Решение № 126 от 01.04.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1079/2025
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.138 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Плевен, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400501079 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд № 1075/13.07.2025 г., постановено по гр.дело № 796/2025г.по описа на същия съд е прогласен за нищожен договор за потребителски кредит №100479215/06.10.2022 г., сключен между И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.*****************, като потребител и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Зографски манастир №15, вх.Г, ет.6 като кредитодател, на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
С решението на ПлРС на основание чл.55, т.1 от ЗЗД „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Зографски манастир №15, вх.Г, ет.6 е осъдено да заплати на И.
В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***************** сумата от 1,18 лева, представляваща недължимо платена сума за договорна лихва за периода 06.11.2022г. – 06.04.2023г. по договор за потребителски кредит №100479215/06.10.2022 г.
Със същото решение на ПлРС е прогласен за нищожен договор за възлагане на поръчителство от 06.10.2022г.,сключен между И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***************** като клиент и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски №24, ет.3, ап.7 като поръчител.
1
С решението на ПлРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Зографски манастир №15, вх.Г, ет.6 е осъдено да заплати на И.
В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.*****************, сторените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 51 лева за ДТ; 2,20 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК и 508 лева за адв.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски №24, ет.3, ап.7 е осъдено да заплати на И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.*****************, сторените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 50 лева за ДТ;2,20 лева за такса по чл.102з, ал.3 от ГПК и 500 лева за адв.възнаграждение.
С решението на ПлРС на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***************** е осъден да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Зографски манастир №15, вх.Г, ет.6, деловодни разноски съразмерно с прекратените искове в размер на 147 лева.
Със същото решение на ПлРС на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК И.
В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***************** е осъден да заплати на „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666,със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Ал.Стамболийски №24, ет.3,ап.7, деловодни разноски съразмерно с оттеглените искове в размер на 150 лева.
Срещу така постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от „Кредит Гаранция“ЕООД гр.София ,ЕИК 201281666,представлявано от Р. Д.,чрез юрисконсулт Н. И., с която същото се обжалва като неправилно В ЧАСТТА,в която договорът за възлагане на поръчителство от 06.10.2022г. е прогласен за нищожен.Изложени са доводи,че между ищеца и ответника има реално подписан договор за възлагане на поръчителство от 06.10.2022г.,с който „Кредит Гаранция“ЕООД в качеството си на поръчител се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на И. В. В. в качеството му на клиент ,при условията и за срока на договора.Съгласно чл.1 от договора ,същият влиза в сила от момента на неговото подписване ,но ще породи действие под условие ,само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума,не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица.Твърди се,че 3 дни след подписване на договорите за потребителски кредит и за поръчителство,на 08.10.2022г. клиентът е заплатил по сметка на посредника „Кеш Кредит „ЕАД сумата 601,18лв.,с което е погасено изцяло задължението по договора за потребителски кредит,като договорът за възлагане на поръчителство не е породил действие и на поръчителя не са разпределяни никакви суми. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.25,ал.1,изр.1 от ЗЗД ,като счита,че в конкретния случай отлагателното условие, при което е 2 сключен договорът за поръчителство не се е сбъднало ,интересът на клиента е защитен и след като спрямо него договорът за възлагане на поръчителство не е породил действие,за клиента не е възникнало задължението по чл.2,ал.1 за заплащане на възнаграждение към „Кредит Гаранция“ЕООД.Изложени са доводи,че до настъпване на отлагателното условие е налице договор,но той не е в състояние на висяща недействителност и кредиторът не може да иска изпълнение ,преди сбъдването на отлагателното условие Съгласно чл.25,ал.2 ЗЗД сбъдването на отлагателното условие има обратно действие/отношенията се считат за уредени все едно условието се е сбъднало още с постигане на съгласието/.След като условието не се е сбъднало и ако страните не са уговорили друго,юридически се възстановява положението ,каквото е било преди сключване на договора ,все едно такъв не е бил сключен ,като сделката не поражда облигационни задължения,не води до разместване на имуществени блага и не е източник на правни последици за страните.Позовавайки се на разпоредбата на чл.138,ал.2 ЗЗД въззивникът счита,че след като главното задължение е погасено доброволно и предсрочно от длъжника ,е отпаднала нуждата от обезпечение ,а договорът за поръчителство е загубил всякакъв практически и правен смисъл,същият не е влязъл в сила и не е задействана неговата обезпечителна функция.
В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част и да постанови друго,с което да се отхвърли предявения иск срещу „Кредит Гаранция“ЕООД като неоснователен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззИ.емия И.
