноски за главница съгласно погасителния план до вноска № 31 са 1597,31 евро, то задължението за главница до вноска се явявало платено изцяло.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая жалбоподателят атакува разпореждането на районния съд, само в частта му, с която е отхвърлено заявлението за сумите: 1041,51 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 591,06 евро - договорна лихва, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.12.2024 до вноска № 31 с падежна дата 20.04.2026г.; 316,54 евро - мораторна лихва за периода от 21.11.2023г. до 07.08.2026г. В останалата отхвърлена част жалба не е подадена /досежно сумите: 363,52 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 719,41 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси и 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането/.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 4

- 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.