В. В. ,чрез пълномощника му адвокат В. Б. от САК, в който е взето становище, че решението на ПРС е правилно,постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,а въззивната жалба е неоснователна.Описана е фактическата обстановка и двата договора от 06.10.2022г.,съответно договор за потребителски кредит, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и договор за поръчителство,сключен с „Кредит Гаранция“ЕООД.Изложени са доводи,че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК,доколкото в ГПР не са включени всички допълнителни разходи.Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставяне на обезпечение ,което е предоставено от трето лице чрез сключване на договор за поръчителство ,за което е определено възнаграждение в размер на 541,44лв.Това възнаграждение за предоставяне на поръчителство според въззИ.емия е разход по кредита,който следва да бъде включен в ГПР.Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит,че този разход се включва в ГПР ,както и кои точно разходи са взети предвид при определянето му,е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1т.10 ЗПК,водещо до недействителност на договора ,съгласно чл.22 ЗПК.Посочено е,че възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга ,свързана с договора за кредит ,което е задължително условие за получаване на кредита ,доколкото гаранционния договор е сключен в деня на сключване на договора за заем и то със свързано с 3 кредитора дружество.Твърди се,че единствената цел за сключване на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит ,а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва,с което се заобикаля нормата на чл.19,ал.4 ЗПК и договорът е нищожен на осн.чл.26,ал.1,пр.1ЗЗД.Дължимото от въззИ.емия възнаграждение по договора за поръчителство не е изплатено единствено, поради предсрочното погасяване на вземането по договора за кредит.В случай,че договорът за поръчителство не бъде обявен за недействителен и въпреки предсрочното и пълно погасяване на задължението по договора за кредит,ответникът би могъл да претендира заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство.Уговореното с договора възнаграждение за поръчителство е дължимо още при неговото сключване и същото е разсрочено с представения към договора погасителен план.В заключение моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба срещу решението на ПРС в обжалваната му част .Претендират се направените по делото разноски.
ВъззИ.емото дружество „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД гр.София не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба.
С определение на ПРС № 4836/26.09.2025 г., постановено по гр. дело № 796/2025г.по описа на същия съд е оставено без уважение като неоснователно искането на ищеца,чрез адвокат В. Б. от САК ,с вх. № 26401/ 20.08.2025 по чл.248 ГПК за изменение на решение №1075/13.07.2025г., постановено по гр.д.№796/2025г.по описа на същия съд в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение ,за ДТ,депозити за ВЛ и юрк.възнаграждение.
Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от И. В. В. ,чрез адвокат В. Б. от САК,с която същото се обжалва като неправилно.Жалбоподателят се позовава на решение от 16.07.2020г.по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване ,като и на решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С714/22,постановено по преюдициално запитване от СРС, съгласно които чл.6,§1 и чл.7,§1 от ДиректИ. 93/13 ,разглеждани с оглед на принципа на ефективност ,не допускат национална правна уредба,която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,когато след установяването на нищожността на договорна клауза, поради неравноправния й характер ,искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми ,е уважено само частично. В тази насока е посочена и практика на ВКС.Неправилно според жалбоподателя е становището на ПРС,че с извършеното изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК чрез намаляването му ,ищецът дължи на ответниците юрисконсултско възнаграждение ,съобразно прекратената част от производството.В този смисъл се позовава на постановено от ОС Плевен определение №1190 от 07.08.2025г.,с което е прието,че изменението на иска е 4 самостоятелна правна фигура ,при която след като бъде заявено изменението на иска,същият следва да се счита предявен в този му изменен вид.В случая съдът изрично е указал на ищеца да заяви дали оттегля или се отказва от претенцията си за разликата до пълния предявен размер,което е довело до неправилно смесване на правните фигури на изменението на иска и оттеглянето или отказа от иска.На това основание жалбоподателят счита,че чл.78 ,ал.3 ГПК не следва да се прилага и в тежест на ищеца не следва да се присъждат разноски.В заключение моли съда да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК и да постанови друго,с което молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена.
В срока по чл.276,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД гр.София,чрез юрисконсулт Х. Г.,в който е взето становище, че същата е неоснователна, а постановеното определение от ПРС е правилно и законосъобразно.В заключение моли съда да потвърди определението на ПРС.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Кредит Гаранция“ЕООД гр.София, чрез адвокат Д. Д. от САК, в който е взето становище, че същата е неоснователна, а постановеното определение от ПРС е правилно и законосъобразно.В заключение моли съда да потвърди определението на ПРС.
В съдебното заседание на 04.03.2026г. за въззивното дружество „Кредит Гаранция“ЕООД гр.София не се е явил представител.
Разпечатката съдържа 29 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be74d89f-29b8-4d6e-b782-89ff701ed959